Има лобита, които са срещу екоенергията

Има лобита, които са срещу екоенергията

Има лобита, които са срещу екоенергията
Директорите на "Калиакра уинд пауър" Шинджи Уено и Георги Петков
 
Профил

Шинджи Уено (в дясно) е председател на борда на директорите на "Калиакра уинд пауър", дружество създадено през 2005 г. и реализирало първия голям проект за вятърен парк в България. Компанията е учредена от българската инженерингова фирма "ИНОС 1" и японската компания Mitsubishi Heavy Industries, в което японската компания държи 70%. Изпълнителен директор на компанията е Георги Петков (в ляво). Вятърния парк на "Калиакра уинд поуър"се разпростира на 2700 декара и се намира до с. Българево, в близост до Каварна. Паркът започва работа през 2008 г., като животът на проекта е 20 години. Централата се състои от 33 ветрогенератора с обща мощност 33 MW. Инвестицията е 55 млн. евро. Mitsubishi осигурява 30% от инвестициите. Останалите средства са от Японската банка за международно сътрудничество - с 12 годишен заем от 22.4 млн. евро и от Корпоративна банка Мицухо - Холандия от 14.5 млн. евро. Приходите от продажби на "Калиакра уинд поуър" през 2008 г. са 8.97 млн. лв. при положение, че паркът започва да работи от юли 2008 г. Чистата печалба е 2.96 млн. лв. За 2009 г. очакваните приходи са за 14.5 млн. лв.
Японската Mitsubishi е гигант в областта на корабостроенето, стоманените конструкции, климатиците, енергийните и космическите системи.
На коя година ще се изплати напълно проектът и ще бъдете на печалба?
Шинджи Уено: Зависи от вятъра. Ако той духа така, както сме прогнозирали, то към 10-ата година би трябвало да се възвърне инвестицията.
Смятате ли, че законовата рамка в България е достатъчно добра, за да се правят такива инвестиции? Има ли още нещо, което трябва да бъде направено, за да се подобри?
Георги Петков:България има едно от най-добрите законодателства в Европа за подпомагане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) от гледна точка на стартиране на инвестициите. Недостатъци има при вторичното законодателство. Има проблеми в законодателната рамка, която регулира присъединяването към електрическата мрежа. Когато специалистите са създавали това законодателство, не са имали достатъчно опит с ВЕИ, за да го направят така, че то действително да подпомага проектите. От друга страна, съществуват лобита, които са против ВЕИ. Те ги смятат за несериозни и нестабилни. Тези лобита активно работят по всякакви законови начини, за да създават причини за неприсъединяване на ВЕИ.
Формулировката "приоритетно присъединяване" не оставя ли много вратички?
Г. П.: Две формурировки в закона не значат нищо. Едната е "приоритетно присъединяване", а другата е "по най-прекия път".
Как трябва да се променят законите?
Г. П.: Има изисквания на закона, но липсва механизъм, който да кара участниците в процеса на присъединяване да поемат тяхната отговорност. Например НЕК е задължен да те присъедини, но вместо това да стане към най-близкото място, от компанията ти казват, че нямат техническа възможност и те карат да изграждаш далекопроводи.
Имахте ли проблеми с присъединяване на "Калиакра уинд пауър"?
Г. П.: "Калиакра уинд пауър" нямаше проблеми с присъединяването, защото беше първият проект. Това си има и предимства, и недостатъци. Когато си пръв, на всички им беше интересно как точно ще се развие целият процес. Независимо че отне много време, се работеше конструктивно. Другите проекти обаче имат трудности. Основната е, че не се инвестира в разширяването на електропреносната мрежа. За да се вържат всички тези ВЕИ,  мрежата трябва да има достатъчно капацитет, за да поеме тази произведена електроенергия. В региона на Шабла и Каварна, където производството на вятърна електроенергия е най-силно развито, съществуват само схеми и планове за това как трябва да се подобри мрежата и нищо не е направено това да стане.
Как е решен въпросът за присъединяване към мрежата в Япония?
Ш. У.: В Япония има квоти за ВЕИ. Например трябва да се строят 100 мегавата мощности. За тях се провежда търг и който победи, му е гарантирано връзването.
Каква част от енергийния микс на страната е от ВЕИ?
Ш. У.: Япония е остров с много планини. Населението живее в равнините и няма много място за строеж на ВЕИ.
