За първи път през последните 15 години лозари и винари отчитат труден гроздобер. Той се забави с 10-ина дни заради хладното време. По-ниските температури в края на август и през септември доведоха до по-ранен листопад, което задържа зреенето на по-късните сортове. В някои райони градушки и дъждове съсипаха реколтата. Всичко това се отрази негативно на качеството на продукцията. Паралелно лошите метеорологични условия наложиха повече третирания с препарати за опазване на реколтата от гъбни заболявания и повишиха себестойността. Затова производителите искат увеличение на цените спрямо миналогодишните, а винарите не са склонни заради по-ниското качество.

През 2004 година се очаква да бъдат прибрани общо 300 хил. тона грозде за винопреработка при среден добив от около 360 кг от декар, показват данните на Изпълнителната агенция по лозата и виното. За сравнение миналата година количествата бяха 382.8 хил. тона, като полученият среден добив беше 427 кг от декар. За сравнение -

в развитите държави добивът е 1200-2000 кг от декар

Отглеждането на лозя в България не е икономически ефективно, категорични са винарите. Производителите на вино очертават дузина проблеми. Анализът може да даде обяснения защо добивите и качеството в България не отговарят на европейските стандарти.

"Има недостиг на качествено грозде и това влияе на цените по неблагоприятен начин", казва изпълнителният директор на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров. Според него изкупните цени като цяло са високи за лошото качество. Продукцията е с по-нисък захарен градус. Средният е 21-22%, а добро вино излиза при захарност от 23-24%.

Цените са се повишили с 20-30% спрямо 2003 година, твърдят винопроизводителите. Средните стойности на винените сортове "Каберне Совиньон" и "Мерло" са между 50 и 70 ст. за килограм. Обикновеният "Памид" и белите сортове са 25-35 ст., а "Мавруд" се очаква да надхвърли 1 лв.

Близо 40% от реколтата в Старозагорско пострада от градушката, обяснява Георги Сяров, експерт по изкупуване на гроздето във винарска изба "Домейн Менада" - Стара Загора. Компанията работи с кооперация "Сила" в с. Оряховица и заедно отглеждат около 1200 дка. Извършват се две беритби на гроздето. Едната е на битото от града, а втората - на качественото.

Различните видове качество се изкупуват на различна цена, казва Стоян Димитров, президент на винарска изба "Памидово" - Пазарджишко. Той смята, че поскъпването на гроздето ще се отрази и на крайната продукция. Според него конкуренцията за покупката на качествено грозде е много сериозна. По думите му все още има мутри, които се намесват на пазара, но "мутризацията" е по-малко от предходни години.

Конкуренцията се засилва от

появата на нови винарски изби

и разширяването на съществуващите преработвателни мощности. Каруцата е вързана пред коня, е мнението на президента на винарска къща "Мизия" Георги Йоцов. Според него има много нови предприятия, които изкупуват всякакво грозде, без качество и гарантиран произход, и правят някакво вино, което не е ясно къде продават.

Винопроизводствените мощности не са адекватни на количеството лозя и не могат да бъдат натоварени максимално. Двата потенциала - суровинният и преработвателният, категорично се разминават.

Избите са пълни с вино от стари реколти

Когато се създава нова фирма, тя трябва да знае къде ще го продава, обяснява Йоцов. И допълва: "Хора от друг бизнес инвестират във винарството, което е напълно непозната територия за тях като производство, технология и пазари. Повечето са чували, че във виното има много пари, и се хвърлят, но не знаят, че става въпрос за луксозна стока, която не е от първа необходимост." Според Стоян Димитров се очакват фалити на предприятия в близките пет години.

Вътрешният пазар е свит, а външните пазари не са толкова широко отворени за българската продукция. Има конкуренция от Франция, а вече доста силна и от Аржентина, Чили, Нова Зеландия и Австралия. Според Георги Йоцов моделът на българското винарство трябва да бъде в

изграждането на бутикови изби

за преработка до 3000-5000 тона грозде.

Изпълнителният директор на "Винекс Славянци" Жеко Жеков също смята, че няма смисъл от големи заводи мастодонти. "Не ни трябват паметници, а грозде", допълва той. В България обаче има големи производствени мощности.

Една от причината за създаването на нови е, че се отварят пазари за много евтини и непретенциозни вина в Русия, Украйна и други страни от бившия Съветски съюз, смята Маргарит Тодоров. Според него голяма част от износа е насочен в тази насока - на безумно ниски цени и изключително ниско качество. Трябва да се търсят пазари в ЕС, които са по-претенциозни и търсят повече качествена продукция.

