И(ли) ние, и(ли) вие
Общото: Когато говорят за следващите избори, и едните, и другите се сещат за 1994. Само че първите сладостно тръпнат пред възможността да преживеят повторението на първите две години след 1997, а вторите изтръпват пред спомена за преживените две години преди това, по време на безумията на Виденов.
Някои от модераторите на този дебат очевидно се забавляват - колкото повече скандал, толкова повече купон, началството ръкоплещи, бизнесът върви. Софиянски се изпуска и калесва Симеон за следващ МП - много яко! Петър Стоянов загуби изборите заради неумело и неадекватно политическо поведение, днес с последните си прояви доказва, че ги е загубил заслужено. Коментарите му досущ повтарят нелепите приказки на Станишев само преди месец-два. Как така може да бъде, щото година преди изборите ДПС и НДСВ да са следващите партньори хем и на СДС (според Стоянов), хем и на БСП (според Станишев). Дори и някоя от двете версии да се случи през 2005 след изборите, не бива политик от опозицията да изрича това на глас днес.
Има една малка група обаче, които точно дефинират конфликтното поле и целят с право мерене в последния неясен рубеж от иначе ясните и подредени вече сили върху десноцентриската шахматна дъска. Този рубеж днес е БЗНС-Народен съюз. Борбата и мотивите за спечелването на партньорството на Анастасия Мозер могат да служат като лакмус за скритата логика в действията на всеки един от играчите. Дотук изглежда сякаш фишове са пуснали два отбора - този на ССД и ВМРО, от една страна, и този на ДП (като е очевиден диктатът на ДСБ за възстановяване на ОДС, но без СДС).
Първосигналният мотив и за двата лагера е ясен - без подкрепата на БЗНС прескачането на бариерата е под сериозен въпрос и за двете ядра. Но тъй като не може Гуинивър едновременно да обича и Артър, и Ланселот, очевидно конкресът на земеделците само няколко дни преди десетоноемврийската среща ще трябва да даде отговор на въпроса склонни ли са земеделците да подкрепят ефективно Иван Костов.
Има и друг, скрит сюжет. Ако аз съм анализатор от “Позитано”, а също и бивш офицер от “нашите” служби, ще пусна приблизително следната инструкция - свадата за подкрепата на БЗНС е полезна. Тя омаломощава и така изнервените десни ядра и намалява относителната им тежест. Присъединяването към Костов-Праматарски ще създаде лидерски проблем на Мозер и ще минимизира електоралната подкрепа откъм земеделски гласове. Софиянски и ВМРО няма да преминат бариерата. Евентуалното влизане на Костов ще взриви всякаква възможност за десноцентристки кабинет. Слабо присъствие на СДС плюс или минус Костов осигурява на БСП мнозинство и реален шанс за съставяне на кабинет.
Това е, което притеснява доскорошните авторитети и днешните лидери на СДС. Сърбали са я тая попара. Затова за тях дилемата е по-скоро: И ние, и Вие, само не Те.
СДС днес дава ясни сигнали, че повече няма да води безсмислени воини. Че изучава “изкуството на възможното”. Поне на мен така ми се иска да е. Отстрани изглежда сякаш днес от "Раковски" 134 се опитват да обявят война на най-страшния дефицит в нашето общество и в националното ни самосъзнание - дефицита на коалиционна култура и способността да работиш в екип, да задържиш съмишленици и да печелиш съюзници. Точно заради което Европа днес е това, което е. И което България не е…
Тежка и неблагодарна задача. Когато коалиция е мръсна дума. Когато широкото представителство и равнопоставеното управление е престъпен компромис. Това обаче е положителен знак за всички, които са напуснали или са били отблъснати от действия на СДС. Днешното ръководство на СДС опитва да стори немислимото доскоро - спокойно и мъдро да върне много загубени души, които дълбоко в себе си носят съхранена носталгията по Идеала СДС. Вярно е - през тези дълги години на отчужденост са се случили разни събития. Много откъснали се от СДС поеха по свой път - и политически, и организационен. Някои избраха банката на левицата. Други - банката на мафията. Повечето обаче останаха верни на идеалите. Те ще разберат и ще простят, че тази промяна очевидно е резултат на обективно тежката ситуация за сините. Затова едно приятелско намигване към всички, които по един или друг начин не принадлежат организационно към СДС, но помнят славните първи години, си е направо неочакван и изненадващ ход с царицата.
Затова от срещата на 10 ноември трябва да се откроят няколко ясни сигнала:
ћТова е първата, но няма да е последната среща между десноцентристките политически партии до изборите; (Процесът е стартирал и независимо от нечии опити за фалстарт - ще продължи).
ћТези политически структури са твърдо решени да се поучат от опита и грешките си досега. Те ще си сътрудничат преди изборите, ще водят толерантна и партнираща си предизборна надпревара и ще конституират заедно следващото демократично правителство на България. (Излъчва и вдъхва сила и увереност у избирателя).
ћСътрудничеството ще се изразява в работа по съвместна управленска дясноцентристка програма с предварително поставени и обсъдени пред обществото приоритети и ангажименти. Неизбежните различия по детайлите не отменят общото съгласие по приоритетите, а по-скоро биват използвани за разширяване на избирателното ветрило. (Възможност за вид “мажоритарен избор” измежду няколко дясноцентристки коалиционни ядра като избирателна алтернатива на компрометирания псевдомажоритарен вот в Свиленград).
ћНационално представените политически партии приемат с уважение като равнопоставени всички политически субекти и личности, които участват в подготовката и споделят програмните приоритети. По-малките партньори са се поучили от грешките досега и не взривяват съгласието с необосновани претенции и личностни и лидерски амбиции. (Позорните разправии за места в листите и за това кой е по-по-най- са преодолени, важна е ЦЕЛТА - десноцентристките партии да получат заедно най-висок процент на обществено доверие .)
ћНа една от следващите срещи дванадесетте трябва да се договорят, че ще дадат ясна и категорична оценка на управлението на НДСВ. (Политическото благородство да признаеш постиженията на съперниците и безкомпромисно да посочиш грешките им ще е предпочитаната политическа стока през 2005 пред озъбеното черно проклетисване.)
ћНа друга от следващите срещи дванадесетте трябва да обсъждат стратегията за явяване и спечелване на изборите. (Признавам, възможността за режисирано явяване на изборите и покриване на различни електорални периметри е отдавнашна моя мечта,още от времето на първото разтрояване на СДС. България може би щеше да има друга съдба).
Това ще се случи на 10 ноември. Ще седнат на една маса хора, за да обсъждат управленската програма на едно общество, което искат да видят по-свободно и по-успяващо. Ще се договарят за принципите за съвместно управление. Ще определят приоритети в икономиката, данъчната сфера, образованието.
Какво няма да се случи? Няма да се редят листи. Няма да назначават следващия министър-председател, за голяма мъка на любопитковците. Няма да се коалират Важните и Големите, няма да бъдат натирвани Излишните и Малките. Защото пред всички предстои нещо невероятно трудно: как ще върнат вярата на хората в партийната дума, в партийното обещание и в поетите ангажименти. Това е анабазисът на партийно-политическата демократична система.
Оня, който пръв предприеме този крайно рисков ход (и то днес, не утре) и се опита да го дефинира по нов начин, да го маркира като цел, “рискува” да спечели в последна сметка.
Добре, може пък за това да си струва да участваме.
* Авторът е лидер на Либерален съюз и бивш съветник по националната сигурност на президента Желев.