Рей Хамънд е най-популярният и най-публикуваният европейски футурист. Британец по рождение, през последните 25 години той надълго и нашироко е изследвал, писал, говорил и популяризирал тенденциите, които в недалечно бъдеще ще определят развитието на обществото и бизнеса. Автор е на 10 научно-популярни труда, 4 романа, десетки тв филми и програми с научно-популярен характер. Книгите му са бестселъри в САЩ, Великобритания, Франция, Испания, Япония, Китай. В България е преведен единствено романът му "Облак" (2006 г.). Една от ранните му творби - The On-Line Handbook (1984 г.), е смятана за една от първите, в които е прогнозиран и описан комерсиалният потенциал на интернет.

С Рей разговарям по време на европейската Зелена седмица в Брюксел - най-големият ежегоден форум, посветен на екологичната политика на ЕС. Той е поканен да модерира едни от най-интересните сесии - "Визия 2050. Общество без въглеродни емисии". Още докато го слушам и гледам в тази му роля, ми прави впечатление с енергията си, ясната си мисъл, уменията си да насочва дискусията в желаната посока. Просто техника, признава по-късно самият той, когато вече сме насаме. Водил съм стотици конференции, семинари, научни дискусии, посветени предимно на проблеми като климатичните промени, въздействието на новите технологии върху бизнеса, бъдещето на енергетиката.

Чудя се откъде да подхвана разговора, защото усещам, че може да каже много интересни неща. Започвам с въпрос от тежката артилерия: Накъде върви светът - към желана от мнозина утопия или към описвана в стотици книги и филми антиутопия?

Накъде вървим зависи от това дали сте оптимист или песимист, отвръща Рей. Най-просто казано - не знаем. Едно обаче е сигурно - наближаваме кръстопът в човешката еволюция, близо сме до края на човешкия вид в познатия ни досега чисто биологичен вид.

От няколко десетилетия футуролозите все по-активно пишат за т.нар. Singularity - моментът, в който компютрите ще станат по-умни от човека и ще се сдобием със създаден от самите нас партньор, конкурент, а защо не и враг. Най-видният представител на тази идея в момента е Рей Кързуейл, автор на The Singularity is Near (2005 г.), оглавил и създадения през септември м.г. под егидата на НАСА Singularity University в Силиконовата долина.

Точно така, потвърждава той с усмивка. Но по-важното е, че ние сами ще променим това, което сме днес. Докато правим компютрите все по-умни и способни, ние променяме и себе си генетично. Накрая хора и машини вероятно ще се слеят.

Това все пак няма да стане изведнъж - продължава Рей, няма да се случи за един ден, а постепенно откъм средата на века.

Връщам го към антиутопията. В последната книга, излязла изпод перото му - "Светът през 2030 г.", той прогнозира, че само след 20 години всички на Земята ще бъдат маркирани (tagged). Дали ще имаме чип в главата, ще бъдем маркирани и етикетирани, е политически въпрос, казва футурологът. Сами трябва да изберем дали да носим чип за идентификация, за локализация и т.н., не препоръчвам на правителствата да го направят задължително. Само казвам, че технологията ще бъде налице и ще бъде общодостъпна.

Всъщност много от нас и сега са маркирани, много от телефоните и другите електронни устройства, които постоянно носим с нас, знаят къде сме, мрежата знае къде сме.

Но когато пожелаете, можете да си изключите телефона, контрирам. Мога, но когато отново го включа, той веднага ще посочи къде съм.

Не можем да избягаме от антиутопията - когато хората са в затруднение, нерядко се обръщат към историята, макар и тя да учи, че никой не се учи от нея, продължава Рей. Проблемът е, че когато става дума за Singularity, историята не ни помага. Досега не е имало ситуация, при която сме били на прага да създадем нещо, което може да се окаже видът, който ще ни наследи.

Попкултура, неизбежно е. Пред обществото ни обаче стоят действително важни въпроси - как да контролираме веднъж поумнелите машини, как да наложим задължителна глобална регулация. Засега не знаем, но само глобални мерки могат да свършат работа. Защото заплахата от свръхинтелигентните машини може да се окаже по-голяма от тази от водородната бомба. Смятате ли, че правителството, което първо се сдобие със суперинтелигентен компютър, няма да се възползва от това си изключително преимущество, риторично пита Рей. Навлизаме в период без аналог в световната история.

