Тази седмица латвийският премиер Валдис Домбровскис предложи законодателни промени при жилищните кредити, които може да доведат до огромни загуби за банките.

Домбровскис предлага при необслужване на жилищен кредит банките да реализират обезпечението (ипотекирания имот) на пазарната му стойност в момента, а не по първоначалната оценка на обезпечението. Това означава, че ако ипотеката е за 100 хил. евро, а пазарната цена на жилището към момента е 50 хил евро, банката не може да има претенции към длъжника за другите 50 хил. евро, които остават непогасени след конфискацията и продажбата на имота. Освен това латвийският премиер иска да направи конфискацията невъзможна, ако въпросният имот е единственото жилище на длъжника, ако не се постигне споразумение между страните.

Домбровскис предлага кредиторът и длъжникът предварително да се договарят и ако се стигне до конфискация, банката поема ангажимента да осигури друго, по-евтино жилище на кредитополучателя. Не се уточнява как точно ще става това. Няма информация и дали ако тези промени бъдат приети, те ще важат само за новите ипотеки или и за съществуващите.

За момента информацията на сайта на правителството сочи, че Домбровскис е поискал от юристи да разгледат предложенията му и да решат как да бъдат приложени на практика.

По данни на Данске банк цените на имотите в Латвия са се сринали със 70%. Ако тенденцията се запази, приемането на тези реформи може да струва скъпо на шведските финансови компании, които са основните играчи на банковия пазар в Латвия. Най-големите кредитори в Балтика Swedbank и SEB веднага разкритикуваха предложенията на Домбровскис.

Около 90% от заемите в Латвия се отпускат в евро и евентуална девалвация на лата ще удари сериозно кредитополучателите. Ето защо идеята на Домбровскис бързо роди спекулации, че това е прелюдия именно към девалвация на националната валута. Правителството отрече тези спекулации.

"Трябва да избираме между лош и ужасен сценарий", заяви Домбровскис, цитиран от "Уолстрийт джърнъл". По-рано през седмицата стана ясно, че латвийският премиер е поискал от финансовото министерство да напише втори бюджет, в случай че Латвия спре да получава финансова помощ от международните си донори в лицето на МВФ, ЕС и Световната банка. Резервният бюджет бързо стана популярен в медиите като "План Б".

Междувременно "Дейли телеграф" лансира спекулации, според които шведският финансов министър Андерс Борг е предупредил банките с бизнес в Латвия, че преговорите за финансова помощ на страната са пред разрив. "Много трудно ще е да се продължи с тези финансиращи програми, ако не изпълнят условията по споразумението, което подписаха", казва Борг пред вестника.