Ст. н. с. ІІ степен д-р по физика Любомир Цонев работи в Института по физика на твърдото тяло при БАН. Цялото си свободно време през последните две години той използва за експедиции по мегалитни паметници из България. Чрез приятели в интернет сайтове като "Още инфо" той публикува пътеписи за своите експедиции с цел да популяризира тези археологични обекти и да потърси начини за тяхното спасяване.

-------------------------- 

Както свидетелства Милослав Стингъл в книгата си “Инките”, през 1931 г. група млади американци, синове на доста заможни родители, водени от Робърт Шипи, пристигат в Перу с романтична любителска цел - да търсят там следи от велики отдавна изчезнали древни цивилизации по един доста необичаен начин - като летят над страната със своите любителски самолетчета, като я поогледат от птичи поглед” я заснемат с фотокамери. Резултатът от този проект бил зашеметяващ - американските младежи открили прочутите наземни рисунки в долината Наска.

Моята история се развива в България. Но съвсем не е лишена от чара на изненадите. Всичко започна през пролетта на 2003 г., когато за пръв път се поразходих като турист по Странджа планина и зърнах праисторически археологични паметници - мегалити. Порази ме тяхното достолепие и силата, която излъчваха въпреки своята неугледна външност, наподобяваща рухнали старци в изоставен приют.

Започнах да ги изучавам усилено. За да стигна до откритията си, нямаше нужда да летя със собствен самолет. Достатъчно беше да летя четири-пет месеца над океаните от данни, представени в интернет, да прочета малкото достъпни у нас книги по въпроса.

Думата мегалит идва от гръцки и означава голям камък. С нея се бележат относително големи скални отломъци, които хората от новокаменната, медно-каменната и бронзовата епоха са обработили повече или по-малко и са ги закрепили така, че да се получи някакъв градеж, строеж. Основните, класическите мегалити са наречени с имена, идващи от бретонския език (език, който съществува и до днес като четири равноправни диалекта без единна литературна норма) - менхири, кромлеци и долмени.

Менхир наричаме издължен по пропорции голям камък, който е грубо одялан, изправен и закрепен, забит от праисторическите хора в земята върху равна площадка. Така той напомня самотна колона или обелиск. Долменът в най-простия случай е еднокамерен, подобен на стаичка, която се образува от четири монолитни каменни плочи, забити в правоъгълен план вертикално в земята и покрити отгоре от пета плоча - похлупак. Съществуват не само еднокамерни, но и двукамерни долмени. Не само единични, но и двойки от долепени долмени. Някои изследователи са склонни да отнасят към мегалитите и разнообразните праисторически каменни ниши, гробници и светилища, издялани грубо в монолитни скали, които не са специално забивани от хората в земята, а естествено се издигат над околния терен.

Предназначението на мегалитите си остава и до днес забулено в догадки, но това съвсем не намалява тяхната привлекателност. Съветвам ви да ги разгледате и сами да се постараете да изкажете някакви хипотези. Неоспорим факт е обаче, че тези величави паметници на древна и относително примитивна архитектура показват огромното усилие на нашите упорити прапраотци да преодолеят ограниченията на гравитацията и да овладеят законите на съзиданието.

Спецификата на мегалитните градежи е в това, че основният градивен елемент е много голям по отношение към целия завършен обект. Например менхирът е модул на самия себе си, само с един елемент той изчерпва цялата си големина. Еднокамерният долмен се състои само от пет модула - монолитни плочи. Всяка стена се състои от една голяма плоча, най-много две, покритието най-често е една-единствена голяма плоча. В този смисъл долмените наподобяват днешните едропанелни жилища. Подобни градежи, подобно архитектурно мислене и нагласа ще наричам едромодулни. Съществува и друг, принципно различен клас градежи, както и съответно архитектурно мислене и нагласа - дребномодулни.

Засега все още преобладава схващането, че строителната култура е преживявала единен линеен процес на развитие от по-просто към по-сложно. Най-ранното, най-примитивното и най-пренебрежително възприемано днес стъпало от това единно развитие била мегалитната, едромодулната култура. Тя постепенно се усъвършенствала и се превърнала в дребномодулната култура, която господства и до днес.

Справките с интернет и с множество класически книги по древна архитектура и история ме доведоха до един доста неочакван извод: Нищо подобно! В рамките на огромен период през Старата ера (да речем от 40-и до V в. пр.н.е.) по цялата земя се развиват в различни, често съседни, райони практически паралелно във времето и двата основни типа градежи, архитектурно мислене, култури или ако щете дори цивилизации - дребномодулната и едромодулната. Всяка по своите вътрешноприсъщи закони и без забележимо да си влияят! Дребномодулни култури са например древният Египет, Двуречието, древна Гърция, Харапската цивилизация по река Инд и др. Едромодулните (долменните) култури са съществували през същото това време в съседни райони - в Западна Европа и Атласките планини, в Тракия, в Кавказ, в Южна Индия, Индокитай, Индонезия, Южна Корея, Япония и др. Едва към края на Старата и началото на Новата ера се оказало, че едромодулният тип строежи вече не може да удовлетвори нарасналите потребности на обществата за големина, сложност и представителност.

Той бил изоставен по целия свят, понеже изчерпал ограничените си възможности за развитие. Тогава бил заместен по целия свят от дребномодулния тип градеж, който вече се бил доказал като много по-гъвкав и перспективен. С други думи, едромодулната култура не е по-ранен етап от развитието на всеобщата култура, който по-късно се превръща в дребномодулната култура, а е втори, паралелен клон от цивилизацията, който е съществувал конкурентно, независимо и заедно с дребномодулната култура през цялата Стара ера, а през Новата ера бил заменен повсеместно от дребномодулната култура!

Според мен днешните земи на България са уникални от цивилизационно гледище поради съчетанието на няколко фактора - върху една и съща неголяма територия и при едно исторически документирано население (траки, прабългари), в един относително неголям интервал от време (ХV в. пр.н.е. - V в. н.е.), по нашите земи преминават четири цивилизационни вълни, които са от два различни типа - древнотракийските паметници са от едромодулния, мегалитен, долменен тип, докато къснотракийските, елинистичните и римските паметници са от дребномодулния тип.

Подобно съчетание не се среща никъде другаде по света. Например в Централна и Източна Европа липсва мегалитната традиция, а е развита направо дребномодулната култура. Това обстоятелство е наш голям културен и исторически шанс, но същевременно е и наша огромна отговорност пред цивилизацията изобщо и пред нас самите в частност.