Лятото на 2004 г. беше благодатно за българските археолози. Земята разкри пред тях тайни от всички исторически епохи - от каменната ера до Средновековието. Рекордът тази година принадлежи на проф. д-р Георги Китов. Според експерти неговите открития са ценни не само заради общото тегло на златото от тракийския некропол край село Шипка, а и заради това, че те потвърждават, че траките са част от цивилизацията на Троя и Микена.

На 5 октомври гръмна сензацията - археолозите от експедиция "Темп" с ръководител Георги Китов намериха съкровище в най-голямата гробница, известна досега по нашите земи, популярна като "Голямата Косматка".

Учените откриха 73 предмета, сред които 20 златни

Особено внимание според учените заслужавали по-рядкосрещаните златен венец и златни конски апликации, както и началник, златни украшения по меча и златни конски сбруи. В гробницата има и сребърна кана, сребърна фиала, бронзов шлем с два наколенника. Предметите бяха разкрити в третата по дълбочина гробна камера, която е с размери 4.20 на 3 метра и е изградена от дялани камъни. В първата камера на гробница беше намерен скелет на кон. Втората камера беше празна, а в третата в един-единствен гранитен блок беше издълбано ритуалното легло на неизвестен досега тракийски владетел. По пода има двусантиментров пласт от златни телчета, халки и копчета. В третата камера бяха намерени още три глинени амфори за вино, като едната от тях с печат на производителя. Открити са и пластични изображения на богинята Атина Палада с шлем. Архитектурата на гробницата е уникална както за България, така и за света, смята д-р Георги Китов. На 9 октомври той съобщи, че великият тракийски цар Севт ІІІ е погребан в могилата Голямата Косматка. Загадката е разгадана, след като по два сребърни съда, намерени при разкопките, са разчетени надписи, че са принадлежали на владетеля, казва Китов.

"Китов е белязан от щастлива съдба. И преди е имало големи открития, но не толкова значими. Каменната гробница, саркофагоподобен тип, допълва представите за тракийската култура. Много важно, че това откритие стана година преди конгреса на траколозите в Атина, който ще е следващата година", каза проф. Александър Фол, доайен на траколозите у нас. Според директора на Археологическия институт проф. Васил Николов находките на д-р Китов са

страхотна реклама за България

Златна маска от V в. пр. Хр. , която веднага бе сравнена с маската на Агамемнон, д-р Китов откри на 19 август в могилата Светица до Шипка. Той е убеден, че маската, която тежи 690 грама - два пъти повече от подобни, е на тракийския владетел Терес, според Херодот пръв владетел на Одриското царство. В могилата беше намерен златен пръстен с изображение на атлет. И още сребърна фиала с плоско дъно, служила за пиене на вино при религиозни ритуали. Сред находките са два старогръцки съда, амфори, железен меч и бронзова броня. На откритията е присъствал и проф. Васил Николов . "Когато видиш подобни старини, изпадаш в шок", признава той. В Археологическия музей

златната маска за 10 дни събра хиляди

Сега е дадена за реставрация и консервация.

Бронзова глава на мъж д-р Китов намери на 21 септември. Той предполага, че тя е творение на един от най-прочутите скулптори от древността Фидий. Находката беше в ритуална яма в могилата Голямата Косматка и датира от V-ІV век пр. Хр.

Освен хвалби д-р Китов получава и упреци. Колегите му от катедра археология в Софийския университет го упрекват, че копае с багер. Според тях той руши културните пластове и чупи съдове. Засега Китов не желае да отговаря на укорите. В научните среди се говори и че находките му са били "подарени" или подсказани от иманяри. Тези слухове бяха отхвърлени от проф. Васил Николов, който е бил очевидец и на трите открития на Китов.

Златните предмети ще бъдат показвани след реставрацията им шест месеца в музея в Казанлък и шест месеца в Археологическия музей в столицата. Съкровището вече е предизвикало интереса на американците и вероятно през 2005 г. ще гостува в САЩ. Оттам ще предоставят на Археологечския музей специални витрини за експонатите. Те засега не са застраховани. Това ще стане, когато напускат границите на България, уточни директорът на Археологическия институт при БАН проф. Васил Николов.