Г. П.: В Япония полагат много усилия в използването на слънчевата енергия. Те са насочени към домакинствата, на които се предлагат редица програми за подкрепа на тези технологии. В момента в България инвестициите в слънчеви електроцентрали е много висока. Българските семейства трябва да са доста заможни, за да си позволят такава инвестиция. Потенциалът на слънчевите панели е, когато те станат масови.
Имахте проблеми с екологични организации. Използвате ли нови технологии, които да гарантират, че вятърният парк няма да създава екологични проблеми?
Ш. У.: "Калиакра уинд пауър" разполага с радарна система, която ни позволява да следим ятата птици. При риск от удар на птици с генераторите, може да спрем веднага работата им. За последната година не е имало такъв риск. Слоганът на Mitsubishi Heavy Industries е да доставя устойчива и чиста енергия. Това е много важно за нас. "Калиакра уинд пауър" предоставя чиста енегия на населението и като социално отговорно лице отделя голямо внимание на опазването на околната среда.
Г. П.: Според експертите никога няма да се наложи да спираме централата, през целия 20- годишен период на експлоатация заради риск от сблъсък с птици, защото такъв не съществува. Когато започнахме, трябваше да се минат процедурите по оценка за въздействие на околната среда. Една от задължителните процедури беше да направиш обществени консултации. Те включват както централната и местната власт, така и срещи с неправителствени организации, научни среди и населението. Това, което най-много ни учуди по отношение на птиците, е, че с колкото различни експерти се срещнахме, толкова различни бяха данните. Като сериозни инвеститори ние не знаехме на кого да вярваме. Неправителствените организации говореха за стотици хиляди птици, които минаваха оттам, и че летели на 80-100 метра височина. Институтът по зоология говореше за максимум 3-4 хиляди птици, които летят на 400-500 метра. Сега, след като пуснахме централата в действие, ние имаме реални факти. А когато те говорят, и боговете мълчат. Фактите са, че имаме две-три птички, които са се ударили в кулите, и нямаме нито една птица, убита от самите перки. Всяка година ние ще правим конференции, където ще изнасяме публично данните от експлоатацията. Също така в момента разработваме интернет сайт, за да направим радарната система публично достояние. Който се интересува, ще може да гледа.
Къде още по света Mitsubishi Heavy Industries има свои централи и кои са най-големите пазари за вашето оборудване?
Г. П.: "Калиакра уинд пауър" е първата централа, в която Mitsubishi Heavy Industries се явява собственик. Компанията продава основно обурудване, като най-големият й пазар е САЩ. За съжаление ветрогенераторите на Mitsubishi не са познати в Европа. Повечето инвеститори във вятърни паркове базират плановете си на база европейските производители.
Имате ли нови поръчки за България и планирате ли нови инвестиции в страната?
Ш. У.: Засега само с "Калиакра уинд пауър" имаме поръчки. Планираме разширение на проекта "Калиакра", както и разработването на соларен парк.
Как ще коментирате мерките, които Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще предприеме за ограничаване на възобновяемите енергийни източници?
Г. П.: ДКЕВР не е регулиращ орган, който съществува сам за себе си. През април Европейският съюз създаде директива 28. Нейната насоченост е постигането на целта 20-20-20. Там са предвидени конкретни мерки за всяка държава членка и конкретни санкции при неизпълнение. Ние сме задължени да следваме предвиденото в директивата. Мерките, които регулаторът ще вземе за ограничаването на възобновяемите енергийни източници, нямат нищо общо с това, което се иска от тази директива. Тоест регулаторът не може да вземе мерки за ограничаване на производството на ВЕИ-та. Може само да регулира на ниско ниво изискванията на ЕС. А те са прости. На база на директивата България трябва да изработи национален план до 2020 г. за мощностите, които ще се монтират в страната. Ако не го направи и не изпълнява този план, България ще бъда санкционирана. Това са моментни настроения на регулатора. Има си закони.
Интервюто взеха
Панайот Ангарев
Калина Горанова