Сега, когато икономиките по света постепенно се връщат към растежа след най-дълбоката рецесия за едно поколение, вниманието отново се насочва към огромните фискални дефицити и значително увеличените правителствени дългове. В САЩ планираният дефицит за тази година (като дял от БВП) се очаква да достигне забележителните 13.5% - два пъти повече от предишния рекорд в разгара на рецесията в началото на 80-те години. Сред другите развити икономики прогнозите са съответно за 14.4% във Великобритания, 8.2% във Франция, 8.0% в Индия, 7.4% в Япония, 5.4% в Италия, 4.7% в Германия, 4.2% в Китай и 2.4% в Канада.

В допълнение към автоматичния спад на бюджетните приходи и покачването на социалните разходи по време на рецесия много държави в опит да стимулират икономиките си добавят и раздути държавни разходи и/или сваляне на данъците. Нарастването на дефицита е сбор от тези "автоматични стабилизатори" и дискреционни  (по усмотрение на властите, несъобразяващи се с цикличността) програми. Дискреционните мерки придобиха най-голям мащаб в САЩ и Китай, съставлявайки съответно 4.8% и 4.4% от БВП за периода 2008-2010 г. В умерен вариант се прилагат в Германия и Канада и по-малко във Великобритания, Франция и Индия.

Автоматичното увеличение на дефицита също беше най-внушително в САЩ, по-умерено във Великобритания и Германия и по-малко в Япония, Индия, Канада, Китай, Франция и Италия. С възстановяването на икономическата активност трябва да се сложи край и на тези автоматични ефекти, но все още сме свидетели на оживени дискусии, включително и на срещите на Г-8 и Г-20, по въпроса дали правителствените стимули трябва да бъдат продължени или спрени, повторени или отменени.

Тъй като всеки долар, евро, йена, рупия или юан, взети на кредит днес, предполагат бъдещи лихви в същата стойност (и следователно данъци), налице са важни дългосрочни разходи, за да балансират тези ползи, възникващи от дефицитите днес. С други думи -

Някои политици, като американския президент Барак Обама например, представят своите програми за фискални стимули като ефективна реакция на икономическата криза. Те поемат отговорността за дългосрочната фискална политика с големи бюджетни дефицити и силен ръст на държавния дълг за години напред.

Политици от опозиционни партии от своя страна критикуват този подход като ужасно наследство за нашите деца и непреодолимо бреме за икономиката. През 80-те години в САЩ демократите безпощадно атакуваха президента Роналд Рейгън заради дефицита. Днес републиканците остро нападат президента демократ Обама за неговите още по-големи дефицит и дълг. Дефицитът е удобен за политиците, защото с него се прикрива истинската данъчна стойност на сегашните разходи. Кога обаче дефицитът е желан, а кога - вреден?

Въздействието на икономиката върху бюджетния баланс е по-бързо, по-уверено и по-силно, отколкото на бюджетния баланс върху икономиката. Всички икономисти са съгласни, че трябва да позволим на автоматичните стабилизатори да работят. Дискреционната бюджетна политика често е тромава, когато трябва да се реагира на рецесията, към което се прибавят и обичайните спънки при законодателното и административното й осъществяване, а също и  държавните

Сегашните стимулиращи мерки в САЩ се оказаха с много по-бавно въздействие върху икономиката, отколкото бе обещавано. Повечето от парите за тях всъщност ще бъдат изразходвани едва след като кризата "изглежда, е приключила", а досега от тях има много малък ефект.

Уместно е да се финансират чрез държавни кредити (някои) дългосрочни инвестиции на публичен капитал, защото ползата ще се разпростре години наред, а бъдещите данъкоплатци съразмерно ще поемат част от товара. Това е стандартна практика за федералните и местните власти в САЩ. Тя е още по-ефективна за дългосрочно стабилизиране на данъчните ставки, а по този начин и за финансиране чрез кредити на временни нужди, например увеличаване на армията по време на война, както и за съответното изплащане на кредитите впоследствие.

Дългът на федералното правителство на САЩ надвишава приходите от данъците с всяка следваща година от края на Втората световна война насам. Подобно дългово финансиране е както справедливо, така и ефективно. Но много малко от сегашните стимулиращи програми могат да бъдат оправдани с посочените мотиви.

Нивото, структурата и ръстът на разходите и данъците са фундаментални бюджетни индикатори. Дори и при балансиран бюджет все още виси въпросът за ефективността и производителността на разходите, понеже всеки долар от правителствените приходи струва на икономиката 1.30 долара заради данъчната система.

Големите дефицити

и могат да стеснят частните инвестиции, а по този начин да забавят и вдигането на жизнения стандарт. Дефицитът е още по-рискован, ако нивото на националния дълг, сума от всички предишни дефицити, е високо или нараства бързо спрямо БВП.

Делът на държавния дълг в БВП е различен за всяка страна. Той ще се удвои в САЩ, ако президентът Обама не промени курса, както стори президентът Бил Клинтън, когато заедно с доминирания от републиканците Конгрес балансираха бюджета.

Дефицитът е проблематичен, ако финансира потреблението, а не е резултат от ефективни публични инвестиции в инфраструктурата. Кризисното финансиране на малки, забавени и отложени  инфраструктурни компоненти от повечето стимулиращи програми навежда на мисълта, че по-голямата част от тях не биха издържали строгия анализ за рентабилност. Някои федерални агенции в САЩ се опитват да изразходват десетократно повече от предишния си бюджет - но това не е рецепта за ефективност, нито за бързина. А дефицитът може да доведе до инфлация, ако централните банки монетизират правителствения дълг, което поражда сериозни опасения на финансовите пазари, както Китай вече предупреди Америка.

Тези опасения изискват скорошно планиране, обявяване и прилагане на стратегии за фискален изход, преди стимулиращите програми да се укрепят трайно, развивайки силно зависими структури и увеличавайки риска от вдигане на основните лихвени проценти, инфлацията и данъчните ставки. Така че гражданите по цял свят, от Бостън до Берлин и от Мумбай до Москва, имат пълното право да се ужасяват от експлозия на правителствените дългове.