Враца влезе в новините през последния месец с две неща: кметът й Тотю Младенов стана министър на труда и социалната политика, а градът зае едно от лидерските места в класацията на Института за пазарна икономика за добри условия за бизнес. И ако първото се свързва с личните качества на ръководителя на местната администрация, то добрите условия би трябвало да са дело на всички работещи в нея.

Северозападна България е известна с високата си безработица и бързото обезлюдяване. Въпреки че е разположен между столицата и река Дунав, инфраструктурата в района съвсем не е в добро състояние, което силно затруднява създаването на работещ бизнес. Допреди години икономиката на Враца и животът на хиляди хора в града се свързваше основно с химическото предприятие "Химко". Сега по данни на регионалната търговско-промишлена палата има между 2 и 3 хил. фирми, които активно развиват дейност. Преобладаващата част от тях са микро- и малки предприятия.

Враца е град със сравнително ниско ниво на местните данъци, а общината е създала център за обслужване на граждани, чиято работа значително съкращава административните процедури. Някои услуги като издаване на удостоверение за данъчна оценка или за наличие или липса на задължения са безплатни. Предимство е и фактът, че има обособени три индустриални зони със сравнително добра инфраструктура, разделение на дейностите и комуникации. "От тази година се работи усилено по газификацията на града, което ще бъде още едно преимущество за фирмите в региона", съобщи зам.-кметът на общината Тони Милева. Всъщност проектът за газификация съвсем не е нов, но изпълнението му се забави през последните години. Сега надеждите са, че фирмата "Рила газ" бързо ще покрие поне индустриалните зони, за да се съкратят част от разходите на предприятията.

В момента Враца разработва няколко проекта по европейски програми. Със средства от програма "Регионално развитие" в града се ремонтират улици и детски градини. Подготвя се и проект за разширение на регионалното депо за отпадъци. Голямата гордост на местната администрация обаче е мащабният европроект за водния цикъл на града, по който предстои да започне работа. Изглежда той дава надежда и местния бизнес, тъй като вече има създадени микропредприятия, които да работят като подизпълнители по него.

Работата с европрограмите обаче съвсем не е лесна за местния бизнес. "Проблемите идват от централната администрация, която се бави с проектите", разказва изпълнителният директор на местната търговско-промишлена палата Илиана Филипова. Според нея най-големите трудности са по програма "Конкурентоспособност". "Имаме дори случаи, в които заради забавяне и други проблеми на фирмите им се налага сами да канцелират проектите", казва още тя.

Голямо бреме за местния бизнес е ненавременното възстановяване на ДДС, което не е изолиран проблем за Враца, разказва Филипова. Според нея фирмите от региона нямат други проблеми с местните власти. Такова е мнението и на общината. "Имаме изградено добро тристранно сътрудничество между община, работодатели и синдикати", казва Тони Милева, според която местната тристранка обсъждала всички каузи. Не всички мениджъри обаче са съгласни с тази почти идилична картина. "Не получаваме особена подкрепа", казва Диана Върганова, мениджър в предприятието за електроника и електромеханика "Ромтех". Според нея един от големите проблеми е с инфраструктурата, за което вина имат и местната, и централната власт.

Финансовата криза е засегнала местния бизнес във Враца. "Поръчките намаляха, наложи се да съкратим част от персонала", казва Иво Върганов, друг от мениджърите на "Ромтех". Компанията, която е джойнт венчър между българската "Интелигентни системи за сигурност" и холандската Rommens Instrumenten- en Apparatenbouw B.V., работи предимно за Западна Европа. Сега усилията са съсредоточени в намирането на нови партньори и презентиране на дружеството на различни пазари, с което да се компенсира спадът в поръчките.

"Във Враца има огромна фирмена задлъжнялост и фалити на дребни фирми", казва Илиана Филипова от търговско-промишлената палата. "Всеки ден оборотите ни намаляват, има доста колеги, които не издържат и обмислят затваряне", потвърждава казва и Блага, управител на магазин за дрехи. Според нея спадът в приходите на търговците е започнал още през есента на миналата година, но се е усетил силно през първите месеци на тази, когато са започнали и съкращенията по фирмите. "Забелязваме и приток на завръщащи се от чужбина емигранти, което може би ще увеличи проблемите с безработицата", казват и от търговско-промишлената палата.

За да разнообрази бизнес възможностите във Враца, общината полага усилия да развива туризма. Местната администрация участва в туристически изложения, подготвя проекти по европейски програми и реставрира съвместно с различни организации и фирми паметници на културата. "В центъра на Враца има и туристически център, който да предоставя информация за забележителностите в региона", казва зам.-кметицата Тони Милева. Според нея този сектор има огромен потенциал, но все още регионът е непознат, въпреки че в града са регистрирани 138 обекта за туризъм, от които 22 хотела. Безспорно най-голямата забележителност е пещерата "Леденика", която годишно се посещава от около 50 хил. туристи. В района е и проходът "Вратцата", както и връх Околчица и парк "Христо Ботев". Има възможности както за пешеходен или екстремен, така и за културен туризъм. "Нашите данни показват, че средният престой в града се увеличава и вече е 3.2 дни", е оптимист Милева.