*Текстът е от новия брой на списание НЕЯ, който ще излезе на 18 септември

Ние обаче настоявахме, тъй като международната тенденция към "омекотяване" на най-силовия сектор в държавната машина си струва един поглед зад кулисите.

За какво става дума ли? Към днешна дата в Европейския съюз има 4 държави, чиито военни министри са жени – Словения, Испания, Литва и Норвегия.

По цял свят обаче личности с поли под коляното сядат в това традиционно мъжко министерско кресло от години. Финландците имат две поредни военни министърки през 90-те, шведската отбрана е в ръцете на жени между 2002 и 2006, в Аржентина и Непал за сигурността понастоящем отговарят дами, през последните 15

години Австралия и Нова Зеландия се отчитат с по 4 жени на този пост, а допреди няколко месеца Власта Парканова бе министър на отбраната на Чехия.

Най-драстичен е испанският случай – всички си спомняме сензацията, която премиерът Сапатеро предизвика през 2008, като назначи за министър на отбраната каталунката Карме Чакон – 37-годишна юристка без никакъв военен опит, която на всичкото отгоре встъпи в длъжност бременна в седмия месец със сина си Мигел. Докато тя извършваше парадни военни прегледи, а коремът й издуваше семплата бяла туника, с нея се движеше екип от акушерки и гинеколози. Странната свита предизвика разгорещени коментари. Подиграва ли се Сапатеро с военното съсловие, като им натриса бъдеща родилка? Ще вземе ли новата министърка полагащия

й се отпуск по майчинство и ако да, кому е поверена защитата на Испания?

Противоречията не стихнаха и след като драмата около бебето отшумя. Госпожа Чакон заяви, че жените в армията се нуждаят от специална, по-удобна за извивките им униформа и моментално си навлече обвинения, че я вълнува повече модата, отколкото отбраната. Тя обаче показа решимост - не се поколеба да ядоса ЕС, като обяви оттеглянето на испанските части от Косово през март тази година, но не се поколеба и да увеличи испанското военно присъствие в Афганистан, когато боевете там достигнаха най-кръвопролитния си етап. Уви, преситена от медийно внимание, госпожа Чакон така и не ни върна обаждането.

Повече успех имахме в Литва, където пък военното министерство се оглавява от... педиатър.

С госпожа Юкневичиене си уреждахме телефонни интервюта три пъти, но все нещо спешно я възпрепятстваше. Накрая тя направи невероятен жест и ни даде личния си мобилен номер, за да я потърсим през уикенда. Така и направихме – тя ни отдели 10 минути, докато с лявата ръка плевеше цветните лехи на вилата си. Оказа се обаче, че в моменти на криза силните жени стисват зъби толкова здраво, че думите им и с ченгел не се вадят.

Получихме стройна рецитация на автобиографията й на три езика плюс няколко демонстрации на висш пилотаж при заобикаляне на зададени въпроси. За разлика от госпожа Чакон и останалите две европейски министърки на отбраната госпожа Юкневичиене е убеден консерватор – изглежда да говори за себе си противоречи на принципите й. 

Друга работа са славяните и скандинавците – те обичат да слушат и да разказват истории. Личните си стратегии за справяне в мъжкия свят на

войната специално за НЕЯ споделиха Ане-Грете Стрьом-Ериксен, министър на отбраната на Норвегия, и Любица Йелушич, военен министър на Словения.

"Моите определящи качества са решимост, оптимизъм и винаги добро настроение." Изречено в слушалката с топъл глас, принадлежащ на добрата вълшебница от стара касетка с приказки, това заявление не звучи фалшиво. Интонацията на госпожа Ериксен е като на човек, винаги готов да се разсмее. Животът й е изненадващо праволинеен – родена през 1949 в Берген, тя отрасва там и работи там. Има 20-годишен стаж като компютърен инженер, а политическата си кариера започва едва на 42, като член на градския съвет (на Берген, естествено).

Работи като областен лидер на Партията на труда, издига се до кмет на града, а именно там е разположена най-голямата военноморска база на Норвегия. Работата й я среща непрестанно с флотски офицери, а скоро и синът й избира да се присъедини към кралските въоръжени сили. Назначението й за министър идва

изненадващо – премиерът й предлага поста през 2005 и й дава два дни за размисъл. "В политиката е така – нямаш време да обмисляш решенията си. Никога не знаеш как всъщност ще се развие кариерата ти. Нямах идея, че ще се окажа министър на отбраната, докато един ден то просто не се случи."

На въпросите за предизвикателствата пред жената в мъжка професия тя отговоря с внимателен подбор от фрази, но без заобикалки. Понякога се консултира шепнешком със секретарката си за подходящата английска дума. Смята, че е по-чувствителна към нуждите на жените в армията и макар да вярва, че и мъж не би ги пренебрегнал, тя се чувства лично отговорна да осигури достатъчно женско участие в норвежката войска.

Според нея мъжете и жените работят и мислят различно. Като жена тя е по-загрижена да защити онези, които защитават всички останали. Предпочита хуманитарно амплоа: при обиколки в Афганистан или операционни бази в Норвегия първата й работа е да се увери, че войниците са получили обучението, екипировката и медицинските грижи, от които се нуждаят. Като войнишка майка вярва, че трябва да се полагат специални грижи за младите хора, постъпващи в армията, особено при мисии в чужбина.

