Внос "на градус"

Петък вечер след тежка работа седмица. Решавате да се почерпите, но не ви се излиза за много време. Отивате до кварталния магазин, за да си купите любимото уиски. И го намирате, но в, меко казано, нестандартна разфасовка, със странен етикет и съдържание, произведено незнайно къде и от кого. Всъщност, ако това ви се е случвало, вероятно и бандеролът, с който е била облепена бутилката, е бил фалшив, но вие може и да не сте забелязали.
Подобни трикове ощетяват освен вас като потребители и държавата (по линия на данъците), и вносителите на алкохол. Според последните проблемите дори са се задълбочили с влизането на България в криза. Допълнителен фактор, който е утежнил ситуацията на пазара, е закриването на безмитните магазини по границите на Европейския съюз в средата на миналата година. След тяхното затваряне от компаниите отчитат бум на паралелния внос (виж карето), като в същото време продажбите на легалния алкохол падат с до 50% в различните категории.
"За съжаление производството на фалшив алкохол отбелязва ръст през последната година", обяснява Ралица Скорчева, директор на "Максиъм България" - вносители на марките "Феймъс граус" и "Джим Бим". От "Перно Рикар България" ("Джеймисън", "Абсолют" и др. ) са на същото мнение.
Вносители съвместно с международната организация "Скоч уиски асосиейшън" (Scotch Whisky Association) обмислят да пуснат писмо до Европейската комисия, съобщиха представители на реномирани марки твърд алкохол. В сигналите към Европейската комисия ще бъдат заложени преди всичко основните оплаквания на бранша от държавната политика и контрол, които са провеждани в сектора досега. Работата по писмото е започнала през юли, като в момента вносителите изчакват какви мерки ще бъдат взети от новото правителство. Целта на сигналите е Европейският съюз да се запознае с начина, по който държавата допуска да се ощетяват легалните вносители и производители на алкохол и търговците на спиртни напитки в страната.
От Българската асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки не коментираха информацията. Единственото, което обясниха, е, че в нормативната уредба на страната има огромни "дупки", които трябва да бъдат коригирани и съобразени с европейското законодателство.
Една от причините за изготвянето на подобно писмо от вносителите на алкохол е неусъвършенствана законодателна уредба и корупционни практики. В момента вносителите събират по-пълна информация за случаите на корупция, свързани с бранша.
Непрекъснатата смяна на бандеролите също ощетява компаниите, които работят на светло. До 30 септември изтича срокът, в който са валидни старите бандероли, които бяха въведени с решение на финансовото министерство в началото на тази година. Вносителите и производителите изтеглят обратно от търговските вериги продуктите с изтичащи стикери, разлепват стикерите и залепват новите. Проблем за тях е, че при разлепването старите бандероли се късат и фирмите не могат да получат обратно парите си, които са платили като акциз преди това. От бранша са изчислили, че по този начин губят средно по 4.40 лв. на бутилка. "Не би трябвало да внасяме акцизите 60 дни, след като сме купили бандеролите, независимо дали стоката е напуснала данъчния склад или не", допълва Ралица Скорчева.
Освен това от алкохолните компании смятат, че сегашните бандероли могат лесно да бъдат фалшифицирани
Решение според тях е стикерите да се печатат извън страната или да са под някаква друга форма, която да гарантира, че са достатъчно добре защитени. Това е едно от предложенията, които браншът е дал на Агенция "Митници" във вторник, когато представители на вносителите, търговците и производителите се срещнаха с новите шефове на администрацията.
От 4 септември новият директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов пусна заповед, според която алкохолните компании ще правят заявка за бандероли 30 дни предварително, а 2 дни преди самата доставка ще уточняват бройката за определения ден. Според промяната фирмите вече няма да ходят да взимат сами бандеролите си, а те ще им бъдат доставяни от митническите служители в данъчните складове. Минимум двама митниничари ще трябва да присъстват на облепването на всяка заявка. "От една страна, това е много хубаво, защото по този начин нелегалните вносители постепенно ще отпаднат от пазара, но от друга, имаме съмнения, че подобна практика ще забави много дейността ни", обясниха от дистрибуторската компания "Авенди". На подобно мнение са и останалите вносители.
