Русия не е успяла да проведе успешно модернизиране на инфраструктурата си въпреки амбициозните намерения на властите и похарчените през последните години стотици милиарди, което пречи на икономическия й ръст и присъединяването й към развития свят, пише в. "Ведомости". В редакционен коментар, озаглавен "Modernizatsya.ru: Милиарди, потънали в асфалта", изданието отбелязва, че Русия вече започва да изостава дори от останалите надигащи се икономики от блока BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай).

Съгласно официални статистически данни в периода между 1995 и 2008 г. почти няма промяна в обхвата на руската железопътна и пътна мрежа (те са се увеличили съответно с 1000 и 5000 км), обемът на морския превоз е намалял почти петорно, броят на самолетните пътници - двойно, а количеството въведени в експлоатация жилища е спаднало с цели 34%. За сметка на това само през последните пет години в Китай са били построени жилища с обща площ от 3.1 млрд. кв.м, изградени са били 480 хил. км пътища и 19 хил. км жп линии, появили са се 16 големи летища и първите в страната скоростни влакове, а шест от най-натоварените пристанища в света са китайски. Дори Бразилия може да се похвали с 65-процентно нарастване на пътната си мрежа, 90-процентов ръст на обема на морския превоз и двойно увеличение на самолетните пътници през последните години.

Според "Ведомости" Русия губи в тази надпревара най-вече заради некомпетентността и корумпираността на властите, които не поставят пред себе си комплексни цели за развитие и не упражняват ефективен контрол над компаниите, изпълняващи инфраструктурните проекти. Само през 2006-2008 г. в сферата на инфраструктурата са потънали около 230 млрд. долара без видими резултати. "Няма да бъде преувеличено да се каже, че руската инфраструктурна сфера през последните години се е превърнала в мястото на най-мащабно непрозрачно преразпределение на богатство в света", коментира изданието. По негови данни строителството на 1 км магистрала в Китай струва 2.9 млн. долара, в Бразилия - 3.6 млн, а в Русия - цели 12.9 млн. Затова няма нищо учудващо във факта, че този пазар остава напълно затворен за чуждестранните компании, а себестойността на работата тук скача с 25-40% годишно, коментира вестникът.