Розалин Янев е роден на 1 май 1955 г. Завършил е Икономическия университет във Варна. От 1972 г. работи в системата на туризма. Минал е през всички длъжности - от пиколо до заместник генерален директор по експлоатацията в курортния комплекс Слънчев бряг. Експерт по туризъм, преподавател в Колежа по туризъм към университета "Проф. д-р Асен Златаров", член е на Консултативния съвет по туризъм и на експертна комисия към община Бургас. Един от съставителите на програмата за развитие на туризма в Бургас за периода 2004-2007 г.

В: Г-н Янев, какви са по-важните моменти в програмата за развитие на туризма?

- Съгласно изискванията на закона всяка община трябва да притежава програма за развитие на туризма. Програмата за Бургас е разработена от специалисти от Колежа по туризъм и Бургаския свободен университет. Заложили сме на няколко вида туризъм - морски рекреативен, маршрутно-познавателен или културно-исторически, екологичен и селски туризъм, делови, а също балнеоложки и хоби туризъм. След като направихме анализ на състоянието и на ресурсите, с които разполага общината, считаме, че това са възможните видове туризъм, които могат да се развият.

В: Какви са възможностите за културно-исторически и за селски туризъм в Бургас?

- Според препоръките на Бургаския регионален музей ще бъдат обособени три маршрута. Единият е с център "Пода" - средновековна кула до Крайморие, ловен пикник, село Маринка и пътя за Скафида (сегашното село Димчево). Другият е от посетителски център Атанасовско езеро - Минерални бани със светилището Аквакалиди до село Банево (някогашно Термополис). Третият е посещение на остров Света Анастасия. Освен това за града е удачно в района около катедралния храм "Св. Кирил и Методий" и Етнографския музей да се обособи пешеходна зона, където да стане естественият туристически център на града. Как ще се реши въпросът с паркинга, който е там и от който се издържа църковното настоятелство, това вече е проблем на общината. Ще се обособи улица на занаятите.

За екологичния и селски туризъм трябва да се актуализира планът на Морската градина и да се помисли за нейното развитие с цел нуждите на този вид туризъм. Недопустимо е да няма проекти в тази връзка. Считаме, че са удачни и районите в парк "Росенец", Минерални бани, местността Капчето и около манастир "Света Богородица".

За екологичен и селски туризъм са подходящи селищата по линията Миролюбово, Изворище, Драганово, Брястовец. За целта на първо време трябва да се създадат местни сдружения, които да развиват този вид туризъм и да се изготвят програми за посещението на туристите.

Но е добре да видим какви са изобщо възможностите за развитие на туризма в Бургас. На първо място е необходимо да се развие материално-техническата база. Защото от данните, които сме събрали до края на юни, град Бургас разполага с около 1600 места в хотели и само около 200 категоризирани места в частни квартири - десет пъти по-малко отпреди десетина години.

Другото, което липсва на града, е посетителски център - за разлика от Варна. Считаме, че е подходящо около Морската градина да бъде изграден посетителски център от рода на дисниленд, аква сити или друг подобен.

Недопустимо е и такъв голям град като Бургас да няма и туристически информационен център.

Важен момент в плана към програмата е разширяване на базата и възможностите за морски туризъм и подобряване на предлагането на морски атракции и условията за морски спортове. Бургас има красива плажна ивица, която обаче не е наситена с условия за морски спортове. Предвижда се проектиране на едно или две яхтени пристанища, като предложенията са за Крайморие и Сарафово. Необходимо е да се направи и пасажерско пристанище, също и местостоянки за рибарски лодки и лодки за разходка.

В: Какъв ресурс е обединен за осъществяването на тази програма - кадри, структури и финанси?

- Участват всички заинтересувани организации и включените към Консултативния съвет - Бургаската туристическа камара, Регионална туристическа асоциация, клонът на Българската асоциация на туристическите агенции, на местните сдружения по туризъм, Занаятчийската и търговската камара и всички представители на частния бизнес. За съжаление няма местна браншова организация, която да обедини хотелиерите и ресторантьорите. Средства трудно могат да се посочат, защото е въпрос на оценка, на терени.

В: Един от проблемите на туризма във всички сфери са кадрите. Какви кадри се подготвят в Колежа по туризъм?

- Колежът по туризъм в Бургас е подготвил може би една трета от туристическите кадри в България. Но се забелязва тенденция за непрекъснато съкращаване на приема на студенти. Преди десетина години, когато курортът Слънчев бряг разполагаше с 25 000 легла, колежът приемаше 450 студенти. Сега, когато леглата са над 50 000, приема 160. Само в Приморско леглата за настаняване станаха 90 000, а персонал за обслужването им няма. Предметът на труда в туризма е човекът. Ако няма кой да работи, и най-луксозният хотел си остава едно луксозно общежитие. Случайни хора се наемат и качеството на обслужване е под всякаква критика.

