Тази седмица може и да не се окаже решаваща за съдбата на фалиралия стоманопроизводител "Кремиковци", но със сигурност много карти ще паднат на масата. Месец преди събранието на кредиторите, на което трябва да се реши ще има ли оздравителен план, или ще се прибегне до ликвидация и разпродажба на активи, интересите на всички намесени страни и техните скрити коалиции започват да стават все по-явни.

Най-голям е залогът за държавата и за облигационерите, които са и най-големите кредитори на банкрутиралия стоманопроизводител. Новото правителство засега не дава ясни сигнали, а през миналата седмица стана ясно, че и между притежателите на дълговите книжа зее дълбока пропаст.

От едната страна са инвестиционните фондове QVT, "Йорк капитал" и "Де ла камера". Те искат да приложат оздравителен план, по силата на който ще станат собственици на "Кремиковци". Накратко идеята им е да обърнат сегашните си вземания в акционерен капитал и да вложат допълнителни средства. Те ще служат за инвестиции, с които да се покрият екологичните изисквания и производството да се оптимизира. Трябва да се осигури и оборотен капитал, но по думите им това няма да е проблем.

Логиката на тези инвеститори е, че по този начин ще съхранят "Кремиковци" и активите му сега, когато заради кризата неговата цена е много ниска. След 2 години, когато търсенето на стомана се съживи, те очакват да получат много по-добра цена.

Против тази идея е инвестиционният фонд "Марс капитал" и група от още седем институционални инвеститора, чиито имена засега се пазят в тайна. Тяхното мнение е, че ликвидацията сега ще удовлетвори по-добре кредиторите. В оздравителния план те виждат риск да станат собственици на дружество в тежка задлъжнялост, като едновременно загубят статута си на привилегирован кредитор първи клас. Освен 60-те млн. лв. признати дългове на "Кремиковци" към държавата под формата на публични вземания като потенциален риск тегнат още 695 млн. лв. На толкова се изчислява държавната помощ, чието връщане е много вероятно и която не може да се обърне в акционерен капитал.

Инвеститорите, подкрепящи оздравителния план, обвиняват опозиционерите, че просто нямат нужните пари, за да запазят участието си в същия размер и след оздравяването и затова спъват най-оптималното решение. Те съзират дори елемент на изнудване, чрез който по-малките облигационери искат да продадат книжата си на по-големите. В момента книжата почти не се търгуват, последните сделки са сключени при цена 6.5% от номинала, а офертите купува след това са паднали на 5%.

Арбитър вероятно отново ще се окаже държавата, която е и страна в сагата "Кремиковци". Нека не забравяме, че миналата година именно правителството "Станишев" изпусна момента да се договори с най-големия стоманопроизводител в света "Арселор Митал", докато се заиграваше с руския милиардер Константин Жеваго. В резултат на което нещата стават по най-трудния възможен начин.

Не само заради вземанията си (от решението на съда за държавната помощ зависи дали комбинатът ще дължи 925 или 230 млн. лв.), но и в качеството си на доставчик на газ, ток и жп услуги чрез трите държавни монополиста правителството може значително да наклони везните в полза на една от алтернативите.

Миналата седмица премиерът Бойко Борисов прие Дейвид Чарнин, вицепрезидент и главен икономически съветник на "Йорк капитал". На срещата, на която са присъствали още финансовият министър Симеон Дянков, съветникът на "Йорк" Правин Банкер и представители на синдикатите, не е взето конкретно решение. Отново до месец облигационерите очакват да получат яснота какви са плановете на новия кабинет. Обсъдено е било оттегляне на иска за връщане на държавната помощ, график за получаване на комплексно разрешително от екоминистерството, цените на държавните доставчици и капитализиране на вземанията.

Преди да си замине от България, Дейвид Чарнин заяви пред "Дневник", че е умерен оптимист за развръзката, тъй като новото правителство е показало политическа воля за решаване на проблема.

Засега официалните сигнали, които новото правителство е отправило, са малко. Един от тях е изказването на новия икономически министър, че държавата трябва максимално да се дистанцира от случая. Докато беше кмет на София обаче, премиерът Бойко Борисов и главният архитект Петър Диков лансираха идеята на мястото на "Кремиковци" да се изгради индустриална или технологична зона. Те активно поставяха въпроса за замърсяването, което "Кремиковци" причинява. Същата идея преди десетина дни се поднови от и.д. кмета на столицата и досегашен заместник на Борисов по финансовата част Минко Герджиков.

Неофициално икономистите на ГЕРБ твърдят, че "Кремиковци" в познатия ни досега вид няма да има, а държавата няма да налива повече пари в металургичния комбинат.

Воля за разрешаване на проблема не означава задължително подкрепа за оздравителния план. Дори облигационерите, желаещи ликвидация, признават, че процедурата не изключва продажба на обособени мощности, които да продължат да работят - заводът за горещо валцуване, електропещта, дори една от спрените 3 доменни пещи е в добро технологично състояние и може да се рестартира при намирането на инвеститор.

Всъщност основната разлика в двата подхода е желанието или нежеланието да се наливат повече средства в "Кремиковци". При разпродажба на активите държавата и кредиторите няма да дават повече пари. В другия случай има възможност сегашната стойност на "Кремиковци" да се увеличи във времето, но ще са нужни допълнителни инвестиции. В крайна сметка решението ще се вземе на събранието на кредиторите след месец. И този път ще е окончателно.

Кой може да спечели от ликвидацията? Ликвидацията е единственият вариант "Кремиковци" или поне работещите мощности от комбината да отидат в малък играч на пазара на стомана. Бившият собственик Валентин Захариев нееднократно е изявявал интерес да придобие именно електропещта, заводите за горещо и студено валцуване и евентуално да поддържа в работен режим една от доменните пещи. От ръководството на "Кремиковци" обясниха, че интерес е проявил и пернишкият бизнесмен Людмил Стойков, който по аналогичен начин придоби "Стомана" - Перник, и една от компаниите, партньори на комбината, "Екометал инженеринг". Последната и в момента доставя скрап на "Кремиковци" и в замяна получава стомана. Вариант в наддаването да участва и някой голям играч също не се изключва. През миналата година "Арселор-Митал" желаеше да купи активите на "Кремиковци" именно чрез ликвидация. Сега от компанията на Лакшми Митал отказват да коментират дали стратегията им включва придобиване или целта им вече е само да съберат по-голяма част от парите, които отпуснаха през миналата година (те кредитираха комбината с 30 млн. евро и изкупиха вземане на Черноморската банка за търговия и развитие в размер на 18 млн. евро). Оптималното използване на поземления и сграден фонд на "Кремиковци" е възможно и при оздравителен план и при ликвидация. По това спор вече няма и всички кредитори разчитат да покрият част от вземанията си, включително като развият проекти в областта на недвижимите имоти.

Оздравителен план Предимства: - Голяма част от активите на "Кремиковци" ще се запазят в работно състояние - Сегашните кредитори ще задържат активите, докато цената им се повиши Недостатъци: - Държавата ще продължи да е съсобственик в "Кремиковци" - Размиване на собствеността след капитализиране на задълженията - Екологичните проблеми може да продължат Ликвидация Предимства: - Ако се запази част от дейността, ще има едноличен собственик. Това предполага по-малко възможности за злоупотреби - Държавата ще бъде само регулатор и доставчик, но не и собственик - Екологичните проблеми ще се решат Недостатъци: - Грешно проведена ликвидация ще попречи активите да се консолидират и част от дейностите ще се закрият окончателно.