Гледката си заслужаваше! Станишев мига на парцали, а подпийналият Доган говори несвързано. Няма и следа от предишната им самонадеяност. Няма ги циничните полуусмивчици. Двамата изглеждат в шок, че "брадвата" им в крайна сметка се обърна срещу тях.

Този път не им се получи. Не успяха и с мажоритарните мандати, и с "автобусите", и с трескавото пазаруване на гласове. Нито клонингите, в които наляха толкова много пари, им осигуриха хаоса, зад който планираха да се спотаят. Изпаднали в тежка заблуда, че манипулациите им ще са по-силни от изчерпаното търпение, подцениха избирателите и допълнително ги разгневиха. В резултат: не откраднаха демокрацията, както правеха години наред с българската държава, и се (само)срутиха с оглушителен тътен.

Категоричното изритване на тройната коалиция заедно с категоричното делегиране на отговорността за управлението са обнадеждаващ сигнал за това, че мнозинството избиратели не е "онова двукрако без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което заради парче хляб е способно на всичко" (по Иван Хаджийски). Самият факт на масовото гласуване беше показателен, че хората изпитват отвращение от статуквото и имат спешна нужда от друг път и ясна перспектива. Те гласуваха със съзнанието, че това, което ги управляваше през последните години, е лошо. Отнесоха се отговорно към живота си и показаха, че не са онези балами, за каквито ги мислят властимащите.

Всъщност на 5 юли не победи ГЕРБ, нито лично Бойко Борисов, а избирателите. Те провалиха най-мрачния сценарий, в който щяха да бъдат набутани, ако не бяха отишли до урните и не гласуваха така консолидирано. Сценарият, както знаем, беше парламентът да се напълни с партии (повечето от типа "генетично модифицирани"), за да се осуети всяка възможност за съставянето на кабинет с ясен профил, още повече - дясноцентристки.

"Експертното" правителство вече се задаваше на хоризонта, а паниката на управляващата коалиция издаваше кошмарното състояние на държавата, което то трябваше да прикрие. Затова Румен Овчаров тръбеше, че кабинетът трябва да е договорен преди изборите. Затова и Доган беше толкова разпасан в читалището на с. Кочан, а Първанов имаше наглостта в навечерието на изборите да лансира поредната си формула "ГЕРБ и БСП плюс някой трети" (разбирай ДПС).

Всички тези се надяваха на размитата отговорност, която да скрие истината за досегашното управление, а самите тях да скрие зад следващото. За да се случи това:

- Президентът пробута псевдомажоритарните мандати, които трябваше да осигурят служебната победа на БСП и ДПС.

- Мнозинството в парламента направи такива поправки в избирателния закон, на които би завидял и Александър Лукашенко.

- На терена бяха пуснати нови "десни" като РЗС на Яне Янев и обгрижвания от ДПС ЛИДЕР.

- Срещу "Синята коалиция" беше мобилизиран целият държавен ресурс, включително "независими" съдебни институции.

А в навечерието на самите избори вече истерично се внушаваше, че Борисов и Костов ще ни подкарат с "брадвата"…

Припомням това, защото е важно. Ако беше успял, този сценарий щеше да превърне следващото управление на България в гротеска. Припомням това и защото е поучително: чудовищата, които бяха сътворени, се обърнаха срещу създателите си. След "най-успешния си мандат" БСП се сгромоляса електорално много повече, отколкото след най-неуспешния си - при Виденов.

За пръв път от осем години ДПС остана в опозиция въпреки рекордния брой на гласувалите в Турция. ЛИДЕР въобще не влезе в парламента, нищо че всички служители на Ковачки гласуваха "корпоративно". По ирония на съдбата 27 от мажоритарните мандати отидоха при ГЕРБ, а черна котка мина пътя и на БСП, и на типажа "братя Галеви". НДСВ пък се срина окончателно, което е най-поучителното - и за избирателите, и за настоящия им фаворит.

Може да не харесвате Бойко Борисов. Може да се съмнявате в управленските и експертните му качества. Може дори да го подозирате, че е "симеоноподобен" продукт на някакви задкулисия. Не може обаче да не се съгласите, че той е по-добрият вариант от онзи, който ни бяха намислили. И затова ще повторя: избирателите спечелиха изборите. Изритвайки манипулаторите от властта и делегирайки ясна властова отговорност, те отказаха да влязат в мръсната схема.

В нощта след изборите някой спомена, че вотът за Бойко Борисов повтарял този за царя. Което е вярно само донякъде. Преди осем години хората гласуваха за Симеон Сакскобургготски лековерно, без да подозират опасността от безкръвен държавен преврат, какъвто беше завръщането на този "спасител" и последвалото вкарване на ДПС във властта. Това лековерие се оказа фатално за България, защото я отклони и забави от пътя й, позволявайки да се случи и най-вредната "тройна коалиционна формула".

За разлика от 2001 г. сега държавата е нагло опоскана и абсолютно деморализирана. И ако мнозина са гласували за ГЕРБ, виждайки в харизмата на Бойко Борисов новия спасител, други са гласували за ГЕРБ като единствената възможност за съставянето на "другото", различното от това на Станишев правителство. Оставени практически без избор - или хаос, или Бойко, българите гласуваха с ума си, което няма нищо общо със ситуацията отпреди осем години.

А сриването на НДСВ е може би най-поучителното, което се случи на изборите. Веднъж - защото е добър урок за лековерните, и втори път - защото е добър урок за техните "спасители". Първите трябва да са разбрали, че гласуването за харизми води до непредвидими последствия. А вторите, натоварени с такива свръхочаквания като обещаното въздаване на справедливост, следва да са наясно, че ще свършат като НДСВ, ако единствено надуват бицепси из сутрешните блокове на телевизиите.

В ключов за страната момент (спрени европари, разрастваща се криза, бюджетен дефицит и силно влошен имидж) Бойко Борисов и неговият екип са задължени да проявят характер и качества в съкратени срокове. Като главен секретар на МВР Борисов обичаше да се оправдава с репликата "Ние ги хващаме - те ги пускат", а като кмет продължи да обича да се оправдава с правителството, но сега вече не разполага с този лукс.

Защото освен очакванията на избирателите да осъществи заканите си и на практика онези, които току-що свали от власт, ще пречат максимално и ще следят с удоволствие всеки провал. Неприятната менажерия, която гледахме четири години, ще прави всичко възможно да се завърне триумфално. А Първанов ще ни обясни със смръщени вежди: "Аз казвах ли ви, че ГЕРБ, БСП и ДПС трябваше да управляват заедно?" Но най-много ще се надяват "обръчите" - Доган да се окаже прав, че причиненото им неудобство е било само временно - за около година и колкото да обере негативите…

Тъй като справедливостта изисква да бъдем толерантни към всеки, който тепърва има да доказва какво и колко може, ще пропусна да се усъмня в Борисов, въпреки че навремето преклони глава пред паметника на Тодор Живков, а след това обяви, че се възхищава от Сталин, Хитлер и Мао Дзедун. Ще пропусна да се усъмня и във вкуса му, нищо че направи депутати лица със спорна биография, до вчера социалисти и приятели на Първанов.

Даже и с миналото на Борисов няма да се заяждам, макар и тук да става дума пак за справедливост. Ще оставя заглавието такова - по Иван Хаджийски, който тъкмо в оптимистичната си теория даде и най-точното определение на "българска работа" - "работа недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение завършва със скандал, за да послужи за позорна регистрация на печалните си герои".

За съжаление мнозина са доказвали това на практика. И само от новия победител зависи като какъв герой ще се регистрира.