Лина е на 30 години и вече е с присаден бъбрек. Направила си е операция в Пакистан въпреки предупрежденията, че страната е рискова и има опасност да не се върне жива оттам. Срещам се с нея в кафене на бул. "Христо Ботев", за да разкаже за ада, през който е преминала. Жената изглежда добре, усмихва се, но по някакъв начин преживените страдания и страх са оставили следа върху лицето й.

Всичко се случило преди четири години. Малко след като се омъжила и родила дъщеря си, Лина разбрала, че бъбреците й не функционират добре. И започнали мъките. "В продължение на доста време трябваше да ходя на хемодиализа, за да ми пречистват кръвта. Това означава през ден да си вързан за апарата, да не можеш да пътуваш никъде, да не си в състояние да живееш нормално", разказва жената.

Според нея най-тежка е липсата на перспектива. "Знаех, че в България трудно ще получа нов орган, затова започнах да събирам пари за операция в чужбина. Най-много страдах от мисълта, че няма да мога да видя как расте детето ми", споделя тя. Накрая преживява всичко - дългия полет, притесненията, болката. За радост попада в добра клиника и всичко минава успешно. За да започнат отново проблемите малко след като се завърне в родината си - с липсата на лекарства, с лошото отношение към трансплантираните, с безхаберието на държавата.

В състоянието на Лина у нас са близо 1000 души, които чакат с години за бъбреци, сърце или черен дроб. Всички те бяха обнадеждени от решението на правителството миналата седмица да създаде фонд за присаждане на органи. Зарадваха се и от информацията, че лично премиерът Бойко Борисов се ангажира с намирането на средства. Дали обаче надеждите им ще се сбъднат? И дали наистина ще секнат отчаяните молби за помощ на майките, които събират чрез медиите пари, за да спасят децата си.

Няколко са идеите, които представи здравният министър Божидар Нанев след правителственото заседание. Първата е да се създаде регионален фонд за обмяна на органи на Балканите. Той ще се изгради между България, Румъния и Гърция, а след това чрез двустранни споразумения в него ще се включат и останалите страни в региона. Според лекарите, които извършват трансплантациите обаче, е добре да се прави обмен в региона само ако това е крачка към приемането ни в "Евротрансплант". "България е част от Европа. Стига с тези балкански региони", заяви бившият национален координатор по донорство проф. Милан Миланов.

Той е убеден, че ако страната ни има добри екипи за експлантация на органи и те са разпознаваеми в Европейския съюз и ако се спазват всички изисквания за съхранение на органите, няма да има проблем да се включим в европейските структури. Според Миланов правителственото решение да се създаде фонд за трансплантации, който да плаща за операциите на българите в чужбина, също няма да помогне много. Причината е, че и в ЕС има дълги списъци с чакащи за трансплантация, близо 56 хил. души. Затова законодателството на почти всички страни казва, че с предимство се оперират техните граждани. Така шанс получават само българите, които живеят продължително в чужбина и са успели да влязат в списъците там.

Десислава Хурмузова от организацията Save Darina Team, която от няколко години чрез електронен сайт набира средства за лечението на деца в чужбина смята, че решението да се създаде фонд за трансплантации е добро, но проблемите са не само в парите. "Най-голямата трудност, с която сме се сблъсквали в кампаниите за децата с нужда от бъбречна трансплантация, е намирането на държава, която да се съгласи да ги включи в листата на чакащите си пациенти", обясни тя. Причината е в това, че България не членува в нито една организация от типа на "Евротрансплант", съответно и никоя държава не желае да се ангажира с български граждани.

Според нея са необходими пари и строга организация, а нито едното, нито другото са налице в момента. Хурмузова обясни, че съществува и друг проблем - следтрансплантационното поддържане е на много ниско ниво в България. Тя препоръчва на новите структури да не работят като съществуващия в момента Фонд за лечение на деца в чужбина. "Тежката многостепенна машина, включваща многобройни комисии, в която никой не носи персонална отговорност и няма фиксирани срокове, не е работещо решение. Необходима е много по-голяма гъвкавост, ясни срокове и регламентирани задължения на всеки", категорична е жената. В противен случай ефект няма да има и майките ще продължат да молят по медиите за дарения.

