Тридесет и седем пъти "няма"

Александър Божков

През новата 2005 ...

1. Сергей Станишев няма да стане министър-председател на Република България.

2. България няма да се класира пред Швеция в квалификациите за европейското по футбол.

3. Бойко Борисов няма да избегне изкушението на политиката.

4. Доларът няма да настигне еврото.

5. Иван Костов няма да се коалира с Надежда Михайлова и обратното.

6. Ахмед Доган няма да развали ортаклъка с царя и след изборите.

7. Зара няма да спечели народната любов плюс 200 000 лева от Big Brother.

8. Симеон Сакскобургготски няма да си замине за Испания и тази година.

9. Валентин Церовски няма да пусне новия път за Кулата.

10. Абрашев няма да удържи културното министерство.

11. Очакваните коалиции в дясното пространство няма да се осъществят.

12. "Мтел" няма да може да спре БТК да пусне третия GSM оператор.

13. Стефан Софиянски няма да завърши годината като кмет на София.

14. Велико народно събрание няма да бъде свикано.

15. Радикални промени в устройството на съдебната система няма да има.

16. Растежът на брутния вътрешен продукт няма да надхвърли 5 на сто.

17. Забраната за пушене в кафенета и ресторанти няма да се спазва.

18. ДСБ няма да участва в управляваща коалиция след изборите.

19. Растежът на кредитите няма да може да бъде спрян.

20. Броят на депутатите в новото Народно събрание няма да бъде намален.

21. Досиетата няма да бъдат отворени.

22. Земеделските партии няма да се обединят.

23. Американците и европейците няма да се откажат да искат реформа в прокуратурата.

24. Референдум за приемането ни в Европейския съюз няма да се проведе.

25. Игор Дамянов няма да направи реформа в образованието.

26. Преди изборите няма да има приватизация на болници.

27. Магистралата "Люлин" няма да бъде започната.

28. "Новото време" няма да се яви самостоятелно на избори.

29. Приватизацията на "Булгартабак" няма да завърши.

30. Анастасия Мозер няма да избере коалиционен партньор до края на зимата.

31. Димитър Калчев няма да може да въведе електронното правителство.

32. Концесионирането на пристанищата няма да завърши успешно.

33. Концесионирането на летищата няма да мине без голям скандал.

34. Иван Славков няма да отърве кожата на конгреса на МОК.

35. В правителството няма да има достатъчно съгласие, за да тръгне проектът "Белене".

36. Токът няма да спре да поскъпва.

37. Никоя партия няма да получи повече от 120 депутатски места на изборите.

Всичко останало може да се случи.

ЕС, избори, футболно класиране

Александър Андреев, "Дойче веле"

Две важни неща ще се случат на България през 2005 година: ще бъде подписан договорът за членство в ЕС и ще се проведат редовни избори. Преди година, когато беше модерна темата за предсрочни избори, на това място прогнозирах, че кабинетът на Симеон Сакскобургготски ще изкара пълния си мандат. С предстоящите през 2005 г. парламентарни избори фактът вече ще е налице: за втори пореден път след 1989 г. законодателната и изпълнителната власт имат нормална демократична легитимация за цял мандат. Което означава, че през 2005 г. България в политическо отношение ще бъде една вече съвсем нормална държава. Кой точно ще управлява - отсега е трудно да се каже. Виждат се обаче двете опасности. Евентуалният изборен успех на лидер - популист с неясни мотиви и цели, е по-малката от тях. По-голямата е управление на БСП в някаква коалиция. Тази опасност е голяма не толкова заради цифрите в допитванията, колкото поради обстоятелството, че през целия преход правителствата с участието на БСП катастрофално се провалят. Така че след изборите най-вероятно ще възникне по-широка и хетерогенна коалиция, която няма да бъде достатъчно стабилна.

В пряка или косвена връзка с двете централни събития през 2005 г. са и още няколко мои очаквания, предпоставките за чието осъществяване вече са налице. Трайният икономически ръст на страната най-после ще започне да се усеща и в основата на обществената пирамида. Освен това 2005 вероятно ще се окаже решителна в мъчителните опити да се реформира българската съдебна система. От 2005 очаквам още, че българските войски ще се изтеглят от Ирак. И че българският национален отбор по футбол ще се класира за финалите на Световното първенство в Германия.

