Около 140 български предприятия скоро могат да получат достъп до нов, дълго чакан финансов ресурс - квотите (разрешителните) за участие в европейската търговия с парникови емисии. Забавеният с години Национален разпределителен план за квотите на предприятията за 2008-2012 г. беше поправен по изискване на Европейската комисия и от миналата седмица е публикуван на сайта на екоминистерството. Ведомството ще приема забележки и препоръки по него от заинтересуваните фирми до четвъртък, 17 септември, и на 23 септември ще се състои дълго отлаганото заседание на междуведомствената група за националния план, която трябва да го приеме. След това екоминистърът Нона Караджова ще го внесе в Министерския съвет, а после документът ще бъде изпратен в Европейската комисия за одобрение. Ако всичко върви по график, ЕК ще се произнесе най-късно през февруари, съобщиха от "Институт по енергетика" АД - консултант по проектоплана.

от европейската СО2 търговия за 2008-2012 г. За петте години на страната беше определен годишен таван от 42.3 милиона тона въглеродни емисии, който трябваше да бъде разпределен сред 140-те български предприятия - най-големите източници на въглеродни емисии. Първата година от периода съвпадна и с началото на икономическата криза, която сви много производства (съответно свързаните с тях въглеродни емисии), така че ако не беше забавянето на държавата, български предприятия можеха сега да разполагат с излишък от квоти, които да продават на европейския пазар и така да имат шанс за свежи приходи.

В началото на тази година Брюксел върна забавения Национален разпределителен план със забележки, основната от които - приложен е двоен аршин. За да получат квотите си, повечето предприятия бяха длъжни да представят едногодишни доклади за емисиите си, но на някои, които все още не бяха започнали работа, те бяха определени по прогноза. Сред тях бяха все още неработещата ТЕЦ "AES Марица-изток 1" (преименувана на "AES Гълъбово"), ТЕЦ "Девен" на "Солвей - Соди", който предстои да увеличи мощността си, както и бившата плевенска рафинерия "Нова Плама", която ще възобнови дейността си.

Корекцията, изисквана от Брюксел, беше чисто техническа - необходимо беше просто определените квоти за все още неработещите предприятия да се прехвърлят в годишния резерв квоти за нови инсталации, коментираха експерти през пролетта. По неясни причини обаче предното ръководство на екоминистерството от февруари до края на мандата си така и не намери време да свика междуведомствената комисия и да нанесе корекциите.

Вече преработеният по разпореждане на новия екоминистър Нона Караджова план е изпълнил изискването на ЕК - компаниите с мощности, които все още не произвеждат, ще използват резерва, увеличен от 21.1 млн. тона на 31.6 млн. тона общо за петте години. Възможно е в бъдеще от него да получи квоти и "Кремиковци", коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков.

Увеличаването на резерва е и най-конфликтната точка, защото засяга интересите на работещите предприятия. "Оставен е голям резерв за нови инсталации, а в същото време няма яснота колко и кои са планираните нови мощности", коментира изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов. По думите на Христо Христов от "Институт по енергетика" АД резервът засяга около 35 заявки за нови мощности от индустрията през следващите години. Те обаче не са упоменати в плана.

В плана са внесени и съществени корекции на квотите на десетина фирми. По стария квотите на всяка фирма бяха изчислени на база реалните им емисии от 2007 г., като всяка година се намаляваха с еднакъв за всички коефициент. Сега, след като всички предприятия имат и данни и за емисиите от 2008 г., в коригирания план квотите им са изчислени на основата на годината с по-голямо производство и повече емисии. Така 2008 г. е базова за единици - ТЕЦ "Русе", "Топлофикация - Плевен", Вазовските машиностроителни заводи, "Промет стийл", "Калцит", "Свилоза" и др.

Двата най-големи теца в страната - държавната "Марица-изток 2" и "Енел Марица-изток 3", за петте години получават по над 3 милиона квоти повече в новия план. При "Енел" за базова е взета 2008 г., когато тя е изхвърлила с 300 000 тона повече СО2, отколкото през 2007 г., а това увеличава съществено и квотите й за следващите 4 години до 2012 г. При държавната централа обаче, както и при по-голямата част от предприятията базова си остава по-добрата за тях 2007 г. И въпреки еднаквите изходни данни в сегашния и в стария план централата получава сериозно увеличение. "Смятам, че при предния вариант някой се е опитвал да взема от квотите на енергетиката и да ги прехвърля към други сектори", коментира Христо Христов от "Институт по енергетика".

Сегашните промени съществено орязват квотите на други предприятия - гълъбовската ТЕЦ "Брикел", собственост на Христо Ковачки, "Стомана", както и циментовите "Девня цимент" и "Холсим". Според експерти някои от тях са получили необосновано големи квоти в предния вариант.

По плана, внесен от предишното правителство в Брюксел, на централата на Ковачки са били разпределени 5 614 000 квоти за 5-годишния период. В поправения те са 3 855 000 (в момента 1 квота се търгува на европейския пазар за 15 евро, което означава, че паричната равностойност на разликата е над 50 милиона лева). "При корекцията взехме предвид, че ТЕЦ "Брикел" вече е закрил един от блоковете си, а и по договора на България за присъединяване към ЕС той трябва да спре работа най-късно през 2011 г., година преди края на периода за търговия с емисии, тоест нужните му разрешителни за емисии се оказаха по-малко", обясни Христо Христов.

Според източници от междуведомствената група за квотите планът, внесен в кабинета "Станишев" от бившия екоминистър Джевдет Чакъров, се е различавал от документа, излязъл от експертната група. Числата за няколко от предприятията са били променени. Това беше потвърдено и от представители на бизнеса. "Цифрите, които бяха внесени в правителството, се различаваха от одобрените от групата, очевидно беше, че някои фирми са били толерирани и се радваме, че сега нещата си идват на мястото", каза Евгений Иванов. Кънчо Филипов от ръководството на "Брикел" не беше открит за коментар.