Най-сериозният проблем на трансплантациите у нас е липсата на донори и решението на министър Нанев за провеждане на семинари, които да убедят ръководствата на болниците, че е необходимо да се съобщава за потенциални донори, е много добро, коментира проф. Генчо Начев, директор на болница "Св. Екатерина". Той е убеден, че началниците на лечебните заведения са първата брънка, която отговаря за трансплантациите и оповестяването на донорите. Според професора, който има зад гърба си 14 трансплантации на сърце, хората, които се нуждаят от нов орган, са значително повече, затова трябва активно да бъдат издирени и насочени към специализираните болници.

През последните няколко години трансплантациите у нас са в застой. Докато в Европейския съюз се правят средно по 60 присаждания на бъбреци годишно, в България те са едва 7-8. Причините за това са много. Основната е, че трансплантацията е деликатно нещо. За да бъде спасен един човек, трябва преди това друг да умре и да се вземат органите му, а това е доста травмиращо за близките. За развитието на донорството пречат етични и верски проблеми, но и опасенията на хората, че може да се върши нещо нередно. Затова основното за увеличаване броя на операциите е одобрението на обществото. Вместо да се правят информационни кампании, които да убедят хората, че трансплантацията е хуманно и богоугодно дело, българските лекари се карат публично.

В медиите се пише за "изхвърлено на боклука сърце", което е можело да спаси млад мъж, следят се и други подобни скандали. В момента главната причина, поради която има недостиг на донори, са тежките противоречия в трансплантационните екипи, смята проф. Миланов. Според него съществува една нездрава борба за власт, за показване по телевизията сред лекарите. Трябва постоянно да се говори за присаждането на органи, за да може обществото да ги приеме като нещо естествено, допълни и проф. Начев. И двамата експерти са категорични, че в обясненията трябва да се включи и църквата, а не поповете да се занимават с Мадона или с имотите си. Както е навсякъде по света - църквата има водеща роля за увеличаване на кръводарителите, в привличането на доброволци, които да помагат в болниците, в агитацията, че трансплантациите са нещо хуманно.

За да се подобри организацията на процеса, проф. Милан Миланов предлага нестандартна идея - да се направи една виртуална трансплантационна болница със свое административно ръководство. В нея трябва да има три отделения. Едното да е предоперативен диспансер, в който да се следи състоянието на хората, чакащи за трансплантация. Второто отделение трябва да е хирургично и третото - следоперативно, защото трансплантираните имат нужда от продължаващо лечение.

Болницата е виртуална, защото медиците, които ще участват в нея, ще продължат да работят в клиниките си и ще се събират само когато има трансплантация. Според проф. Миланов, ако на ръководството на болницата се осигурят и необходимите средства, то ще може да плаща за всяка направена операция. Така ще се сложи ред в системата и ще спрат противоборствата.

От всичко казано излиза, че за да се решат проблемите, са необходими пари и нова организация на процеса. Всъщност министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев се ангажира и с двете. Той пресметна, че за да бъдат трансплантирани всички нуждаещи се българи, са необходими около 96 млн. лв. Парите за съжаление все още не са осигурени, чака се тежката дума на финансовия министър. Според Нанев, за да се осигурят повече донори и да се правят повече трансплантации, трябва да се завишат двойно сумите, които се плащат на болниците.

Премиерът Бойко Борисов от своя страна обеща трансплантациите да станат държавна политика, в която ще се включат не само здравното министерство, но и военното, КАТ, спешна помощ. Защото у нас всяка година в катастрофи умират близо 1000 души и ако малка част от тях станат донори, има шанс за няколко години листите на чакащите да се стопят. В противен случай целият шум ще се превърне в поредното безсмислено PR мероприятие.