Реформата в публичния сектор ще бъде трудна

Бойко Пенчев

Идещата 2005 г. не предразполага към апокалиптични прогнози. Българският публичен живот става все по-предвидим - и в доброто, и в лошото. Очакваното подписване на договора за присъединяване към Европейския съюз през пролетта и парламентарните избори в ранното лято ще бъдат най-важните стабилизатори на политическото статукво. Евроинтеграцията е като "Теракол" за старите политически елити - колкото и да са олющени, тя ще ги крепи да не се оронят. Същата циментираща функция ще имат и изборите - независимо дали ще ни донесат дясноцентристко или лявоцентристко правителство практиката на управление ще бъде същата, с каквато сме ощастливени и сега. Разбира се, някоя голяма глупост винаги може да стане, но като всички истински събития тя ще бъде непредвидима и непредсказуема.

Има все пак две полета, в които нещата не са много ясни и си струва да се следят с интерес. Първото е бюрократичният апарат. Колкото и да не им се иска на либертарианците, България върви към някаква форма на европейска социална държава, в която качеството на живот е в огромна зависимост от качеството на държавната администрация. Става дума не само за чиновниците, а и за съдии и полицаи, за вече печално известната прокуратура, за армията социални работници и гвардията, която ще пренасочва европарите. Докато крадливите и некомпетентните взаимно си пазят гърбовете в бюрократичния апарат, нищо добро не ни чака. Наивно е да се разчита, че икономическият растеж сам по себе си е достатъчен, за да ни направи "бяла държава". Благоденствието изисква справедливост и ред, а не само по-голям брутен вътрешен продукт.

Тази реформа в публичния сектор ще бъде бавна и трудна. Съпротивата срещу приватизацията ще е нищо в сравнение със съпротивата на окопалите се бюрократи. В битката с тях гражданите за съжаление много малко могат да разчитат на сегашните управляващи, както и на бъдещите. Коалиционните комбинации са благодатната среда за назначения на "братовчеди" и "наши хора" по средните и ниските ешелони на държавния апарат. Липсата на политическа воля и господството на дребното хитруване от типа "ти на мене, аз на тебе" пък ще прави бронирана здраво в гърдите "суверенната" съдебна власт. Затова с оглед на оздравяването както на апарата, чието задължение е да предоставя публични услуги, така и на политическата система, ще бъде изключително важно каква опозиция ще има в новия парламент. Кой ще управлява не е толкова интересно - изненади не се предвиждат. Важното е дали ще има принципна и гледаща в дългосрочна перспектива опозиция или опортюнистична шайка с вечно блеснал коалиционен поглед.

И през новата година националпатриотизмите ще са основният ресурс за трупане на имидж. Страховете от евентуална популистка партия обаче са неоснователни. "Българското" е търговска марка, която продава политици, албуми и ракии, но не може да роди диктатура. По простата причина, че всичките приказки за "твърда ръка" остават под прага на политическото, те са пред- и подполитическо мислене и поведение. Медийният патриотизъм, който ще ни залива и през 2005 г., е смазката, осигуряваща гладката трансмисия между консумативната култура и декоративната демокрация. Впрегната е огромна медийно-финансова мощ, която иска да сведе политиката до видимостта, до "шоуто" в буквалния смисъл на думата. Засега успяват. Чува се, че и Азис щял да става депутат догодина. Нищо чудно, той би паснал като дялан камък и в сегашния парламент.

Все пак има и оптимистичен момент в политическата ситуация - не всичко в живота е политика.

Избори за пълнолетие

Георги Господинов

Година 2004 е вече в архива - прономерована и прошнурована. Всички събития са надлежно припомнени и описани, снимките на годината във вестниците са по-скоро ужасяващи, отколкото просветляващи - трагедията в Беслан, атентатите в Ирак и Мадрид, убийственото цунами в Южна Азия. Две политически лица - доволното на Буш и обезобразеното на украинския президент Юшченко. Второто - по-симпатично и обнадеждаващо.

У нас - едно очаквано влизане в НАТО. За другите, несбъднати през годината очаквания писахме тук и няма сега да се повтаряме. Обикновено политическите обзори са твърде едри и пропускат неща от други области. Ще припомня само, че в началото на изминалата година, през "най-българския месец", си отиде от нас Йордан Радичков. Чакащата с часове на поклонението в мразовития януарски ден дълга върволица хора от всякакъв калибър беше картина едновременно безутешна и утешаваща. Любовта и почитта знаят кого да навестят.

Какво ще бъде през годината, която идва?

