Търговията с емисии като пазарен инструмент става все по-популярна. Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) се определя като успешна от повечето пазарни участници, тъй като пазарът е ликвиден и ограничаване на парниковите газове бе постигнато (най-вече чрез проектно-базираните механизми).

 

Въглеродният пазар осигурява механизъм за замърсителите на околната среда да закупуват права за емитиране на парникови газове - такива като въглероден диоксид. При схема на търговия от типа "лимит и търговия" (cap-and-trade) субектите (компании или държави, например) имат лимит, горна граница, на емисиите. Участниците в такава схема могат да надвишат лимита си, но в този случай трябва да закупят квоти за емисии на парникови газове от други замърсители, които не са превишили своя и имат неоползотворени квоти. Квотите  могат да бъдат придобити от местното правителство или генерирани от проекти за намаляване на парникови газове, реализирани дори извън съответната държава. Нещо повече, такива проекти дори не е задължително да бъдат осъществени на същия континент. Те могат да бъдат изпълнени и в развиващи се страни, тъй като, от глобална гледна точка, няма значение къде ще бъде осъществено редуцирането на емисии на парникови газове.

 

Различните въглеродни инструменти се търгуват на борси като BlueNext, Climex, ECX и Nordpool. Тези възможности са достъпни чрез специализирани екологични брокерски компании, които предоставят и експертни съвети за най-добрите стратегии за изпълнение на задълженията при участие в схема от типа "лимит и търговия".

 

Въпреки че парламентът на Австралия за момента не прие плана за система с търговия с емисии в страната, все повече държави въвеждат подобни механизми. Каква е ситуацията в различните държави става ясно от следващия кратък преглед.

 

Една от първите въведени схеми за търговия с емисии е Протоколът от Киото, влязъл в сила през 2005 година. В момента той е задължителен за 37 развити страни, но не е ратифициран в САЩ - най-големият замърсител в света. В обхвата на Киото протокола попадат шестте основни парникови газа (въглероден диоксид, метан, диазотен окис, флуоровъглеводороди, перфлуоровъглероди и серен хексафлуорид) и целта му е да намали техните емисиите с 5% за периода 2008-2012 година на база емисиите през 1990 година.

 

Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) също бе въведена през 2005 година, но първите форуърдни сделки бяха осъществени преди реалния й старт. Vertis Environmental Finance, например, сключи форуърдни сделки още през 2004. ЕСТЕ е задължителна за всички 27 страни-членки на Европейския съюз и в обхвата й попадат както малки електрически централи, така и големи енергийни компании.

 

Съществуват други две схеми за търговия с емисии: Регионална инициатива за парникови газове на Североизточните щати на САЩ (RGGI) – схема от типа "лимит и търговия", която стартира през януари 2009 година. Тя предвижда емисиите от електрически централи в 10 Североизточни щата да бъдат намалени с 10% до 2018 година. Другата схема - Японски доброволен въглероден пазар - стартира през октомври 2008 година и в обхвата й също попадат емисиите на парникови газове, изпускани в атмосферата от електрически централи.

 

Очаква се скоро да влязат в сила и още няколко схеми за търговия с емисии, сред които Австралийска схема за намаляване на замърсяването с въглероден диоксид; Федерален закон за климатичните промени на САЩ; Климатична инициатива на САЩ и Западна Канада, както и схемата за търговия с емисии на Нова Зеландия. Въвеждането им ще създаде хиляди "зелени" работни места и ще спомогне за значително намаление на емисиите на парникови газове в близко бъдеще.