Преди двайсет години правителствата приеха Протокола от Монреал, договор за защита на озоновия слой на Земята от емисиите на разрушителни химикали. Малцина можеха да предвидят колко далновидно ще се окаже това решение.

 

Целта на протокола недвусмислено беше да се извадят от употреба вещества като хлорфлуорвъглеводороди (CFC), които се откриват в продукти като хладилници, пяна и спрей за коса, за да се възстанови тънкият газообразен предпазен слой, който филтрира вредните ултравиолетови лъчи на слънцето. През 2010 г. близо 100 унищожаващи озона вещества, включително CFC ще бъдат извадени от употреба в глобален обхват.

 

Без решенията, взети преди 20 години, атмосферните равнища на унищожаващи озона вещества биха се увеличили десетократно през 2050 г. Това би довело до още 20 млн. случая на рак на кожата и 130 млн. случая повече на катаракт на окото, да не говорим за вредата върху човешката имунна система, природата и земеделието.

 

Това обаче е само част от историята защо празнуваме Международния ден на запазване на озоновия слой (16 септември). През последните две години беше установено, че Протоколът от Монреал е спестил на човечеството в значителна степен климатичната промяна, защото газовете, които забранява, също допринасят за глобалното затопляне.

 

Изследване от 2007 г. изчислява благоприятните ефекти от договора за озона като еквивалентни на 135 млрд. тона СО2 след 1990 г. или забавяне на глобалното затопляне със 7-12 години.

 

И така поуките от Протокола от Монерал могат да имат по-голямо значение. Сега учените оценяват, че близо 50% от климатичната промяна са причинени от газове и замърсители, различни от СО2, включително азотни съставки, тропосферен озон в резултат от замърсяването, и т.нар. черен въглерод (образуван от непълното изгаряне на изкопаеми горива, биогорива и биомаса – бел. ред.). Разбира се, степента на научна несигурност за точния принос на някои от тези замърсители за глобалното затопляне остава. Но те със сигурност играят значителна роля.

 

В същото време много от тези газове трябва да бъдат ограничени заради по-широкото си въздействие върху публичното здраве, земеделие и екосистемите на планетата, които струват много трилиони долари, включително горите.

 

Да вземем "черния въглерод" – компонент на емисиите от сажди от дизеловите двигатели и неефективното изгаряне на биомаса в печките за готвене, което се свързва с преждевременната смърт на 1.6 млн. до 1.8 млн. души годишно в резултат на инциденти вътре в домовете и на още 800 000 души извън помещението. "Черният въглерод", който поглъща топлина от Слънцето, също допринася с между 10% и 45% за глобалното затопляне и се свързва с топенето на ледниците в Азия, защото саждите ги замърсяват и ги правят по-тъмни и по-уязвими на топенето.

 

Едно изследване показва, че 26% от емисиите на "черния въглерод" са от печки за отопление и готвене, а повече от 40% от това количество е от изгаряне на дърва, приблизително 20% - от въглища, 19% от остатъци от земеделска дейност и 10% от естествен тор.

 

Някои компании разработват печки, които използват въздушни потоци, по-добра изолация и с 60% по-малко дърва, за да намалят емисиите от "черен въглерод" с около 70%. Масовото използване на тези печки може да донесе много ползи за зелената икономика.

 

Докато СО2 остава в атмосферата за векове, другите замърсители, включително "черния въглерод" и озонът, се появяват за различни периоди – дни, седмици, месеци или години, и затова намаляването или прекратяването на емисиите обещава почти незабавни ползи за климата.

 

Загрижеността на международната общност трябва да доведе до подписването на сериозна и значима сделка на срещата на високо равнище на ООН в Копенхаген през декември за ограничаване на емисиите от СО2 и подпомагане на уязвимите страни да се приспособят. Ако светът възнамерява да разгърне всички налични средства в битката с климатичната промяна, емисиите на всички вещества, които допринасят за нея, трябва да бъдат научно оценени и спешно овладявани.