Предстоящите през 2005 г. важни за България избори вероятно ще катализират редица процеси в политическото пространство. Вече има заявки за неочаквани и често безпринципни коалирания и преориентации. Спорно е дали те ще подредят или по-скоро ще усилят хаоса в главата на избирателя. Но този процес има и обратната страна. Може да се каже, че самото гражданско общество у нас не излъчва ясна воля и представа за политическия ред, който желае. Казано просто, не знае какво и кого точно иска. Ако в оставащото до изборите време обществото не намери начин да изрази ясно какво очаква и как точно иска да живее през следващите четири години, ще си остане в "непълнолетието, което то само си е причинило" (по Кант). Причините за това иначе удобно непълнолетие според Кант са мързел и малодушие.

Другото ми усещане, свързано с изборите, е, че упорито се върви към един политически кич и депрофесионализация. И това е стратегията, която поне засега повечето партии и движения намират за успешна. Тя, разбира се, не е нова, заложена беше в листите на НДСВ при предишните избори. Купуването на нови медийни, спортни, поп-фолк лица от политическите партии ще продължи с пълна сила. В този смисъл изборите през следващата година ще приличат повече на кастинг, което автоматически превръща електората в публика и осигурява лесния прескок на днешните лица и задници от билбордовете в утрешни парламентарни такива.

И последно - 2005 г. вероятно ще премине в една изтощителна и с променлив успех борба за реформа в съдебната система. И в още една, по-невидима, но също важна битка - с личните ни трудно променящи се стари нагласи. Добър изход и пълнолетие!

Quo vadis, Европа?

Антоанета Приматарова, Център за либерални стратегии

2005 г. безспорно е ключова за взаимоотношенията на България с Европейския съюз. Подписването на договора за присъединяване е натоварено с много символика, но годината е важна и отвъд ритуалното. Еуфорията в съчетание с предстоящите парламентарни избори крие риск пропагандата да изтласка на заден план реалната подготовка за членство, особено ако изборите се слеят с евентуален референдум за членството в ЕС. А подготовката на страната трябва да се задълбочи и ускори. Проблеми за решаване имат не само съдебната власт и администрацията, но и бизнесът и гражданското общество. 2005 г. ще предизвести влизането на България в Европа, но тя трябва да се превърне и в година на все по-убедително навлизане на Европа в България.

Докато България върви по своя европейски път, Европа на свой ред се вълнува от бъдещето. "Quo vadis, Европа" ще продължи да бъде въпрос от дневния ред на ЕС и през 2005 г.

Средносрочно пътят на Европа ще се предопредели от т.нар финансови перспективи за бюджетния период 2007-2013. Преговорите по тях трябва да приключат още през първото полугодие.

Дългосрочно 2005 г. е ключова за бъдещето на европейската конституция (ратификационният процес ще продължи и през 2006 г.). Амбицията тя да предначертае бъдещето на Европа за следващите петдесет години се оказа прекомерна, но така или иначе нейното приемане или отхвърляне ще има трайни последствия за Европа, а оттам и за България.

2005 г. обещава да конкретизира параметрите на трансатлантическото сътрудничество за следващите няколко години - през февруари Джордж Буш ще направи знаково посещение в Брюксел в самото начало на втория си мандат.

2005 г. ще е наситена и със събития, свързани с европейското бъдеще на нашите съседи. Решението за започване на преговори с Турция е факт, но условностите, с които е обвързано, оставят отворени доста въпроси. По-безпроблемно изглежда започването на преговорите с Хърватия. През 2005 г. се очаква становище по молбата на Република Македония. 2005 г. ще бъде доминирана и от неразрешените или висящи въпроси за статута на Косово и Черна гора. Евентуално тяхно решаване може да бъде обвързано с по-конкретна стратегия за присъединяването на страните от Западните Балкани.

2005 ще донесе и междинен преглед на Лисабонската стратегия, лансирана през 2000 г. с амбицията до 2010 г. Европа да догони и изпревари САЩ. Макар и неофициално, срокът отдавна е ревизиран, но предизвикателството за подобряване на икономическите показатели на ЕС остава.

Потенциалът за растеж ще намалее

Лъчезар Богданов, икономист,

Industry watch

Следващата година отбелязва две тенденции - второ поред правителство изкарва пълен 4-годишен мандат и осма поредна година на икономически растеж. Не случайно те се реализираха след въвеждането на валутния борд и установяването на твърди фискални ограничения. Това ни дава увереност за 2005 г. - независимо кой ще спечели изборите монетарната и бюджетната стабилност ще продължат да дават позитивен резултат за бизнес средата.

