Само преди няколко дни приключи контактната борса в Габрово “По пътя на Слънцето”, организирана от регионална туристическа асоциация “Стара планина” за седми пореден път. Тази година борсата се проведе в партньорство с община Габрово, Туристическо дружение Габрово и Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

Пътят на Слънцето минава по билото на живописната Централна Стара планина и предлага съчетание на културно-историческо наследство, съхранени традиции и бит и невероятни природни пейзажи, обясни изпълнителният директор на РТА "Стара планина" Силвия Хинкова.

Всъщност "пътят на Слънцето" добре описва маршрутите от север на Балкана.

Добре дошли и отишли!

Град Габрово е разположен в северното подножие на Централна Стара планина, по двата бряга на река Янтра. Намира се в непосредствена близост до географския център на България. За туристите обаче градът е световната столица на хумора. Е, дори два дни да остане човек в Габрово, няма как да си спести всички онези вицове за котките с отрязани опашки, за часовниците, които се спират вечер, за да не се хабят и разбира се, прочутия поздрав: "Добре дошли и отишли!".

Тук всичко е по-различно от другаде, защото на най-голяма почит е усмивката, а много неща се случват за пръв път или са единствени. Габровците са горди, например че са се сетили да поставят паметника на създателя на града Рачо Ковача сред реката, за да не хабят излишно място. За туристическата борса Рачо Ковача е облечен - бяла риза, червен пояс и калпак. Местните хора казват, че идеята за преобличането на паметника им е харесала и няма да спират дотук, а ще подготвят облеклото според сезона.

Тук е единственият в света Дом на хумора и сатирата, където човек може да се подсеща с кой точно модел цървули габровците са играли хоро така, че да чуват музиката от съседно Севлиево, или как дядо Миньо Попа дарил огромна сума за построяването на габровското училище, но когато от банката му поискали два лева за транзакцията, на него това му се сторило много и отказал да ги даде. В музея има "габровско училище" за

децата, където ги учат да рисуват котки без опашки, разказват им защо в Габрово патетата изглеждат като щъркели и прочее поучителни истории. Всяка нечетна година в Габрово се провежда Международното биенале на хумора и сатирата, част от Майските културни празници.

Между другото габровци са свикнали с този хумор, непрекъснато се досещат за една или друга история и не се обиждат, че местният фолклор ги изкарва "най-стиснатите" хора на света. Плюс това имат доста голям запас от смешни истории, лакардии и вицове, които се разказват по всяко време. "Елате ни в Габрово на гости, за да видите как комшиите хубаво посрещат", казват те и се смеят.

Дори с риск обикалянето по музеи да ви дойде много струва си да се надникне в Историческия музей, устроен в Дечковата къща. Това не е музей като останалите. Наричат го

Къщата на спомените

а експонатите могат да се пипат, на столовете с крокодилска кожа се сяда, албумите се разлистват. Докато навсякъде другаде се предлагат типични картинки от селския бит, в Дечковата къща всичко говори за градската култура и начин на живот. Пердета от Виена, венециански кристал, барокова газена лампа, пишеща машина "Ремингтон", сервизи за вино и ликьор от Германия, стъкленици от Божи гроб, тежки лакирани скринове и копринени нощници.

Всичко това на фона на стара градска музика и истории за общински съветници, които ипотекирали личното си имущество, за да получат кредит за построяването на водопровода в Габрово...

Етъра

е само на 7 км от Габрово и е единственият в Югоизточна Европа действащ етнографски музей на открито. Той е в списъка на световните туристически обекти. В кокетните му работилнички могат да се изучават някои от старите български занаяти. Ако човек си отдели половин ден за фолклор, програмата му ще бъде запълнена до последната минута.

Пет минути при кошничарите, които сплитат огромни кошове, други пет минути при ножарите, след това при ковачите и т.н. През това време в паузите могат да се редуват цял списък кулинарни удоволствия - качамак и печена тиква, халва и сусамки и т.н. Между другото, в юбилейния вестник на Етъра (нали архитектурният резерват стана на 40 години) всички, които разказват за това кога за първи път са стъпили тук - говорят за най-вкусните захарни петлета. Явно и те трябва да се опитат.

Соколски манастир

На 4 км от Етъра и на 12 км югоизточно от Габрово в склоновете на Стара планина, по горното течение на река Янтра се намира Соколският манастир “Успение Богородично”. Той е основан през 1833 г. от архимадрит Йосиф, който построил малка дървена църква, съборена на следващата година. Скоро след това на същото място със средствата и помощта на селяните от съседните села Етъра и Нова махала е издигната днешната голяма църква - наистина внушителен паметник на българската възрожденска архитектура.

През 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка, Казанлъшко, украсяват църквата със стенописи. По-късно манастирът се превръща в образователен център, където учителствува Неофит Бозвели. По време на Априлското въстание тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница.

Сега манастирът е чисто и спокойно място. Градината е пълна на късни есенни рози и зелена трева. Понеже времето е пред разваляне, се вижда как над манастира се спускат мъглите. Особен интерес представлява каменната чешма със соколите, направена от майстор Колю Фичето. В манастира може да се нощува за 7-8 лв., монахините са разговорливи и черпят гостите с чай и локум. По пътеката разстоянието между манастира и Етъра може да се вземе за около един час.

Боженци

е просто следващата спирка в района. Селото е само на 16 км нагоре в планината. Всъщност то е със статут на архитектурно-исторически резерват с 600-годишна история. Малкото къщи с каменни покриви са разположени на двата бряга на р. Божанка, която извира недалеч от селото. Тук ценното не са само къщите, но и историите.

Според легендата селото е основано от болярката Божана, която намерила подслон в Балкана заедно с деветте си синове след превземането на Велико Търново от турците през 1393 г. Замогнало се чрез развитието, животновъдството, занаятите и търговията през 18-и в. селото променя своя архитектурен облик.

Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят един от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането. Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това място. Един от най-типичните паметници в Боженци, датиращ от периода на националното Възраждане на България, е къщата на Дончо Попа.

Именно неговият наследник, дядо Миньо Попа се ядосва по-късно, когато трябва да даде два лева на банката, за да внесе дарените пари по сметката на габровското училище. Показват и снимки на Баба Гуна - възможно най-сърдитата баба, и екскурзоводката обяснява, че който е идвал да иска кредит от мъжа й, първо е трябвало да говори с нея. Дядо Миньо Попа пък имал железни принципи за кредитиране - не давал пари на човек, който нямал ограда на двора си, а през зимните месеци давал заеми с два пъти по-ниска лихва, защото времето е малко за работа...

Габровци пък подсказват, че този дядо Миньо Попа е същият, за когото има история в Дома на хумора, че дори на официални срещи, когато свършела газта в лампата, събувал панталона си, за да не се търка напразно плата. Но това са вицове... Какво друго от Боженци? Бяло сладко и торти с орехи. И през есента мястото става още по-красиво.