Новооткрити антични и средновековни надписи на Перперикон го определят като значителен търговски и стопански център в Източните Родопи през IV-V век, съобщи на пресконференция в БТА археологът проф. Николай Овчаров. Сведенията за малоазийски и сирийски преселници в този регион на Тракия доказват силното развитие на икономическите контакти на града в рамките на Римската империя, посочи Овчаров. По думите му два от надписите са на латински език и датират от IV-V век. Те показват икономическото развитие на Перперикон през късноантичната епоха.

Първият от надписите съдържа името на Юлиус Тейменос, име известно от Балканските провинции на Римската империя (особено от Дакия) още от II-III в. То е

малоазийско или сирийско по произход и доказва, че лицето, оставило своя отпечатък в историята на Перперикон, е преселник от богатите римски провинции Памфилия или Сирия. Вторият надпис е надгробен и е поставен в памет на Наталис. Третият е значително по-късен и се датира от XVI-XVII в. Той е изписан с доста груби букви и е свързан с последния период от развитието на Перперикон. В него се разчита името КОЗМА. Този текст според експертите може да се свърже със сведение в турски регистър от 1627 г., според което след загиването на крепостта в края на XIV в. в подножието й продължава да съществува християнско селище. Откритият надпис явно е свързан с последните жители на християнския Перперикон, смята Николай Овчаров.

Надписите са открити при обход на разкрити части от римски път и ковашка работилница, датирани в IV-V в. През последните дни е намерен и оловен печат от края на

XI век. На него е изписано името на видния византийски сановник проедър Муселий Бакуриани. Според изследване той вероятно е син на прочутия основател на Бачковския манастир Григорий Бакуриани. От Типика на създадената обител се разбира, че известната грузинска фамилия е притежавала обширни имоти в Ахридос (Източните Родопи). Не е изключено Муселий Бакуриани да е бил един от управителите на средновековния Перперикон през XI в., посочи Овчаров.