Какво знаем за света около нас? Много малко!Твърде много сме заети със себе си, за да погледнем какво се случва с мястото на което живеем - Земята!Човечеството се движи по инерция, която нарича еволюция. Създавайки си определени удобства, не си даваме сметка дали те няма да ни навредят в бъдеще. За жалост не ни интересува съдбата на вещ, която вече не ни е полезна. Плащайки в магазина за новата си придобивка или храна, не се и замисляме, че това вече е боклук и съдбата му е да гние в природата, за което са необходими хиляди или милиони години. Свързваме боклука с нещо мръсно и не искаме да го носим в главата си, затова се избавяме от него по най-бързия начин. Но се избавяме само от мисълта за него, а не от самия него. Той продължава да бъде боклук, пречейки на природата и на съзнанието на всички останали хора, които постоянно се сблъскват с него. Дали това е ниска култура на хората живеещи около нас, живеещи от ден за ден? Или мислим, че само ние, нашето поколение, ще живее на тази планета? Въпросите са много, както и разсъжденията върху тях. Занимаваме се с демагогия, как не можем да живеем в мръсен свят и колко са лоши хората виновни за това. Искаме промяна, но не знаем, че тя започва от самите нас. Инфантилните деца, възпитавани от инфантилните си родители, не желаещи да носят отговорност. Като резултат се явява инфантилността на нацията, свикваща някой да се грижи за нея. Но кой е този голям татко, който трябва да се грижи за всички нас?

Темата за боклука не ни е интересна, даже е банална толкова, колкото ходенето до тоалетната. На никого не му е комфортно, но стиска зъби и свиква със ситуацията, мърморейки под носа си и не правейки нищо по въпроса…

Когато караш колело, забелязваш това, което не е достъпно да видиш, когато караш кола. Видях много боклук, който с всяка година ставаше все повече и повече. Не издържах, кипнах! Тук разбрах, че трябва да направя нещо по въпроса с тези боклуци, които виждам всеки ден, а не да чакам някой да се погрижи за тях. Забелязвайки, че обществото е незаинтересувано от проблема с отпадъците и тази тема не му е интересна, се роди идеята да направя нещо като "Пиар на проблема с отпадъците", като обиколя Черно море с колело и опаковам боклука в приключенска опаковка. На всеки му е интересна авантюрата ми, невъзможното постижение, плод на силна воля, сила и дисциплина. Това е моята концепция да се докосна до всяко съзнание. Защо Черно море? Защото съм роден в Крим, израснал съм и съм живял дълго време по бреговете на Черно море. С очите си наблюдавах как то се превръща в бунище. Не мога да го оставя така, искам поколения след мен да се наслаждават на красотата му, а не на вонята му.

Първоначално тръгнах с идеята за разделно изхвърляне на отпадъците, като смятах това за решаване на проблема, но впоследствие установих, че обществото около Черноморския басейн все още не е готово за това. То не е решило проблема с отпадъците в основата си и да се говори за развитието му все още е много рано. Като глобално за здравето на Черно море знаем, че почти не е останала риба в него и животът под 200 метра отдавна го няма. Морето е като бомба със закъснител. А защо и какви са причините за това? Само констатации на екологични организации, но те са всъщност причинени от нас! Причинени от всяко едно поколение, което не вижда по-далеч от себе си!

Само две организации проявиха жив интерес да се срещнат с мен и да обсъдим проблемите. Това са младата Еко организация от Каварна (България) и от Феодосия (Крим)!

Дълго време избирах посоката на обиколката си, но реших, че по часовниковата стрелка ще бъде по-правилна, положителна. Добре, че избрах тази посока. През цялото време гледах крайбрежието и по всяко време можех да спра и да огледам мястото.

Мислех, че Черно море се замърсява от ниската култура на хората, почиващи по бреговете му, и от корабите. Но придвижвайки се от Сочи до Батуми, установих, че основното замърсяване на Черно море става от реките, вливащи се в него. След дъжд придошлата река смива цялата мръсотия от бреговете си, изкарвайки целия този боклук 4-5 километра в морето, а оттам нататък - където го отнесе вятърът. Вниманието трябва да се насочи към проблемите с отпадъците по реките и районите около тях, а не само да забиваме нос в констатации.

Подобно е положението и в Грузия. Но не си личи толкова на фона на приветливостта и дружелюбието на хората. Малко бях подлъган от това. Има какво да се желае въпреки огромните старания на президента Саакашвили, който полага невероятни усилия не само за това.

