Кирил Здравков: Малките градове са по-дисциплинирани в разделното събиране
Рециклиращата индустрия в Европа замря. Всички държави в Евросъюза отчитат намаляване на капацитета или пълно спиране на рециклиращите мощности заради намаленото търсене на крайния продукт. В Ирландия и Португалия например са спрели всички предприятия за вторична преработка на суровини.
Виновник за тази тенденция е глобалната финансова криза, както и спадът в цените на годните за рециклиране материали, които се изкупуват от преработващите предприятия. Понижението достига 60-80% във всички страни от общността.
Какъв е спадът в рециклиращата индустрия в България?
- Спадът е сериозен при мощностите за преработка на хартия. В България още в средата на миналата година затвори заводът за картон в Никопол. Дали това е било предвестник на кризата, или решение на тогавашния собственик - не зная, но на практика изчезна един сериозен преработващ капацитет на пазара. В момента това предприятие има нов собственик, който декларира, че то ще започне да работи. В началото на тази година в гр. Стамболийски беше закрито друго предприятие - "Монди Пекиджинг". "Тракия папир" също работи с намален капацитет.
Каква е ситуацията със заводите за рециклиране на пластмаси?
- Секторът там е раздробен на множество предприятия с малък пазарен дял. И тъй като цените са паднали средно с 60-80% според вида на материала за рециклиране, от началото на годината досега никое от тях не изкупва пластмаса за преработка. Самите ние пък не сме склонни да продаваме на цена 100 лв. на тон, при положение че пазарната цена на пластмасата за рециклиране е поне 200 лв./тон. С други думи - ситуацията в България е сложна по отношение на капацитетите за рециклиране, но все още не сме прекрачили границата и не сме стигнали критичния праг, който ще ни принуди да използваме алтернатива.
Как затихването на рециклиращи мощности се отразява на работата на организациите по оползотворяване на отпадъци?
- Най-неблагоприятни за нас са цените, по които се изкупуват вторичните материали. Техният спад е световна тенденция - резултат от падането на борсовите цени на първичните суровини. С приходите от продажба на материали през миналата година успявахме да компенсираме около 20% от общите разходи за изграждане и обслужване на системите за разделно събиране. От началото на тази година това съотношение е намаляло наполовина. Бих искал да дам пример, за да очертая същността на проблема - ако събирането на даден материал (стъкло, пластмаса, хартия) ни струва 200 лв. на тон, а цената, на която го продаваме за рециклиране, е 100 лв., останалите 100 лв. всъщност са субсидията, която организациите за оползотворяване на отпадъци плащат, за да може този материал да бъде рециклиран. При една нормално функционираща индустрия в бъдещ план би следвало поне да сме на нула. Идеята не е да печелим, а да стигнем до ниво, в което рециклиращата индустрия заедно с нас да може да функционира, без да има нужда от субсидия или друга форма на подпомагане. За момента заради кризата тази цел се отдалечава във времето.
В Европа работещите рециклиращи предприятия отказват да изкупуват т.нар. смесени суровини от контейнерите за разделно събиране на отпадъци, защото част от тях са замърсени. Има ли такава тенденция и в България?
- Досега не сме имали случай рециклиращите компании да откажат материал, който идва от системите за разделно събиране, но се увеличава отхвърлянето на част от материала като негоден и се прави отбив от количествата. Ако сме доставили например 100 тона смесен материал от контейнерите за разделно събиране, предприятието ни заплаща 80 тона. Останалите 20 тона се отхвърлят като негодни за рециклиране. Това не се е случвало миналата година, а качеството на материала е сравнимо, дори е по-добро, тъй като чистотата на суровините, които събираме в контейнерите, се подобрява.
Ще се наложи ли износ на суровини, за да бъдат изпълнени годишните квоти за рециклиране, поставени от МОСВ пред организациите за оползотворяване на опаковки, възможен ли е той, какви са плюсовете и минусите пред такава стъпка?
- Няма да скрия, че вече сме проверили възможностите да изнасяме суровини за рециклиране във всички съседни държави. Недостатък на такъв вариант са по-високите транспортни разходи. В същото време разликата в цените, по които се изкупуват суровините, не е достатъчно голяма, за да бъде стимул за експорт. Затова ние бихме предприели тази мярка само в краен случай. Единствено липсата на капацитет би могла да ни принуди да изнасяме суровини за рециклиране в чужбина. Или другият вариант - ако чуждият контрагент предлага много по-изгодни условия от местните. Но в ситуация на глобална криза това не е толкова реалистично.
Какви са възможните антикризисни мерки в България в подкрепа на рециклиращата индустрия?