От друга страна, винопроизводителите са категорични, че реконструкцията на предприятия и изграждането на нови изби

по програма САПАРД са неразумно похарчени пари

Програмата връща половината от средствата, след като се направи инвестицията. Тя не е ефективна, защото от нея взеха пари само най-големите заводи, а малките и средните останаха на заден план, анализира президентът на винарска къща "Мизия" Георги Йоцов. Според него трябва да има равен старт за всички. "Програмата дава пари за железария. Правят се реконструкции на предприятия, изграждат се нови и после се снимаме покрай тях, за да се води, че имаме лъскави заводи. А всъщност нищо не произвеждаме в тях", коментира Йоцов.

Изпълнителният директор на "Винекс Славянци" Жеко Жеков твърди, че всички изби се изхвърлят да харчат пари по САПАРД за мощности, а не за създаването на лозя, за да получават грозде. Старите лозя си заминават, а колкото и да се създават нови, те вече не могат да компенсират процента отиващи си. Според Жеков програмата трябва да се преориентира към лозарството. Същото е мнението и на Маргарит Тодоров. По думите му е много лесно да се вземат пари за винарство, но по-дребните проекти - за лозарство, минават много трудно. "Като цяло има леко развитие на лозарството, но е твърде слабо спрямо развитието на винарството. Истината е, че има огромен излишък на грозде в България в сравнение с пазарите, които имаме, т.е. има повече грозде, отколкото може да се продаде като вино", смята Тодоров. Причината за това е, че качеството на гроздето и на виното е лошо.

За развитието на лозарството проблеми създава

раздробената земя

Теренът за лозето не е там, където има земя, а там, където е подходяща, казва Георги Йоцов. Той се е сблъсквал със следния проблем: при покупка на терен се появяват по 30-40 собственици и сделка не може да се осъществи.

Винарска къща "Мизия" разполага с 450 декара собствени лозя, които през 2004 година са започнали да дават плод. Според Маргарит Тодоров лозята трябва да бъдат в големи масиви, за да бъде икономическо ефективно тяхното отглеждане и да може да се използва техника. Той посочва друг проблем - частните лозя са върнати като редове, а не като парцели. Ако един собственик не се грижи за своите и ги оставя да пустеят и буренясват, се заразяват и съседните и това е един от най-често срещаните проблеми.

---------------------

ФАКТИТЕ

Видин

 

Като цяло реколтата е с 30% по-висока в сравнение с миналогодишната, въпреки че има райони, където добивите са много ниски. При винените сортове са прибрани 600 - 700 кг от декар, а от десертното - около 900 кг. Има места, където винените сортове са дали 1500 кг от декар. Изкупните цени са същите като миналата година. Десертно грозде се изкупува по 60 ст. за килограм, а винените сортове по 50 ст.

Варна

 

Средният добив е 550 - 600 кг от декар. Към 1800 дка лозя са сериозно засегнати от падналите в края на септември градушки. Унищожени са 10-20% от насажденията. Загубите на производителите надхвърлят 260 хил. лв.

Пазарджик

 

Въпреки изчакването изкупните цени не мръднаха от първоначално предлаганите 40-45 ст. за килограм от червените сортове и 20-25 ст. за "Памид". Направени са отделни пробиви за продажба на 50-55 ст. за "Мерло" или "Каберне Совиньон" и до 30 ст. за "Памид", но на малки количества.

Пловдив и Стара Загора

 

В региона се очакват 70 хил. тона грозде, преобладаващо червено. Според Константин Маджаров, председател на Лозаро-винарската камара, реколтата е с 10-20% по-слаба от миналата година. Производителите искат 60 ст. за кг.

Бургас

 

Реколтата е изключително слаба, а гроздето - некачествено. Местните производители търсят за изкупуване грозде от по-късните сортове "Каберне Совиньон" и "Мерло" в Пловдивско. "Гроздето е по-малко, качеството му е по-лошо и цените са по-високи в сравнение с миналата година. Такава тежка кампания не е имало от 10 години", казва Кръстинка Стоянова, изпълнителен директор на "Винком" - Бургас, и "Черноморско злато" - Поморие.

Сливен

 

Добивите са занижени почти наполовина в сравнение с миналата година, особено в района на Нова Загора, където три пъти пада градушка. Средният добив е 285 кг от декар. Изкупната цена е по-висока от миналогодишната, като за по-класните сортове "Каберне Совиньон" и "Мерло" е около 60 ст. за кг. За останалите винени сортове цената е 30-35 ст.

Плевен

 

Средният добив е 447 кг от декар.В региона има 46 562 дка с лозя. Почти всички са на кооперации, които имат договор за изкупуване с "Винпром Пещера".