В онзи следобед наблюдаващите процеса в торинския съд преглъщаха трудно, съдията Казалборе също невярващо клатеше глава. Пред него седеше Зинедин Зидан, световен шампион, европейски шампион, неколкократен най-добър футболист в света, и тихо направи едно признание. Да, по време на престоя си в "Ювентус" (Торино) от 1996 до 2001 г. редовно е гълтал креатин, средство за изграждане на мускулна маса: "Когато имахме по повече от един мач седмично, вземах по два грама на почивката. Освен това между мачовете нашият лекар ми поставяше инжекции." Изказването на Зидан предизвика голямо вълнение. Нима магьосникът с топката е бил просто един жалък измамник? И наблюдателите се питаха кой още е оплетен в допинг блатото на италианския футбол.

От февруари 2003 г. тече процесът срещу "Ювентус". Неговото начало беше дадено от чешкия треньор Зденек Земан, който през 1998 г. работеше в "Рома". "Италианският футбол издържа аптекарите и фармацевтичните концерни", твърдеше той и се аргументираше с "неестественото нарастване на мускулатурата" например при Алесандро дел Пиеро. Торинският нападател наистина отвърна с твърдението за "нови тренировъчни методи", но генералният директор Антонио Джираудо и лекарят на отбора Рикардо Агрикола в крайна сметка все пак също се озоваха на масата на обвиняемите.

Подозрителни колебания

Експертизите на процеса доказват систематичния допинг предимно с така обичания от спортистите в дисциплини, изискващи издръжливост, еритропоетин (ЕПО). Подозрителни колебания на хематокритните стойности са установени при играчи като Дидие Дешан, Ферара, Анджело Перуци, Паоло Монтеро, Анджело ди Ливио и Мануел Димас. Дали отговорните лица наистина трябва да очакват тежка присъда обаче е съмнително повече отвсякога. Защото в италианския футбол по принцип не действат с желязна ръка, щом е засегнат елитът. При това почти не минава година, в която лигите да не бъдат разтърсени от нов скандал, като при това често става дума за непозволени стимуланти.

Не може да бъде пренебрегван и броят на уличените в допинг с нандролон. Но резултатите от тестовете, които в Германия биха довели до жестоки наказания в случаи като този с бившия играч на "Ювентус" Едгар Давидс с простото измъкване "използвах сиропа за кашлица на моята приятелка", в Италия носят само меко наказание от четири месеца. Също толкова често футболисти, треньори и съдии "изгърмяват" като участници в големи състезателни измами, без да трябва да се страхуват, че ще отидат на съд.

Странни съдийски решения

В тази връзка наблюдателите говорят за типичното в такива случаи оправдаване и се шегуват, че истинските престъпници така или иначе са по висшите етажи на властта на големите клубове и на италианската федерация. Наистина липсват доказателства, но признаците са многобройни. Така например преди две години новакът "Киево" (Верона) щурмува лидерската позиция в класирането с приятен и вече напълно нехарактерен за най-добрите клубове в Италия офанзивен футбол, преди срещу отбора да започнат да се трупат странни съдийски решения. И след четвъртата скандална дузпа срещу "Киево" и загубата на първото място не само "Ла Република" горчиво отсъди: "Системата се справи с "Киево".

Измамите обаче не са италиански специалитет, в английския футбол играчи и функционери също непрекъснато се замесват в нелегални договорки. Някои футболисти при това елегантно се измъкват. Така например народът беше възмутен, когато стана известно, че служещият за пример нападател Майкъл Оуен залага солидни суми на резултатите от мачове във Висшата лига и е загубил около три милиона евро. Оуен не отрича факта, а размера на сумата, и освен това намира за "съвсем нормално" футболистите да залагат. Сър Боби Чарлтън беше на друго мнение: "Подобно поведение е вулгарно!"

По-несръчен се оказа бившият вратар на "Ливърпул" Брус Гробелар, който се замеси с хазартната мафия в Югоизточна Азия. Все пак Гобел получи 40 000 паунда, като в замяна трябваше да осигури загубата на неговия клуб в шампионатния мач срещу "Нюкасъл" през ноември 1993 г. Мачът наистина завърши 0:3, но не можеше да бъде доказано по съдебен път, че той преднамерено е пуснал головете.

