След безпрецедентно оспорван вот, който протече в пет тура, българският кандидат Ирина Бокова беше избрана за генерален директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) във вторник късно вечерта. Така тя успя да постави два рекорда едновременно - да стане първата жена, оглавила организацията и първият шеф на ЮНЕСКО от Източна Европа.

Бокова успя според много наблюдатели да се наложи изненадващо над сочения до последно за фаворит египетски министър на културата Фарук Хосни в последната права на надпреварата.

Изборът на наследник на японеца Коичиро Мацуура се проточи изключително дълго и предизвика вниманието на международните медии и най-вече на френските, предвид факта, че централата на организацията се намира в Париж. Обявяването на резултата обаче беше донякъде помрачено от обвинения в раздаване на подкупи и в натиск от страна на еврейско лоби.

Обвиненията за еврейски натиск тръгнаха от посланика на Арабската лига в Париж Насиф Хити, който пръв подхвърли тезата през "Франс Инфо", че вотът е бил политически мотивиран, тъй като много държави не биха се съгласили никога на такъв висок пост да застане арабин и мюсюлманин. Тезата веднага беше подхваната в Египет и тиражирана в много от арабските медии. Самата Бокова отхвърли подобни коментари, като заяви пред БНР, че изборите са били демократични и прозрачни.

Някои западни медии обаче, сред които и "Индипендънт", разпространиха информация за съмнения за опит за даване на подкупи, които са били правени преди решаващия последен тур на вота във вторник вечерта. Те не дадоха никаква информация за това представителите на коя страна и в подкрепа на кого са се опитвали да раздават подкупи, но се позовават не анонимни източници от ЮНЕСКО, според които в понеделник се е стигнало дотам, че един човек е бил изгонен от централата поради яростното му лобиране. Други членове пък се били оплакали от оказван върху тях натиск. От ЮНЕСКО обаче отхвърлиха информацията, а официално оплакване от делегатите за момента не е постъпвало в организацията.

Смятанията за фаворит Фарук Хосни беше открито подкрепян от Франция, от арабските и от голяма част от африканските държави. Много западни страни обаче изразиха опасенията си от кандидатурата му поради откритите му анти-израелски и анти-семитски изказвания. Преди година той заяви пред египетския парламент, че ако в прословутата Александрийска библиотека има книги на иврит, лично би ги изгорил. Впоследствие той поднесе официално извинение за думите си, но така и не успя да убеди много западни дипломати и най-вече Израел и различни еврейски организации, че е достоен да оглави организация, чиято основна цел е да пази световното културното наследство и многообразие.

Според запознати с хода на вота преломен момент е изиграло решението на единия от първоначалните 9 кандидати - австрийският еврокомисар Бенита Фереро-Валднер, да се откаже от надпреварата след третия тур. Тогава тя остана трета и се оттегли като открито призова делегатите да гласуват за Бокова, тъй като по думите й същинският залог на вота били моралните ценности на ЮНЕСКО.

Веднага след избора си Бокова се опита да помири очерталите се два лагера с думите, че тя никога не е вярвала в сблъсъка между цивилизациите.

Сега предстои решението на изпълнителния съвет да бъде окончателно утвърден от Генералната Конференция на ЮНЕСКО на 15-ти октомври, след което Ирина Бокова ще може вече официално да оглави ЮНЕСКО за следващите 4 години.