Филмът в определена степен е филм за любовта, за това как тя се противопоставя на насилието и може да прероди човека…Искаше ми се да направя камерен филм (24 часа, единство на място и действие) за големите чувства, които обаче пораждат, ако е възможно, големи мисли у зрителите…
Обогатихме обстоятелствено сюжета, без не най-малко да го променяме, като пренесохме историята с около 30 години напред във времето и така тя се разиграва някъде към края на 20-те години (на миналия век - бел. ред.)
Така филмът става разказ за съдбата на българската интелигенция от това време, т.е. след драматичните събития от 1925, за които ние обаче загатваме съвсем леко и не считаме, че Йовков може и трябва да се политизира грубо.
Пусто гранично село с разкаляни улички от 30-те години на XX в. Полузабравен, задрямал в планинските пазви свят. Тук времето сякаш е спряло. Но появата на една красива жена от пътуваща театрална трупа нарушава монотонния ритъм на всекидневието, смущава компанията на офицера Васил Алтънков, фелдшера Марински, кръчмаря Сандьо и учителя Станчо Палазов.
В рамките на двайсет и четири часа, през които непрестанно вали дъжд, се разкриват характерите на присъстващите. Заражда се любов между красивата актриса Елиза Барбиери и дребния, невзрачен на пръв поглед, но с богата душевност учител Палазов.
