Голямото боклучено преселение се размина

Голямото боклучено преселение се размина

Голямото боклучено преселение се размина
Разнасянето от четвъртък на отпадъци от всички краища на страната до 30-те нови регионални сметища няма да се състои. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обяви, че ще продължи работата на 60-те общински депа, които трябваше да бъдат закрити заради несъответствие на европейските екостандарти. Животът на старите сметища, който според поетия ангажимент трябваше да приключи на днешния 16 юли, ще бъде удължен до изграждането на новите 55. Само преди седмица от министерството твърдяха, че ще удължат експлоатацията само на половината от подлежащите на закриване.
Решението да не се спази крайният срок на ЕС беше взето, след като кметове от цялата страна протестираха срещу изготвения от ековедомството график за извозване на боклуците само в нови депа. Някои общини, като Самоков например, трябваше да превозват отпадъците си на разстояние 180 км, за което нямат предвидени средства. С новата схема някои от кметствата ще продължат да ги трупат на досегашните места, а други ще ги карат в съседни депа на малки разстояния.
Въпреки това Сапарева баня и Лъки, Смолянско, няма да спазят и това предписание, тъй като разходите за транспортиране се оказват непосилни за бюджетите им. Кметът на Лъки Красимир Манов дори обяви, че започва подписка с искане за отсрочка до края на годината, която ще бъде представена на новото правителство.
Преди изборите от екоминистерството бяха непреклонни, че няма начин директивата да не бъде спазена, защото в противен случай на България ще й бъдат наложени санкции. Ден преди крайния срок оттам разпространиха становище, според което санкции за страната няма да има, ако преди депонирането им боклуците бъдат предварително третирани, а на
старите сметища бъдат изградени съоръжения, с които да се гарантира безопасното съхранение.
"Целият проблем беше умишлено раздухан само за да се покаже на Брюксел, че се върши нещо, след като в министерството спаха през последните две години. Нещата ще се решат след построяването на новите депа", каза кметът на Ботевград Георги Георгиев. Според първия план отпадъците от неговата община трябваше да пътуват повече от 120 км до депата в Севлиево или Карлово.
"Датата 16 юли беше излишно преекспонирана, защото тя просто дава началото на период, в който трябва да се приложат новите изисквания към депата", смята изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова. Според нея новото правителство едва ли би възразило на решението в сряда, защото давало послания, че ще работи с по-добра оперативност и ще въведе по-добра система за контрол и реализиране на парите от оперативната програма, с които трябва да се изградят новите депа.
Въпреки отсрочката кметовете вече започват обсъждането на нова схема за сформиране на такса смет. В нея задължително трябва да бъде включен компонентът депониране, което означава да се калкулират всички разходи по строителството, използването и рекултивацията на сметищата, обясниха експерти от МОСВ. "В момента не може да се каже колко точно ще е увеличението на таксата, защото всяка община има различни разходи, а и съставът на боклука е различен", обясни Чавдарова.
"Точни разчети все още нямаме, но увеличението ще е поне 20-25%", каза кметът на Каварна Цонко Цонев. Кметът на Лесичово Иван Стоев също ще предложи да се вдигне таксата смет, защото в момента тя е най-ниската в страната и едва намира пари за тази дейност. Кметът на Аврен Красимир Тодоров пък ще следва друг подход и няма да натоварва жителите но общината с допълнителни разходи, а ще финансира дейностите по почистване с приходите от туризъм.
Експерти от министерството обясниха, че общините могат да търсят субсидии от държавата за управлението на отпадъците само ако са направили всичко възможно, за да намалят обема им. Не може при средна стойност от 300 кг боклук на човек годишно, някои общини да декларират, че имат по 500 кг. Това означава, че не събират разделно нито опаковки, нито излязла от употреба техника, посочи директорът "Управление на отпадъците" в МОСВ Мария Нинова.
Наказателната процедура

Наказателната процедура (т.нар. инфринджмънт) се задейства, когато държава - член на ЕС, не транспонира (превежда в законодателството си) или не прилага правилно дадена директива. Преди започването на наказателната процедура Европейската комисия праща уведомителни писма и ако държавата не реагира, Брюксел праща мотивирано становище, с което официално дава ход на процедурата. Следва още едно писмо, а ако държавата нарушителка не реагира и тогава, ЕК може да даде страната на Съда на европейските общности в Люксембург. Обикновено между всяка стъпка има период от два месеца. Ако съдът отсъди в полза на ЕК, държавата е задължена да поправи нарушението, пак за два месеца. Ако не го направи, отново има дело и тогава започва да плаща глоби, които понякога са в размер на десетки хиляди евро на ден, които не отменят задължението на страната да изпълни изискванията на ЕК.

Убеждение чрез добри примери

Над 60 хил. лв. ще отдели Столичната община, за да убеждава жителите на кв. Суходол и на селата край бъдещия завод за боклука, че няма опасност за здравето им. С 22 хил. лв. кметството организира двудневно посещение на регионалното депо в Созопол или в Силистра. 42 хил. лв. ще се отделят за посещение до най-близкия завод за отпадъци в чужбина, тъй като в страната няма такава инсталация. Децата, които живеят около сегашното сметище и бъдещия завод, ще ходят безплатно на лагер в общинските почивни бази. Средствата са включени в комуникационната програма на администрацията за намаляване на количествата изхвърлян боклук. За нея са предвидени 2 млн. лв. за 5 години. Програмата включва още по две социологически изследвания на година и поддържане на сайт, за който ще се дават по 20 хил. лв. на консултантска фирма. Отпаднала е идеята за дирижабъл, който да рекламира правилното изхвърляне на боклука.