Обикаляйки с колело, имах достъп до всяко кътче, където хората са хвърлили боклук, мислейки, че никой няма да забележи. Смятам, че е наложително общинските управници да слязат за малко от колите си, да се разходят и да видят проблемите, които няма как да се видят иначе. Видях няколко души в Турция, събиращи отпадък по пътя, но те събираха само алуминиеви кутийки, за да ги предадат за вторични суровини. Същото видях и в Русия, където събират стъклени шишета. Там ги наричат "чистачи". Пластмасата не интересува никого, в нито една от държавите, а тя е основен проблем с най-голяма вреда. Вероятно след няколкостотин години археолозите и историците ще наричат нашето време "Епоха на пластмасовите шишета". Мисля , че би било правилно всеки да се замисли и да избира по-голяма разфасовка на напитка или храна която ще ползва няколко пъти, а не само веднъж, да си носи торбата за многократна употреба всеки път, за да не иска нова найлонова торбичка от магазина. Да вземем пример, примерно от Германия, където въведоха платения амбалаж за алуминиевите кутии и всякакви пластмасови бутилки - боклукът там изчезна от улицата. Ако все още може да се намери нещо подобно по улиците, то е само защото все още има единици продукти, за които няма амбалаж за мнoгoкратна употреба. Всичко останало се връща обратно и ако все пак има сноби, които си позволяват да не връщат амбалажа, има достатъчно клошари ("чистачи"), които се изхранват с това да го събират и предават в първия супермаркет.

Ако трябва да направя класация на най-мръсните държави, би било редно да ги разделя на две категории: крайбрежието на Черно море и крайпътните зони. Тя би изглеждала така

По пътя срещнах много хора, които са обикаляли света с велосипед, с дестинации около 40 000 км - хора, които са видели във велосипеда транспортно средство, което им дава тонус и независимост. Обясняват, че светоусещането е в 10 пъти повече, отколкото когато пътуваш с автомобил. Да пътуваш с автомобил за тях е все едно да стоиш на удобния фотьойл пред телевизия. По-голямата част от тях са минали по българското крайбрежие, една дестинация, забранена за колелета. Парадоксално е, но се оказва, че е по-лесно да се забрани, вместо да се създадат условия, и с това да се убие желанието на хората да използват телата си. Същата самоцел е и в градовете, където управниците, които само като малки са се качвали на колелета, ще решават, както и където им удобно, да направят велоалеи и паркинги за колела, вместо да си сътрудничат с велоорганизациите за това. И като резултат тези съоръжения стават напълно неизползваеми. Народните пари отиват на вятъра, замазвайки очите на избирателите. Колелото не е само играчка за забавление за по-напреднали деца, но и транспортно средство. Моята обиколка го доказа! С колелото всеки се придвижва в града в пъти по-бързо от всяка кола и перспективата да стават все повече колела е очевидна. Само за последната година времето, прекарано на хората в задръствания, се е удвоило. Това е факт! Ще става още по-зле, и то не в дългосрочен план! Какво ще предпочетат хората? Да киснат минимум 3 часа на ден в задръствания или да си живеят пълноценно живота? По-голяма част от тези хора не се качват на колело заради страха от движението в града, в който няма велоалеи, въпреки огромното им желание да сменят транспортното си средство с по-екологично и даващо свобода.

Мисията ми не е свършила с обиколката на Черно море на колело. Гордея се, че съм първият който го е направил. На всичко отгоре досега не съм карал колело на дълги разстояния и това ми е първата сериозна обиколка. Не съм спортист, аз съм обикновен човек като вас. Всичко е в нагласата и не е никак трудно. Всеки от вас може да го направи, без да има специална подготовка. Повечето от вас, които карат колело, средно на ден изминават по 30 км. Какво тогава пречи да обиколите Черно море с колело по 30 км на ден? Единствено свободно време!

В заключение на това, което видях и обмислих, предлагам насоки за разрешаване на проблема с чистотата в общия ни дом:

- Производителите и дизайнерите, които налагат продуктите си на пазара, да обърнат внимание на съдбата им след употреба, без да си измиват ръцете с екотаксите, които плащат

- Общините да се погрижат за слагането на табели и кофи за боклук по местата, където има нужда от тях, а не където им е удобно да има

- Да има на всяка крайпътна спирка контейнер за боклук

- Боклукът да си остава в колата до момента, в който не срещнем контейнер, където би могъл да бъде изхвърлен

- Фирмите, събиращи боклука, да не допускат препълването на контейнерите

- Сметищата да бъдат на места, които няма да пречат на екосистемата

- Всеки път при пазаруване да се носи торба за многократна употреба

- Да се взимат предимно големи разфасовки

- Да се направи така, че пластмасовата опаковка да е значително по-скъпа от амбалажната. Да се намери начин за рециклиране на отпадъци. Боклукът също да има цена, за да се провокират "чистачи", който несъзнателно ще "почистват"

Трудно ще ми бъде самичък да решавам тези проблеми с промените. Ако всеки прави само част от това, което правя аз, светът около нас ще е съвсем друг! Мога да ви уверя, че всичко е заключено между ушите и ако намерите правилен ключ, за да го отключите, светът ще е в краката ви. Ние, хората, притежаваме телата си, които трябва да използваме, за да се чувстваме добре. Движим се по течението, по пътя на самоунищожението. Мързелът е в основата на всичко! Не сме инвалиди! Станете и направете малкия си принос за благото на обществото, без да очаквате признателност за това. Благодарността ще се върне обратно към вас под друга форма и ще се почувствате значими и истински живи!