"Топката се удари в проклетата ми ръка"

Това, което предизвика всеобщо оживление сред футболната публика, беше цветистото обяснение, дадено от Гробелар за великолепно негово спасяване в мач срещу "Манчестър юнайтед": "Нарочно се хвърлих погрешно на земята, но топката се удари в проклетата ми ръка." Докато изявленията на Гробелар пред съда имаха черти на поведение, достойно за клоун, един друг процес показа колко голям е интересът на нелегално залагащите в европейския професионален футбол. При това историята звучеше почти невероятно. Прикрит като мениджър на стадион в Малайзия, шефът на банда измамници е заведен от седем доверчиви английски колеги зад трибуните на стадиона на "Чарлтън", за да се информира там за модерната техника. Антуражът на мнимия мениджър внимателно оглежда детайлите. За това си има причина: двамата инженери е трябвало по-късно така да манипулират потока от електроенергия на съоръжението, че той да може да бъде изключен с дистанционно управление. Странният план е следният: мачът между "Чарлтън" и "Ливърпул" е трябвало да бъде прекъснат при евентуално равенство 1:1, което би донесло много пари на заложилите. При прекратяване на срещата резултатът 1:1 би удвоил печалбите на поръчителите в Азия. Защото правилото, че всички залози са невалидни при прекъсване на мачовете, не е познато при нелегалните източноазиатски заложни бюра.

Гавра в Ла Манга

В сравнение с подобни професионални измами почти безобидни изглеждат редовните скандалчета в английския професионален футбол, които са резултат от хронична злоупотреба с алкохол и разюздано тълкуване на обета за вярност. Неведнъж в центъра на подобни събития се оказа играч като Уейн Рууни, който след европейското първенство в Португалия почти всяка седмица снабдява булевардните вестници с материали за посещения в публични домове и алкохолни изстъпления. Което е дреболия в сравнение с инцидентите около любвеобилните играчи на "Лестър". На тренировъчния лагер в испанския курорт Ла Манга те насилили три африканки, които повдигнаха обвинения срещу тях. Жените тръгнали доброволно само с трима от играчите към стаята, а сред избраниците бил и германецът Щефан Фройнд. След това започнала гаврата, както го наричат специалистите. Колегите се редували един след друг и едновременно участвали в оргия. Играчите не съзнавали нито вината си, нито историческото значение на мястото. Не друг, а Пол Гаскойн през 2000 г. забягна в хотелска стая в Ла Манга, след като разбра, че не е повикан в националния отбор за европейското първенство.

По отношение на странностите обаче английският футбол често е изпреварван от събитията в испанската лига. И то в шампионски стил, както например "Реал" (Мадрид) се измъкна от капана на дълговете през 2000 г. Елитният клуб пробута спортното градче "Сиудад Депортива" в северната част на испанския метропол за 480 милиона евро на общината в Мадрид и с един ход се освободи от дълговете си. Трикът в случая: използваният само за спортни цели район преди продажбата беше издигнат необичайно от послушни архитекти в ранг на строителен терен за комерсиални инвеститори. Така стойността нарасна повече от два пъти.

Подобни трикове за оздравяване на традиционно склонните към стопанисване в стил "харакири" клубове се нещо обичайно. С творческо счетоводство легендарният строителен предприемач Хесус Хил стигна до шампионска титла. След влизането му в "Атлетико" (Мадрид) през 1997 г. почти не минаваше година без сериозни обвинения. Подкупи, далавери с престъпници или семейственост в управлението бяха най-честите обвинения, но Хил постоянно се чувстваше несправедливо преследван: "Само лъжи!" Той се възползва чудесно и от общинската каса на Марбея, за да помага на клуба си. През 1996 г. "Атлетико" наистина успя да спечели купата на страната и шампионската титла и Хил празнува три дни в мадридския фонтан "Нептун".