Нещото, което я стъписва през първите й дни в министерството, е строгата формалност на новото й поприще. В кметството всички се обръщат към нея на малко име, а тук пред фамилията й стои титла, която никой не си позволява да пропусне: "Усетих мощната военна йерархия – всички акцентират на уважителните отношения към висшестоящия, постоянно ти се напомня коя си и каква отговорност носиш."

За госпожа Ериксен обаче отбраната на Норвегия не е непосилно бреме. "Имам късмет", убедена е тя. "Най-голямото ми предимство е, че получих този отговорен пост в етап от живота ми, когато децата ми са вече пораснали и самостоятелни – така няма защо да се тревожа, че постоянно отсъствам от къщи или че нещо, прочетено във вестника, може да ги разстрои."

Притеснен, че може да е прозвучал безгрижно, мекият глас бърза да добави: "Но не ми е и лесно! Налага се да се съобразявам с обществените очаквания – към мен има изисквания, които не мога да избирам дали да изпълня, или да пренебрегна. Нямам достатъчно свободно време... Успявам да си почина малко през уикенда, но намалих драстично времето, което отделям за четене и физически упражнения. Семейството ми има къща в планината, където понякога се скриваме от света и през лятото обикаляме горите, а през зимата караме ски."

Не знаем за вас, но на нас ни се струва, че каквато и угроза да надвисне над сините фиорди на Норвегия, госпожа Ериксен просто учтиво ще я помоли

да се отмести.

"Израснах във ферма на границата между бивша Югославия и Италия. Родителите ми изкарваха прехраната си с тежък труд, но ме научиха на родолюбие и уважение към знанието. Казваха ми, че ако искам да избегна тяхната участ, трябва да получа образование. Така и сторих." Това е първото от многото имейл откровения, които получихме от доктор Любица Йелушич, запасен офицер, министър на отбраната на Словения и дългогодишен изследовател в областта на военното дело и международните отношение във Факултета по социални науки в Любляна.

Като човек на академичния израз тя отговори с всеотдайна изчерпателност на всичките ни въпроси. Като представител на лява партия в много от убежденията си тя се доближава до норвежката си колежка, но по характер е много по-умозрителна и рязка. Не чухме гласа й, но епистоларният й стил не оставя никакви съмнения.

За най-ценни свои качества Йелушич смята състраданието, почтеността и честта.

Гордее се с постдокторската си квалификация по военна социология в Брюкселската академия – за нея 5 години е пътувала със словенски военнослужещи на мироопазващи мисии по света. Твърди, че никога не е срещала дискриминация по полов признак в кариерата си. Пътеводните й принципи са толерантност, готовност за компромис и промяна. В кризисна ситуация мантрата й е: "Остани спокойна; накарай паникьорите да млъкнат; дай стабилност на въвлечените хора и винаги бъди предварително подготвена със стратегии за овладяване на различни спешни случаи."

Какъв е личният й принос в словенската отбранителна система? "Реорганизирах гражданската защита, застъпих се за равно представителство на жените в армията. По-солидарна визия за сигурността ще се оформи с присъствието на повече жени във въоръжените сили." Според доктор Йелушич експертът винаги е експерт, независимо от пола си, но..."Ако бях мъж, щеше да ми е по-лесно да импровизирам и да гледам на кариерата си като на една голяма игра. Сигурно щях да политизирам отбраната - това е присъщо повече на мъжете, отколкото на жените." Тя признава, че в Словения стъкленият таван в армията е факт – има

достатъчно компетентни жени, но много малко от тях имат лидерски позиции.

Амбицията й е да изпраща повече жени на мироопазващи мисии по света, защото именно жените в контингентите успяват да се справят със спечелването на сърца и умове там, където населението е недоверчиво. Дамата е категорична: "Мъжете в словенския политически елит подценяват жените в парламента. Те трябва да се доказват двойно по-упорито, преди да им се гласува доверие." Но по време на задължителната си военна служба на младини е научила и друга тайна: "Мъжете се държат много по-добре, когато в отрядите има и жени – превръщат се в човешки същества с чувства."

Йелушич се описва като "безмилостна към сексуалния тормоз и дискриминацията в армията". Според нея постът й се е паднал тъкмо навреме: "Обранителната система на Словения бе уморена от мъже, които я използваха като тренировъчна площадка. Усещаше се ясна нужда от експерт, и то жена, която да утеши тревожните." За първия си работен ден разказва: "Спомням си, че валяха бели снежинки, които много ме трогнаха. Бившият министър се сбогува с хората, а аз ги приветствах. На пресконференцията изненадах всички, като изброих постиженията на предшественика си и му благодарих за добре свършената работа. През

последната година от мандата си той бе подложен на остри критики и хората по най-примитивен начин бяха забравили приноса му. Доволна съм, че им го напомних."

Лидерският стил на Любица Йелушич е умерен. "Преди да взема решение, изслушвам всичките си съветници – най-вече несъгласните с мен. Винаги избирам средния път, който не разтриса системата, а й помага да оцелее. Вдъхновява ме Махатма Ганди – знам, че никога няма да мога да променя света с ненасилствени средства като него, но той ми помага да вярвам, че насилието в системата, която оглавявам, може да бъде балансирано с ненасилие."

На въпроса как си почива Йелушич отговаря: "Опасявам се, че не знам. Жертвах личния си живот заради работата. Навсякъде ме следва охрана, вече не мога да ходя с дъщеря си в зоопарка, а той беше като наш втори дом." В напрегнатото й ежедневие обаче има време за поне една усмивка годишно - в Словения, откакто тя е министър, в карнавала за Велики вторник (Марди Гра) се е появила нова героиня – Любица!