Бизнесът е за ясни правила, прозрачност, прогнозируемост и обслужване на едно гише при реализирането на публично-частните партньорства. Около това се обединиха участниците в кръглата маса на тема "Международни платформи в областта на публично-частните партньорства (ПЧП)", в която участваха представители на държавата, бизнеса и неправителствени организации. Проявата беше организирана от фирма "Смарт консултинг груп" и Австрийската търговска камара в партньорство с "Уникредит Булбанк" и Съюза на инвеститорите в туризма.

За последните 20 години почти няма нито едно добро случило се ПЧП, което настрои цялото общество срещу това взаимодействие, каза лидерът на СДС и депутат Мартин Димитров. Това според него е причината мнението на обществото по въпроса да е, че една група хора иска да се облагодетелства на гърба на народа. За да има обществена подкрепа е необходимо да се случат спешно поне три големи проекта с помощта на бизнеса, смята Димитров. Като пример той посочи, че това могат да бъдат реализирането на АЕЦ "Белене", магистрала "Хемус" и голям екологичен проект като завода за боклука в София. Необходимо е да има състезание, честна игра и най-добрият печели, за да се реализира успешно ПЧП, каза Димитров.

Има опция софийския завод за отпадъците да се изгради с помощта на евросредства и частен партньор, каза Добринка Кръстева, директор на дирекция "Усвояване на европейските средства" в Министерството на финансите. Според нея е възможно обединяването на евросредства и частни инвестиции за изграждането на големи инфраструктурни проекти, но това не е лесно. Кръстева смята, че трябва да има консенсус около законадателната база за ПЧП, както и да се направят няколко добри проекта.

Уредбата за ПЧП трябва да бъде ясна и да урежда прозрачността на сделките, посочи Иван Пеев, мениджър "Еврофондове" в "Уникредит Булбанк". Той посочи като добри практики за ПЧП в България модернизацията и изграждането на мощности в ТЕЦ "Марица-изток І", рехабилитацията на 5 блока в ТЕЦ "Марица-изток ІІІ", както и концесията на фериботния комплекс "Силистра - Кълъраш". Според Мартин Димитров обаче примера с ТЕЦ "Марица-изток" не е съвсем добра практика, защото токът от централата се продава на фиксирани цени. Това не е добре, когато говорим за либерализация на пазара на ток, каза лидерът на СДС.

Законодателната рамка за ПЧП е добра, друг е въпросът за нейното прилагане, смята Милена Трифонова, началник управление "Кредитен риск" във "Финансиа груп". В момента ПЧП е уредено чрез законите за концесията и за обществените поръчки както и секторните закони за отделните браншове. В миналия парламент депутати от НДСВ внесоха специален закон за ПЧП, но той въобще не стигна до пленарна зала. Според Трифонова е необходимо да има саниране на някои закони, с което ясно да се поемат дългосрочните ангажименти около финансовата обезпеченост на проекта, както и да се създадат стимули за мотивирането на инвеститорите. Милена Трифонова смята, че е необходимо да има специално звено, което да отговаря за ПЧП, като то да може да взема решения и да носи отговорност.

На същото мнение беше и Стефан Кацаров, началник сектор ПЧП в Министерството на финансите. Той смята, че трябва да има структура, която да е на пряко подчинение на финансовото министерство и да отговаря за ПЧП, както и да бъде уреден въпроса с дългосрочното бюджетиране на средствата, които ще текат от публичния към частния сектор. Тази структура трябва да бъде към икономическото министерство, е мнението на Владимир Зиновиев, управител на "Смарт консултинг груп". Неговият аргумент е, че проектите са свързани с икономиката и такъв е международният опит в тази сфера, като за пример беше посочена Германия. Логиката на Кацаров е, че понеже се разпределят средства, затова звеното трябва да е във финансовото министерство. По тази логика обаче трябва да преместим и офсета, контрира Зиновиев.

Необходима е ясна дефиниция що е това ПЧП, защото сега имаме запитвания дали изграждането на голф игрище чрез смесено дружество между общината и инвеститора е ПЧП, каза Стефан Кацаров. Той попита риторично какъв обществен интерес защита общината в Разлог чрез голфа. Не всяко взаимодействие на бизнеса с публичния сектор е ПЧП, каза Сребрин Илиев от Съюза за стопанска инициатива. Според него лош пример за ПЧП е Пловдивския панаир. По същата логика може да се каже, че и "Кремиковци" е ПЧП, защото държавата има 25% дял в предприятието, каза Илиев. Според него за да се отдели ПЧП от плявата е необходимо да има специален закон. За това настояват и местните власти, които в момента са най-активни в прилагането на практика на този метод, посочи Стефан Кацаров. Според него притесненията на хората в държавния сектор са, че при липсата на закон лесно могат да бъдат обвинени, че влизат в непрозрачни структури и корупционни схеми.