В университет "Асен Златаров" се приемат 30 души редовно и 30 задочно. Толкова са и в Свободния университет. И седем или осем са паралелките в Гимназията по туризъм (бившия Техникум по обществено хранене). Това са нищожни бройки за такава голяма база в областта и страната, защото студентите всъщност са от цяла България.

Кандидатите са много - тази година 8 човека се състезаваха за едно място. Може би държавата предоставя възможност на частни учебни заведения да компенсират този недостиг, но така според мен тя създава условия за корупция. Защото в частните учебни заведения преподават същите хора от държавния колеж. Те получават там възнагражденията си, а в държавните учебни заведения парите не достигат за поддържане на сградния фонд и повишаване качеството на обучението. Програмите в нашия колеж са одобрени от университета Оксфорд брукс - Великобритания. Интерес има, но студентите стават все по-малко.

В: А частниците не инвестират ли в кадрите?

- Не го правят, защото няма преференции за това - няма данъчни облекчения, ако спонсорират учебни заведения и т.н.

В: Ниското ниво на обслужване е една бомба със закъснител, нали?

- Разбира се, на първо място в туризма е живият фактор - човекът. Когато се

работи с хора, не може да има кой знае каква механизация и на първо място е субективният фактор.

До известна степен може би статистическата методика също е причина за това състояние на българския туризъм, защото в Националния статистически институт данните са изкривени. Последният статистически справочник отчита, че в Бургаска област има 96 хотела. А те само в Слънчев бряг са 196. Ако брой на преминали туристи, приходи, печалби по-трудно могат да се установят, сградите поне могат да се преброят. Това укриване на информация води след себе си до погрешна представа в министерствата - при разпределение на местата за прием на студенти, на средства за реклама и въобще, когато се говори за перспективите за развитие на туризма в отделните райони.

Когато разработвахме проекта за развитие на Бургаски регион - Бургас, Сливен и Ямбол, колежката от Гърция, която водеше проекта, каза: "Да, но ние стъпваме на официалните данни от Националния статистически институт?" А данните сочеха, че в Югоизточния регион има 13 туроператора. А само в община Бургас са 72 лицензираните. Сочеха се 19 почивни станции, а само в Карандила са десетки, в района на Ахтопол има 91 с неизяснена собственост. Това изкривява представата и на национално равнище при планиране развитието на туризма.

В: Програмата за развитие на туризма на територията на община Бургас е със срок 2004-2007 г. Какво е направено по нея?

- Не виждам нещо, което би могло да се отчете освен категоризацията. Ние сме описали колко е категоризираната, но по експертна оценка съществуващата база е поне три пъти по-голяма. Защото тук не са включени ведомствените почивни бази, базата около 650 легла в Бургаски минерални бани и некатегоризираната.

В квартал Сарафово например има категоризирани 40 легла в хотели и 80 в частни квартири. Достатъчно е да се разходи човек през лятото по улиците в Сарафово и да види, че туристите са поне десет пъти повече. Как може да има 1000 стола - 300 в заведения за хранене и 600 в заведения за хранене и развлечение, а само 120 легла?

В: Това са укрити суми, които не влизат и в общината във вид на курортни и други такси.

- Общината няма възможност да контролира този процес. Няма и общинска туристическа полиция, която да следи за това. Комисията за търговия и защита на потребителите също не разполага с толкова много кадри. Това е един много голям проблем, просто тези приходи остават несъбрани.

В: Какво трябва да направят инвеститорите и всички хора, които са ангажирани в туризма, за да може все пак Бургас да заприлича на туристически град?

- Трябва да се спре с практиката първо да се строи и после да се мисли на кого ще се продава, какви ще са туристите и какво ще се прави, когато дойдат. Трябва да се възприеме практиката в други страни - при изготвяне на инвестиционните проекти да се изготвя и програма за свободното време на туристите. Слънчев бряг е един конгломерат - как може да почиват толкова много хора, събрани на едно място. Такава опасност има и за Южното Черноморие, ако се допусне същата грешка.

Крайно време е да навлезе в България мениджмънтът на управление на приходите чрез цените. Защото особено при градските хотели сега цената не зависи от заетостта на базата. Тя е една и съща през всички дни. В хотелите за бизнес туризъм отсядат предимно командировани. Обикновено хотелите са пълни от понеделник до петък и през уикенда са празни, но цената е една и съща - висока, и хотелът стои празен. А нали това е предимството на частната инициатива - да може да управлява приходите си.