Омир не си е измислил участието на траки в Троянската война, казва проф. Николай Овчаров след находките си при Перперикон. Той смята, че Перперикон е столицата на легендарния тракийски цар Рез, съюзник на Троя. Според Овчаров особено ценна находка е фрагментът от голям глинен съд. В центъра са изобразени петолъчка и слънчеви лъчи, завършващи с корона от пламъци. Подобен фрагмент бил типичен за символиката на микенската цивилизация, подчертава археологът. Екипът на проф. Овчаров цени най-високо открития при село Татул гроб, за който предполага, че е на митичния Орфей. В Перперикон през септември Овчаров откри и най-старата църква по нашите земи, построена около 393 г. Той съобщи, че в храма е било покръстено тракийското племе беси.

Между Китов и Овчаров винаги е имало състезание. И двамата съперници са единодушни, че за развитието на археологията са нужни пари. "Ако не бяха средствата, отпуснати от немската фондация "Хоризонт", нямаше да има никакви сензационни открития", каза д-р Китов. Неговите разкопки са подпомогнати и от БАН, и от община Казанлък. След разкритията за пръв път и Министерският съвет се включи с 50 хил. лева. И двамата учени настояват, че инфраструктурата около обектите трябва да се облагороди, за да могат до тях да стигат туристи и да се печелят пари.

Не само златото предизвиква еуфория

сред археолозите. Керамика на 7000 години излезе при разкопки на крепостта "Калето" край Мездра. Една от статуетките представлява Богинята майка, изобразена като бременна жена. Там бе изваден и обработен рог от елен, който е служил за рало, костено вретено, зар за хазартни игри, кремъчен инструмент, с който са правени орнаменти на глинени съдове.

Екипът на директора на Археологическия музей проф. Васил Николов това лято намери най-ранната жертвена яма в Европа - от шестото хилядолетие преди Христа намираща се в селищна могила до село Капитан Димитриево до Пещера. Според проф. Николов такава огромна жертвена яма се открива за пръв път в Европа и находката на неговия екип като научна стойност се равнява на златното съкровище, намерено от д-р Китов.

Проф. Станилов и д-р Рашков, които проучват Средновековието, също не останаха с празни ръце. Те разкриха нова част от подземните лабиринти, свързващи отделните сгради на Плиска, както и следи от пожара при превземането й от византийците през 811 г. Общо на 137 обекта са работили археолозите това лято и са направили значими открития, които не са предизвикали интерес според проф. Николов.

Според Института по археология при БАН България е рекордьор по златни находки. Никъде другаде в Европа няма открити толкова златни и сребърни съкровища колкото у нас.

Археологическият сезон завърши успешно. Сега учените се надяват народните представители да направят промени нормативната уредба за културното наследство. Според тях държавата е абдикирала през последните 15 години от опазването на паметниците.

Скандали

Златното съкровище, открито от Китов, предизвика екшън край Шипка

В нощта, когато бе открито златното съкровище, екипът на д-р Китов беше ограден от полицейски кордон и претърсван при всяко влизане и излизане от гробницата. Сред пребърканите заподозрени се оказаха и шефът на Археологическия институт проф. Васил Николов, и председателят на БАН академик Иван Юхновски. Ген. Бойко Борисов обясни, че лично е наредил масирано полицейско присъствие, защото го разтревожили софийските мерцедеси около обекта и ангажираните от Китов частни охранители. Археолозите поискаха оставката на министър Георги Петканов за грубо отношение на органите на МВР към тях. Впоследствие смекчиха тона и благодариха за охраната.

Депутат от ДПС се опита да спре разкопките около Демир баба теке

В средата на август депутатът от ДПС Рамадан Аталай се опита да спре разкопките около Демир баба теке. Според него археологическите проучвания подкопавали основата на гробницата. Скандал избухна между него и археолога Диана Гергова, ръководител на проучванията в резерват "Сборяново". Разкопките продължиха, след като бяха създадени няколко комисии, които установиха, че няма опасност за текето.