Бандероли се поръчват в регионалните митнически дирекции по регистрация на фирмата. Така компании, които имат складове и в други градове, ще трябва да чакат митнически служители от регионалните дирекции да дойдат до мястото, където е регистрирана фирмата, да вземат бандеролите и да се върнат обратно, за да ги залепят. "Компанията ни работи непрекъснато и процесът на бандеролиране не е еднократен и реално всеки ден от 9 до 18 часа с това се занимават хората в склада, надяваме се промяната да не забави работата ни", обясни Албена Трифонова, мениджър на "Перно Рикар България". По думите й вносителите и производителите са получили уверение от Агенция "Митници", че ще бъдат осигурени достатъчно служители, за да се гарантира нормалното протичане на процеса. В момента браншът подготвя работна група, в която да влязат освен представители на алкохолния сектор също така хора от митницата и Министерството на финансите. "Впечатлена съм от волята на новото ръководство на агенцията и лично от Ваньо Танов заради желанието му за реални промени в администрацията", каза Скорчева.
По данни на Агенция "Митници" към юни в страната има регистрирани 350 данъчни склада
От ведомството не уточняват с какъв брой служители разполагат, които могат да следят за облепването на бандеролите, но уверяват, че ще бъде създадена необходимата организация за това. Администрацията има готовност да осигури служители и на двусменен режим на работа, допълват оттам. "Контрабандата на алкохолни напитки не би могла да се дефинира като най-сериозния проблем на сектора", казаха от митницата. Значително по-голям проблем за тях е нелегалното производство, извършвано в големи и малки, лицензирани или нелицензирани обекти. Сред най-честите нарушения, които митничарите установяват, са продажбата или съхранението на бутилиран алкохол без бандерол или с фалшив бандерол, продажбата на наливен алкохол, а при производството в така наречените малки обекти за дестилиране - неиздаването на акцизни документи, неподаването на акцизна декларация и съответно неплащането на акциз. По предварителни данни в България има около 10 хил. казана, като едва 1366 от тях са регистрирани.
Проблем, който продължава на българския пазар, е, че може да се намерят спиртни напитки, които са обозначени с малки букви "зърнена спиртна напитка с аромат на...", а с големи букви - "Уиски". Втори признак, по който си личи фалшивият алкохол, е изключително ниската цена. По данни на дистрибуторите по-евтиният алкохол извън големите вериги е много съмнителен. От бранша съветват потребителите да търсят маркировка за производствената партида - на стъклото на бутилката или напечатана върху етикета отвътре или отвън. Това, което се гарантира чрез нея, е, че продуктът е минал през съответния качествен контрол и е проследим през търговската мрежа от нивото на производствена фабрика до улицата и магазина. При липсата й никой не може да гарантира какво е съдържанието на бутилката, обясняват експерти. До момента няма нито една бутилка фалшив алкохол, която да е произведена извън страната, показват вътрешни проверки на бранша. Основната практика е да се ползват оригинални бутилки, които да се пълнят с фалшив алкохол.
Паралелен внос - що е то? Първият вид е естественото вътрешнообщностно движение на стоки в рамките на ЕС. Той е част от свободната конкуренция и не би трябвало да бъде санкциониран. В момента в страната обаче има големи наличности на стока, която е предназначена за продажба извън общността или за каналите на безмитните магазини, сочат проучвания на вносители. Нейното присъствие на българския пазар се е засилило през последните 18 месеца. Третата категория е внос на декодирана стока - алкохол, за които не се знае откъде е внесен и от какво е произведен. |
Пазарът Консумацията на бутилиран твърд алкохол в България се изчислява на около 50 млн. литра годишно, което средно означава, че на човек се падат по 6.25 литра концентрат. Според изпълнителния директор на митниците Вальо Танов около 200 млн. лв. от акциз губи държавата заради десетте най-големи производители на алкохол в страната и при казаните, които произвеждат в промишлени количества. През 2009 г. са внесени 40.4 млн. лв. в хазната от акцизи върху високоалкохолните напитки. За същия период са купени 18 млн. бандерола. През първите шест месеца на 2008 г. купените стикери са били 30.5 млн. броя, а приходите - 60.6 млн. лв., сочат данни на Агенция "Митници". От началото на годината продажбата на някои марки скъп алкохол са паднали наполовина, отчитат от АПВТСН. |
Вносителите искат: - усъвършенстване на нормативната уредба и нейното синхронизиране със съществуващите практики в Европа - повишаване на контрола по събираемостта на акцизите - външният вид на бандеролите да не се сменя толкова често - бандеролите да се печат извън България или да се повишат защитните механизми в тях. |