- Най-добрият отговор би бил - общи стимулиращи мерки за икономиката. Те биха помогнали и на рециклиращата индустрия да заработи по-добре. Истината е, че в момента ние оптимизираме разходната си основа - т.е. стремим се с минимални средства да постигнем резултатите, които сме заложили. Ако прогнозите ни са верни, нямаме основание да се притесняваме за тази година независимо от спада в продажбите на нашите клиенти, което води до намаляване на общите количества опаковки. Очакванията ни са кризата да продължи най-много до края на тази година и в началото на следващата да има чувствително подобрение на икономическата среда. Във връзка с настоящата ситуация организациите за оползотворяване обсъждат с МОСВ пакет от мерки, които целят да запазят и подобрят системите за разделното събиране на отпадъци в България.
Какво точно искате?
- Предлагаме МОСВ да ни позволи да не повишаваме гъстотата на контейнерите във вече изградените системи точно в този момент. Това изискване е записано в доброволното споразумение между организациите и министерството, подписано през декември 2007 г. Според него гъстотата на контейнерите трябва да се повиши с 20-25% за различните населени места, което в момента няма да се отрази положително на системата по две причини. Първо - контейнерите не дават продуктивност през първите 6 месеца от разполагането им, и, второ - ако ние събираме много смесен материал (а той ще бъде такъв при поставянето на нови контейнери), това ще увеличи разходите ни да обработваме допълнително негоден за рециклиране материал. Като краен резултат не е сигурно дали ще съберем по-големи количества от сегашните. Ние не искаме намаление на квотите или на целите за рециклиране, а оптимизиране на оперативните разходи за 2009 г.
Според одитирания отчет на "Екопак" количествата на годните за рециклиране суровини, събрани от домакинствата чрез системите с 3 цветни контейнера, са нараснали 3 до 4 пъти през 2008 г. спрямо 2007 г., като най-добри резултати отбелязват малките общини, където все повече хора използват цветните контейнери по предназначение. Как ще коментирате този факт?
- Сред жителите на малките общини има елемент на самодисциплина. Хората там се познават, интересуват се от местната общност, от това как живеят, при какви условия, какво се случва, какво се подобрява. Освен това самите общински администрации са доста проактивни и се стремят да ни помогнат. В резултат на това ефективността на разделното събиране е много висока. Единственият недостатък е, че малките общини не са кой знае колко голям генератор на отпадъци и на опаковки. Нашата основна цел е да променим нагласите на хората, които живеят в по-големите общини.
Миналата година "Екопак" реализира информационно-образователна кампания "Бъди модерен! Събирай разделно!". Ще има ли продължение през тази година?
- С тази кампания искахме да покажем на общинските власти, че желаем да си партнираме по-добре с тях. Решихме да направим своеобразни дарения - за всеки събран тон хартия ние даряваме на общините съответно количество дръвчета. За предаден тон пластмаса - енергоспестяващи лампи, за стъкло - луминесцентни осветителни тела. В рамките на кампанията даваме различни идеи на хората как да събират разделно опаковките вкъщи. Организираме различни конкурси, образователни кампании съвместно с Министерството на образованието и науката. Регулярно правим национално представителни изследвания за нагласите към разделното събиране. Последното проучване показа, че 90% от хората знаят за разделното събиране, така че проблемът с липсата на информация е отминал. 23-24% от хората практикуват разделно събиране всеки ден. Една много голяма група от запитаните (около 55%) казват, че с удоволствие биха го правили и възнамеряват да го прилагат, но им липсват условия за разделно събиране у дома. Така стигнахме до идеята да направим и предложим на хората домашен съд за разделно събиране. Това е контейнерче с три секции, което може да бъде закачено на кухненската вратичка, без да пречи на другата кофа за битови отпадъци, или на друго подходящо място в кухнята или на балкона. Ще го разпространим безплатно в общините, в които работим, заедно с пликове за отделните секции. За съжаление не можем да си позволим да произведем толкова, колкото искаме. Тази година ще предложим около 62 000 контейнерчета за домашна употреба.
Според вас има ли нужда от екополиция в България?
- Предвид историята на нашето общество в последните 20 години отговорът ми е по-скоро да. За последните 20 години ние, българите, се научихме да не спазваме правилата. Неизвестно защо си мислим, че така живеем по-добре. Нашата дейност е социално отговорна и е пряко обвързана със спазването на правила. Хората постепенно привикват към това, но е необходимо още време, за да превърнат разделното събиране в социален навик. За да се подпомогне този процес, са нужни стимули и санкции. Стимулите са в справедливо определяне на такса смет - според количествата, които изхвърляш. А санкциите трябва да са прилагат, когато не се спазват правилата и се омаловажава възможността да бъдем отговорни и да допринесем с нещо за чистотата на своя град.