Какво си мислите, ако за ден-два трябва да бъде извършено нещо, за което реалистичният срок при усилена работа е месец и половина? Тази стара традиция се потвърждава и обогатява след всеки ремонт на тъй наречените първокласни пътища. Особеното в случая с петте километра от магистрала "Люлин" е планираното височайше посещение на еврокомисаря по регионалната политика Данута Хюбнер, която ще бъде заведена на мястото на събитието, за да пререже лентата "на победата".

Ще има хвалебствени речи и тупане в гърдите пред гостенката, която дипломатично ще изтърпи целия пошъл сценарий. Защото на всичко отгоре и отсечката, която трябва да открие, не е завършена. А както е казал един от работниците пред репортера на "Дневник", "сега ще асфалтираме надве-натри, колкото да замажем очите на хората - както винаги, и после ще му мислим".

На бодрите псевдоотчети впрочем се крепи цялата подменена реалност на битието ни като общност. Затова е твърде съмнително, че всички проекти, финансирани по програмата ИСПА, ще бъдат завършени до края на 2010 г. А без да бъде изпълнено това условие, ще изгубим парите, предназначени за инфраструктура.

Но 2010 е далече, сега дертовете са предизборни и всеки ден се трансформират сценично в някой фарс.

С непрекъснатото създаване на привидности, включително и пред Брюксел, България заприлича на изпечен рецидивист, който дори не се интересува дали ще го "хванат".