Две години след стартирането на оперативните програми, които трябва да бъдат финансирани от фондовете на Европейския съюз, все по-често се появяват критики и информации за злоупотреби. В същото време до края на 2009 г. трябва да бъде отговорено на няколко конкретни въпроса:

Отговора ще научим най-вероятно до края на годината. И ако е отрицателен, ще се окаже, че в продължение на две години правителството е изпълнило една немалка програма, финансирана само с бюджетни средства, които никога няма да бъдат възстановени от ЕС. Отговор на въпроса трябва да бъде даден най-напред на национално ниво от агенцията, която доскоро бе оглавявана от вицепремиера Плугчиева съвместно с няколко избрани от нея независими одиторски компании. Каква ще бъде съдбата на тази агенция не е съвсем ясно, което е и първият риск по пътя към така желания положителен отговор. Защото това, че отговорът ще бъде положителен на национално ниво, е до голяма степен сигурно. Но дали становището на националния одитиращ орган ще бъде потвърдено и от Европейската комисия?

В случая не говорим просто за статистика, а за реално и законосъобразно похарчени средства, които да бъдат одобрени от Европейската комисия. За част от тези средства, образно казано, часовникът вече тиктака, тъй като през 2010 г. изтича срокът, до който най-късно трябва да бъде усвоена тази част от бюджетите на програмите, разпределена за 2007 г. (т.нар. правило n+3). Ето защо в момента е от особена важност всяко ведомство да направи ясна преценка - рискува ли да загуби пари през следващата година или не?

Тук вече се крие и рискът България реално да се превърне в нетен донор на ЕС. В опитите да се обори подобно твърдение бяха извадени наистина удивляващи аргументи - изчисляваха се например средствата, постъпили в България през последните 10 години по предприсъединителните програми, и се съпоставяха с годишната вноска, която страната плаща. Друг е въпросът, че това всъщност са средства по проекти, договорени най-късно до 2006 г., които сега само се финализират и които са получени за подготовката на членството ни в ЕС. По тази странна логика излиза, че за България би било много по-добре да бъде постоянно в качеството си на присъединяваща се страна, а не член и тогава тя ще получава финансиране от ЕС (макар и в по-малък размер), без да има нужда да прави вноски в бюджета на съюза. Нормално е да приемем, че ако нашата вноска в ЕС е необходимата тежест, която страната трябва да понесе, то ползата от членството ни е именно достъпът до структурните фондове.

Промените са възможност, но и риск - например "Административен капацитет", която е с не съвсем ясно бъдеще. Независимо от това кой ще поеме нейното управление, ситуацията там ще бъде, меко казано, странна. Голяма част от бюджета на програмата вече е договорен, така че тези, които ще я управляват оттук нататък, ще имат нелеката задача да одобряват и дори да защитават разходите по проекти, договорени от вече несъществуващо министерство. Съвсем отделен е въпросът, че закриването на министерството на администрацията ще наложи и чисто формални корекции в самата програма, което също може да доведе до забавяне на разплащането от страна на Европейската комисия.

В същото време идва и моментът да се извършват междинните оценки на оперативните програми. Етап, който реално може да позволи на институциите да актуализират националните приоритети за остатъка от програмния период до 2013 г. Подобна ревизия е от особена важност за програми като "Конкурентоспособност", която е насочена към бизнеса и където е крайно време да започнат да се формулират адекватни и целенасочени интервенции, търсещи ясен ефект, а не просто да се намира начин как по-лесно и бързо да се изразходват средствата. Достатъчно е да си зададем въпроса - това, че в момента едни пари са обещани (тъй като плащания почти няма) на едни предприятия ще доведе ли до някакъв планиран предварително ефект или не?

Всеки от изброените въпроси изисква бързи и адекватни действия и неизбежно е свързан с много работа от страна на администрацията. Става дума за промяна на мисленето по отношение на структурните фондове. Нужно е да се разбере, че за да бъдат усвоявани, не е достатъчно просто да бъдат сменени или назначени двама или трима ръководители, разпределящи лично субсидиите, а са необходими цели екипи, които да не бъдат подлагани на политически натиск и да имат капацитета да обработват огромна по обем информация. В противен случай каквито и правила да се приемат, колкото и закони за избягване на конфликт на интереси да се гласуват и колкото и специални и координационни звена да се създават, проблемите ще растат. А както вече стана ясно - от догодина те ще имат и много точно цифрово изражение.