Насочвам го към темата за климатичните промени. Самият той предпочита да се говори за климатична болест или хаос с тенденция към катастрофа. Според него обществото все още продължава да не разбира мащаба на промените, на задаващото се бедствие. Единственото решение е повсеместно и постоянно разясняване на заплахата, обучение на обществото, вземане на регулаторни мерки. Тогава ще настъпи промяна, казва Рей и подплатява увереността си с убедителен пример.

Когато бях млад, във Великобритания и САЩ беше напълно приемливо да пиеш и да караш колата си. И ако полицай ви спреше, нямаше да ви глоби, а просто щеше да ви посъветва да шофирате внимателно. Само за 25 години това се промени напълно и сега нито един разумен човек не си и помисля да пие и после да седне зад волана. Не само защото ще го глобят. Убеден съм, че до 25 години всички в развития свят и много хора в развиващия се ще са напълно наясно с последиците за околната среда от действията си. Те ще знаят какво поглъща и какво изпуска домът им, това ще промени и отношението към потреблението и ще доведе до истинска социална революция.

Не, не, само по себе си това не е достатъчно, отвръща Рей. Трябва да се води и подходяща политика, трябва да има политическа воля, за щастие в лицето на новия американски президент Барак Обама вече имаме глобален лидер. Все пак САЩ са най-големият замърсител и най-големият консуматор на енергия, те трябва да покажат, че може и другояче. А хората продължават да се нуждаят от водач, който да им казва какво да правят.

Рей е убеден, че през декември в Копенхаген ще се стигне до глобално и важно споразумение за борбата с промените в климата. Наясно съм, че там развиващите се държави ще сочат богатите с пръст и ще казват - на вас ви е лесно да промените начина, по който правите бизнес, но у нас все още милиони са бедни. Затова в Копенхаген трябва да се сключи бизнес сделка - да платим, за да го правят по-чисто.

На една от сесиите в Брюксел, които Рей модерираше, се чу интересна идея за поддържане на просперитета без реализиране на икономически растеж. Обяснението беше мъгляво, но тезата изискваше коментар. Аз лично съм скептичен, веднага изрази мнението си Рей. Растежът както за обществото, така и за отделния индивид е принципна изява на успех. Това не значи, че трябва да се стремим да бъдем "червиви от пари". Достатъчно е да имаме достатъчно, да не се тревожим как ще свържем двата края. Знам, че критериите за "достатъчно" са твърде индивидуални, но пък растежът е донякъде заложен природно, това е стремежът да правим нещата по-добри за нашите деца, отколкото те са били за нас.

Отново на сесията друг участник изказа тезата, че жените в Третия свят трябва да бъдат масирано - и ако трябва "силово" - образовани, за да спрат да раждат десетки деца. Така Земята щяла да бъде спасена от очерталия се ясно катастрофален демографски взрив от последните десетилетия. Решението на този проблем струва ужасно много пари, съгласява се Рей. Но ние сме длъжни да ги дадем, защото цената на бездействието е много по-висока. В тази връзка го питам колко души могат да живеят на Земята, без да я "претоварят". Зависи само от нас, убеден е Рей. През 1986 г., когато станахме 5 милиарда, беше обявено, че това е максималният брой жители, които Земята може да изхранва. Днес сме 6.5 милиарда и продължаваме да се множим. И тогава, и сега броят на истински бедните беше почти един и същ - около милиард. Колко хора могат да живеят на планетата зависи от това колко сме умни и изобретателни, природно ниво не съществува или поне се променя в зависимост от нашите постижения.

Връщам го към футурологията, сферата, в която той е експерт от над четвърт век. Може ли все пак бъдещето да се предвижда, питам. Не можем да предвиждаме събития, не можем да предвиждаме хода на политиката, но можем да предвижваме тенденции, казва Рей. Ако погледнете назад, ще видите, че за демографския взрив от последните десетилетия и климатичния хаос се пише и говори далеч преди да са станали факт.

Колко напред можем да погледнем, продължавам. В момента не повече от четвърт век, защото сме в очакване на Singularity, убеден е той. И приключва с вица за компютърния специалист, изобретил първия компютър, по-умен от човека. Типично по човешки любопитен, той побързал да зададе на машината ужасно фундаментален въпрос: Има ли Бог? Вече да, отвърнал компютърът.

Разделяме се с Рей с обещанието да се видим отново в бъдеще и пак да поговорим. Но преди Singularity, защото след това вече може да не сме същите. Записвам си, че трябва да прочета и поне някой от романите му. Все пак, казвам си, много от написаното от Жул Верн през XIX век през XX стана факт.