"Линднер" стана първата компания, която получи сертификат за инвестиция "първи клас" (над 100 млн. лв.). Германският холдинг чрез дъщерното си дружество в България първи ще се възползва от възможностите на Закона за насърчаване на инвестициите, който влезе в сила през август. "Линднер холдинг" кандидатства с проекта си за разширението на Бизнес парк "София". Освен германската компания за сертификат "първи клас" кандидатства още една компания. Десет са официалните писма за намерения на инвеститори, получени в агенцията, сред тях са веригите за хипермаркети "Кауфланд" и "Практикер", испанската "Детеа груп", както и английско-испански консорциум, който иска да строи логистичен парк край Казичене.

Общата инвестиция на "Линднер" от август 2004 г. до края на 2008 г. в разширението на бизнес парка ще бъде на стойност 197 млн. лв., или по около 40 млн. лв. средно на година. Реализацията на проекта започна през май 2001 г. Досега са построени 10 сгради и обслужващата инфраструктура. В момента се строи вторият мултиплекс "Арена" за 36 млн. лв., а до края на годината ще бъде открит търговският комплекс на БМВ, който е за над 10 млн. лв. Към момента са вложени 173 млн. лв., от които 106 млн. лв. са на "Линднер", а останалите на корпоративни клиенти. До края на 2008 г. върху терена от 220 дка трябва да има изградени 35 сгради с общата разгъната застроена площ от 330 хил. кв.м. В завършения вид на бизнес парка се очаква да оперират над 400 компании, като създадените работни места ще са 11 500. Освен тези 270 млн. лв., които лично "Линднер" инвестира, в проекта има още 117 млн. лв. инвестиции в зоната на търговските и корпоративните сгради, както и 60 млн. лв. инвестиции на испанската група "Детеа" в зоната на търговския парк. Така общата инвестиция, инициирана от "Линднер" или директно вложена от компанията в зоната, ще възлезе на 446 млн. лв.

- - - - - - - - -

 

B: Колко време ви отне процедурата от кандидатстването до получаването на сертификата за първи клас инвеститор?

- С Агенцията за инвестициите заедно прохождахме по пътя на новия Закон за насърчаване на инвестициите. Основните документи, които са необходими за получаването на сертификат, са инвестиционният план и банковите гаранции. Има и редица други като декларации за липса на задължения към държавата, за платени данъци и т.н.

Подадохме си документите в средата на август. По закон в срок от 30 до 45 дни няколко други държавни институции, в това число Комисията за защита на конкуренцията, министерствата на финансите и на икономиката и агенцията за инвестиции, проверяват пълната документация и бизнес плана и се произнасят има ли предпоставки за издаване на сертификат или не.

"Линднер" заслужи този сертификат с уникален проект за изграждането на мултифункционален и високотехнологичен парк, който е единствен в Югоизточна Европа. В целия свят бизнес парковете са се доказали като най-модерните урбанистични решения за създаване на условия за правене на бизнес. В САЩ има над 6000 бизнес парка, в Германия - над 1800, в Англия - над 1100. Бизнес парковете символизират промяната от икономически зони към бизнес.

 

B: Инвестирате огромни средства, за колко време ще ги върнете?

- Очакванията ни са да върнем инвестициите в дългосрочен план за период между седем и девет години след реализирането на проекта през 2008 г. Това означава, че към 2015 г. ще излезем на чисто и вече ще печелим. От основната зона на бизнес парка планираме годишно около 11 млн. евро приходи от наеми. Постъпления ще дойдат и от жилищния парк, част от който ще продадем, а друга ще отдаваме под наем.

 

B: Как оценявате Закона за насърчаване на инвестициите? Ще спомогне ли за развитието на българската икономика?

- Законът за инвестициите е много добър. Цялото бизнес общество реагира много положително на явно декларираното намерение на държавата да подпомага инвестициите и очакванията са големи. Но има някои неясноти. Проблемните области в закона са около ангажиментите на държавата да инвестира в инфраструктурата. Не е ясно, ако проектът е на стойност 100 млн. лв., колко ще вложи държавата за изграждането на обслужващата инфраструктура. В закона няма база, на която инвеститорите да се ориентират какво ще получат насреща.

Освен това държавата трябва да прецени за какво ще дава пари и как ще стимулира инвестициите. Не мога да си представя да се субсидира фирма, която ще строи хипермаркет, защото тази пазарна ниша я има и е разработена. Правителството трябва да помага на компаниите, които създават работни места, внедряват модерни технологии, нови бизнес модели за производство или услуги. В момента има очаквания от много компании. Затова законът трябва да конкретизира - кой може, какво да получи и съответно колко.

 

B: При получаването на сертификата това не е ли уточнено? В закона беше записано, че ангажиментът на държавата ще бъде да изгради необходимата инфраструктура за реализацията на проекта.

- Въпросът опира до доброто желание на държавата да помогне, но няма гаранции с колко и как. Това не е разписано никъде - нито в закона, нито в правилника. Поискали сме подкрепа за изграждане на инфраструктура за около 12 млн. лв. - ремонт на околовръстния път в зоната от сградата на "Технополис" до пресечката с Бистришко шосе, изграждането на свързващ мост на локалите от двете страни на околовръстния път и на улица, която да свърже северната локала на околовръстния път с Бистришко шосе. Това са трите жизненоважни неща, за да функционира проектът. Има и по-малки неща, които смятаме, че трябва да се случат.

