Бизнесът предвещава по-тежка втора половина за българската икономика

Бизнесът предвещава по-тежка втора половина за българската икономика

Докато водещите икономики по света обявяват край на рецесията, България е на път да изпадне в още по-голяма криза през втората половина на годината. Това предвещават водещи мениджъри и опитни икономисти, до които "Дневник" се допита във вторник. Коментарите им идват ден след като стана ясно, че през второто тримесечие спадът на брутния продукт (БВП) се ускорява до 4.8% за година към края на юни.
Три са факторите, които дърпат икономиката ни надолу според експертите - несигурност заради световната криза, стагнация на вътрешното търсене, което топи продажбите на фирмите, и отслабващият износ. Затегнатото банково кредитиране допълнително утежнява ситуацията, като според анализаторите страната ще започне да излиза със закъснение от кризата - най-рано средата на 2010 г., като това до голяма степен ще зависи и от водената от правителството вътрешна политика.
"Ще имаме още по-голям спад за годината като цяло. Нашите очаквания са за над 5% спад на БВП за цялата година", обяви Васил Велев, изпълнителен директор на контролиращата няколко външнотърговски дружества "Стара планина холд". Директорът на холдинга прави песимистичните си заключения на база представянето на индустрията, която като отрасъл формира близо 30% от БВП. "През първото тримесечие все още растяхме по инерция. Имаше поръчки, направени още в добрите времена. Даже и да започнат да се възстановяват продажбите в отрасъла през четвъртото тримесечие, няма да могат да стигнат стойностите от първото. Оттук и изводът, че като цяло втората половина на годината ще е по-тежка от първата", категоричен е Васил Велев.
Сходни са очакванията и на Кирил Бошов, един от собствениците на финансовия холдинг "Еврохолд България" и негов председател на управителния съвет. "Мисля, че всички трябва да сме готови за тежка втора половина на 2009 г.", песимист е Бошов. По думите му инерцията на кризата е доста силна и каквито и мерки да вземе новото правителство, те ще окажат ефект едва в началото на следващата година. Личната му прогноза се придържа към тази, направена от правителството и международните финансови институции - спад на БВП в размер на 6-7% за годината.
Финансовият министър Симеон Дянков вече заложи прогноза от 6.3% спад на БВП за тази и 2% за следващата година. МВФ очаква още по-големи понижения - съответно 7 и 2.5 на сто. В понеделник гръцката финансова група EFG Eurobank обяви, че българската икономика ще се свие с 6% през тази година и с 2% през следващата.
Анкетата на dnevnik.bg/pazari по темата позиционира най-много очаквания за спада на икономиката през 2009 г. именно в интервала 5-10%. "Нищо чудно да видим между 8 и 10 процента намаление на БВП. Това е много тежка криза и трудно ще излезем от нея. Ако дефлацията продължи, нищо добро не ни чака", коментира Величка Рангелова, д-р по икономика и бивш зам.-директор на НСИ.
Последната анкета на НСИ през юли подхранва именно подобни очаквания и според икономистите страната вече е изправена пред дефлационна спирала с всички негативни последици от нея - нови отрицателни стойности на БВП, още по-висока безработица, фалити на фирми и обедняване на населението. Величка Рангелова дава за пример разпродажбите в магазините, харесващи се на хората, но на практика бич за икономиката.
"Ако продължават да не се вземат мерки, следващите тримесечия ще продължат да носят отрицателни стойности за БВП", предупреди още икономистът. Сред препоръчваните от нея антикризисни действия са стимулиране на вътрешното потребление, върху което страната може да въздейства. "Това може да стане само чрез увеличение на доходите. Другите страни намаляват данъците, но при нас те са ниски и няма как повече." Неизбежният бюджетен дефицит, който ще последва, по думите й не бива да ни плаши. "Опасност за валутния борд няма - валутните ни резерви са достатъчни, защото паричната маса е малка. Фискалният резерв също е голям." Според експерта не се използват и възможностите за емитиране на държавен дълг, който към момента е под 15% от БВП - най-ниският в ЕС.