Молдова провежда днес предсрочни парламентарни избори, след като досегашният парламент не съумя да изпълни главната си задача – да избере нов държавен глава на страната. Мандатът на лидера на комунистическата партия Владимир Воронин изтече и той няма право на нов. Воронн все пак запази мястото си във властта, като беше избран за председател на парламента.

Липсата на необходимото мнозинство, макар и само с 1 депутат, обаче не позволи на комунистите да наложат своя кандидат за негов наследник, което пък предизвика провеждането на нови избори. Предишните парламентарни избори през април завършиха с победа на комунистите и доведоха до протести и сблъсъци, при които бяха атакувани сградите на парламента и президентството. Властите ги потушиха със сила и обвиниха съседна Румъния, че ги е подхранвала.

В днешните избори участват 10 партии и коалиции, като те трябва да преодолеят прага от 5%, за да влязат в 101 местния парламент. Проучванията на общественото мнение показват, че комунистите на Воронин, популярни сред възрастните и жителите в селата, отново водят, но този път имат само 30% одобрение срещу около 50 през април. Трите основни опозиционни партии, чиято база е в градовете и сред младежта, общо имат подкрепата на около 30% от гласоподавателите. За разлика от Воронин, който се придържа към близки отношения с Русия, те залагат на сближаване с Румъния.

Комунистите агитираха за изборите под лозунга "Защитете отечеството" и обвиняваха либералите, че са готови "да продадат държавата и демокрацията". Те от своя страна настояват за "братски" връзки с Румъния, излизане от доминираната от Москва Организация на независимита държави (ОНД) и членство в ЕС и НАТО. Според експерти при благоприятен за опозицията резултат, което означава мнозинство в парламента и получаване на желаните 61 депутата, необходими за избор на президент, държавен глава може да стане лидерът на центристката Демократическа партия Мариан Лупу, бивш член на компартията, напуснал я в знак на несъгласие с политиката на Воронин.