Може би държавата си е оставила вратичката в закона, за да се пазари с инвеститорите. Да сравним проектите на "Линднер" с този на "Шишеджам" в Търговище. Турската компания създава 120 работни места, при нас са 11 500. Те инвестират 120 млн. лв., а ние 460 млн. лв. Те получават пътища, съоръжения инфраструктура, а ние все още не знаем какво получаваме.

Процесът не е изчистен. Държавата е обещала да даде тази инфраструктура и ние се надяваме това да се случи. Държавата от своя страна иска от нас, правейки инфраструктура, ние да издадем банкови гаранции. Например, ако инфраструктурата е за 10 млн. лв., ние ще трябва да дадем банкови гаранции, че ако не инвестираме тези 100 млн. лв. за три години, а те са изградили инфраструктура за 10 млн. лв., държавата може да "дръпне" банковата ни гаранция. Това е професионален подход. Приемаме го и сме готови да издадем тази банкова гаранция, но остава неяснотата на размера на подкрепата от държавата.

 

B: При строителството на бизнес парка Столичният общински съвет взе решение да ви компенсира с терен, понеже общината няма пари за инфраструктурата. Изпълни ли се това решение?

- Взаимоотношенията между "Линднер" и общината не са уредени повече от три години, въпреки че има решение на общинския съвет. Инвестирали сме в общинската инфраструктура над 4 млн. лв. в реконструкцията на кръстовището на бул. "Ал. Малинов" с ул. "Д-р Москов", в ремонта на участъци от улицата "Д-р Москов". Изградихме цялата улица "Бизнес парк София". Построили сме наново цялата северна локала на околовръстното шосе в зоната на бизнес парка. Премествали сме автобусни спирки, правили сме светофари. Осветлението на цялата зона е за наша сметка.

Единствената подкрепа, която ни беше обещана от общината - да се преместят две автобусни спирки до бизнес парка и една на автобус 213, който е бърз, все още не се е случила. Общината ни е голям длъжник. Добрите намерения, които бяха декларирани през 2001 г. и облечени с решения на СОС да се обезщети бизнес паркът за отнетите над 30 дка земи за метро и направена инфраструктура срещу парцел на общината, така и не се случиха и не е ясно кога ще бъдат изпълнени.

 

B: Какво ви отговарят от общината? Беше създаден и бизнес съвет, той как работи за решаването на такива проблеми?

- В общината има безкрайно дълги процедури. Междувременно парцелите, които ни бяха обещали, ги дадоха на "Софийски имоти" и оттук нататък не е ясно какво ще стане. Бизнес съветът беше едно добро намерение, но засега е изпразнено от съдържание. Проведоха се три срещи, на които се споделиха идеи. Едната беше всяка година да се връчва бяла книга на Столичната община по примера на БИБА с правителството. В този съвет някой трябваше да поеме водещата роля и да каже: имаме цели, стратегия, нека да действаме, така че нещата да се случват. Тази инициатива я няма у никого. От тази гледна точка бизнес съветът остана едно медийно мероприятие без ефект.

 

B: Строителното министерство призова бизнеса да финансира градоустройствените планове. Приемате ли офертата?

- Тази идея е огромна грешка, защото бизнесът има собствени корпоративни интереси. Бизнесът ще проектира това, което на него му изнася. Тогава след 10 години може да видим как София ще остане без паркове. Ще се появят високи сгради в центъра, които няма кой да напълни. Ако погледнем какво става на запад от Будапеща, ще видим, че над 90% от бизнеса е извън центъра. Това ще се случи и в София. Центърът на града е за банки, консултанти, застрахователи, адвокати. Дали те ще могат да напълнят планираните огромни билдинги? Големите корпоративни компании гледат да бъдат до основните пътни артерии, за да могат техните клиенти, доставчици, дистрибутори да идват по-лесно. Перспективните зони за развитие на София в момента са терените край околовръстния път, летището, Казичене, южните зони.

 

B: Какво е бъдещето на строителния бранш у нас?

- В България много малка част от строителния процес се мениджира. Голямата част просто се прави. Имаме безкрайно много строителни компании, пазар, който расте. Големият проблем е, че всеки обект е сам за себе си. Елементарните инструменти, с които се управлява, а не се прави строителен обект - договориране, срокове, финансови графици, планове във времето, кое как да се случи - липсват в 95% от обектите в България. В момента има големи проблеми в бранша. Те произтичат от непрофесионалния подход на фирмите. Крайно време е да се заложи на качеството. Трябва да има семинари, да се обучават фирмите как се работи с инвеститори, как се сключват договори, къде да внимават. Строителната камара трябва да наложи стандарти за сключване на договори, които да решат проблема. Сега за всеки строителен обект се сключват различни договори. Подписването на сляпо и на всяка цена на контракти просто защото трябва да вземем обекта, за да имаме работа, трябва да остане в миналото. По-добре е българските компании да се консолидират, на пазара да останат качествените, за да могат след три години да се справят с европейската конкуренция.