Инвестициите ще бъдат основен двигател на растежа. Това не просто означава, че ще дават значителна част от добавената стойност, но и че почти всички бизнес решения в икономиката ще се пречупват през инвестиционните намерения. Казано иначе, предопределящи ще бъдат очакванията за бъдещо развитие и експанзия на дейността, а не толкова текущите резултати за годината. А това създава несигурност и залага рискове пред тези, които трябва да се ангажират с дългосрочни решения.

Така 2005 г. се превръща в година, през която взимащите решения трябва да се фокусират върху избягване на рисковете. А те са концентрирани в най-динамичните сектори. Пазарът на недвижими имоти след рязкото покачване на цените през последните две години привлече значителни инвестиции, примамени от очакванията за възвращаемост. Успехът на тези инвестиции обаче зависи от продължаващо нарастване на цените. Насочването на ресурси към туризма също е предопределено от бързото разрастване на бизнеса през последните години, но международната конкуренция се засилва и това може да ограничи растежа на местния пазар. Експанзията на банковото кредитиране до голяма степен може да се отдаде на ниската стартова база - на практика допреди две години домакински кредити нямаше. Вероятно през следващата година потенциалът за растеж ще намалее както заради административните мерки на монетарните власти, така и заради нарасналата задлъжнялост на домакинствата. Българската икономика вече е интегрирана със световните пазари, което означава, че сътресенията в международен план имат ефект и на местния пазар. И докато повечето наблюдатели ограничават погледа си само върху курса на долара и цените на петрола, трябва да отбележим и други тенденции - затягането на монетарната политика в САЩ, стагниращата европейска икономика, решенията за паричната политика в Китай, промените в инвестиционното търсене и цените на базовите суровини и т.н.

Трябва да гледаме с надежда към новите възможности в дерегулираните (макар и отчасти) сектори на българската икономика - енергетика, телекомуникации, транспорт, инфраструктура. Завършването на реформите в тези области действително ще бъде тест доколко България ще бъде място на пазарна конкуренция и свобода на инициативата.

Някои банки може да изпитат проблеми

Георги Ганев, икономист,

Център за либерални стратегии

Артикулирането на макроикономически очаквания за задаващата се 2005 г. е по-интересно, отколкото беше през предходните няколко години поради два протичащи в момента процеса. Първият процес са предстоящите избори. Вторият е видимото напрягане на банковата система. От разгръщането на тези два процеса ще зависи в кой край на станалото вече стандартно прогнозно макроикономическо пространство ще се окаже българската икономика през следващата година.

Стандартните прогнози за 2005 не се различават съществено от тези за предходните години. Очаква се реален ръст на БВП от 4-5%, средногодишно нарастване на ценовото равнище също от около 4-5%, реален ръст на капиталообразуването с 10-15%, продължаващо слабо подобрение на баланса по текущата сметка. Външните инвестиции ще продължат положителната си динамика, а има основания за надежди, че и вътрешните спестявания ще консолидират сегашния тренд към постепенно нарастване.

Къде точно в тези едри рамки ще се окаже българската икономика през 2005 г. зависи от гореспоменатите два процеса. Например все повече признаци сочат, че управляващите се поддават на неистовото и нерационално (с оглед реалния опит на предходни правителства) желание да печелят избори с изливане на пари. Затова естествено е да се очаква по-висока инфлация, придружена и от малко по-забързан растеж. Ако изливането на пари все пак бъде ограничено от някакъв разум, това ще се отрази в по-бавно нарастване на цените и ще прехвърли възможности за растеж към по-отдалечени тримесечия.

Заедно с предизборните залитания ще се случва и проверката на банковата система. След три години кредитна експанзия българските банки значително напрегнаха капиталовата си адекватност. Някои банки може да изпитат проблеми и при най-дребно влошаване на качеството на кредитните им портфейли, особено ако продължи покачването на световните лихвени равнища. Ако поетите досега рискове се окажат разумни, тогава кредитната експанзия и свързаните с нея динамики на инвестиционния процес и на текущата сметка ще продължат макар и с по-ниски темпове. Ако обаче някои поети вече рискове се окажат прекомерни, то тогава конкретните банки и цялата банкова система заедно с тях ще бъдат принудени да закърпват дупки, което може да доведе до рязък и значителен спад в ръста на кредитирането. И макар цялостна банкова криза да изглежда към момента малко вероятна, рязка промяна в динамиката на кредитирането не може да не се отрази отрицателно на макроикономическите показатели.

- - -

* Прогнозите са на колумнистите и редовните автори на "Дневник"