Последната древна гора в Европа, Беловежката пуща в Източна Полша, е обект на спорове между природозащитници и местни жители, които се опасяват за икономическото развитие на региона, предаде "Индипендънт". Националният парк "Бяловежа" се простира на площ от 38 000 декара и се намира на границата между Полша и Беларус.

Тя е една от най-големите необитаеми гористи местности, останали в Европа, обявена е от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство през 1979 г. и е дом на най-голямото стадо европейски бизони. Съхранената в естествения си вид местност е сред малкото оцелели първични гори, покривали почти цяла Европа и Британия преди хилядолетия.

Насърчена от международните агенции за защита на околната среда, Варшава реши да разшири границите на местността, едва 1/5 от която е на полска територия. Властите предлагат обезщетение до 100 млн. злоти (20 млн. английски лири) за деветте населени места, за които се предполага, че ще са най-засегнати от разширяването на парка.

Местните обаче се противопоставят на разширяването на защитената територия, която в момента е заплашена от покачващите се температури и намаляващото количество дъжд.

Районът е един от най-бедните в страната и 2400-те жителите на областта Бяловежа се опасяват, че паркът ще обезкуражи инвестициите тук и работните места, както и приходите от такси ще намалеят. "Може би си мислите, че сме глупави, за да не приемаме парите", казва кметът Алберт Литвинивич, "но ако ги приемем, това ще означава да налеем пари в околната среда, докато ние се нуждаем от пътища".

Горите заемат повече от 80 % от административния окръг Бяловежа и осигуряват значителна част от доходите на населението, благодарение най-вече на правителствените помощи. Приходите идват главно от субсидиите на централната власт, отпуснати дарения и други помощи. Те ще спаднат наполовина, ако цялата област бъде включена в границите на националния парк. Освен това без работа ще останат 50 работника, които се грижат за поддържането на парка.

Знаци, че климатичните промени вече са засегнали гората, вече са налице. "Средната температура се е покачила с 0.8 градуса за последните 50 години. Това е много за една вековна гора, казват от полския Изследователски институт по горите. Има все по-малко валежи през лятото, зимите са по-меки и не толкова продължителни, растителността също се развива по-рано от нормалното.

Служителите на парка казват, че нивото на подпочвените води е спаднало с около 50 см. за последните три десетилетия. Това вреди на смърчовите части от гората, тъй като смърчовете имат плитка коренова система и лесно могат да останат без вода. Увеличава се броя на падналите дървета от този вид.

"Бяловежа" остава незасегната от хората близо 6 века - от 14 до началато на 20 век, като през цялтото това време гората е била ловен резерват на благородници. Днес паркът е дом на повече от 3000 разновидности гъби, 178 вида птици и 58 вида бозайници. От бозайниците в парка могат да се видят вълци, рисове и 800 зубъра (европейски бизони). Гората е претърпяла множество климатични катаклизми и е успяла да се адаптира към някои от тях. Според служителите на резервата, проблем ще възникне ако промените станат прекалено резки и непостоянни, което ще остави гората без време да се приспособи.

Политическота неразбирателство между Полша и Беларус попречи на общите усилия за спасяването на резервата. С присъединяването на Полша към Европейския съюз, гората стана източна граница на целия съюз. Границата минава през самия парк и е маркирана с ограда, посторена от Беларус преди години. Оградата пречи на естественото движение и размножаването бизоните от двете страни. Въпреки това, те са генетично близки, защото за възпроизвеждането им са използвани животни, оцелели в зоологическите градини след изчезването им към 1920.

За да се разшири защитената зона от полска страна, правителството се нуждае от одобрението на местните власти. Схемата би струвала между 1.5 милиона и 3 милиона злоти. "От години местните хора се противопоставят на разширяването на парка и сега сме готови да им предоставим програма, с която ще могат да продължат да работят в парка", каза заместник министърът на околната среда.

Кметът не е убеден,че това решение ще ощети жителите в района и смята да проведе референдум в административната област. Той смята също така, че е "редно хората да се облагодетелстват, а не да страдат заради уникалността на местната природа".