Колко струваш?

Колко струваш?

В миналото, когато искали да подчертаят богатството на един англичанин, казвали: "Той струва 50 000 паунда годишно." Днес мерим богатството с чистата стойност на активите (капитала) на едно семейство. Това правим със съставянето на баланса на семейството. Другият отчет, който ни е необходим, за да разкрием паричните навици и какви промени са наложителни, е отчетът за паричните потоци.
С баланс и отчет на паричните потоци започва финансовото планиране. С тези два отчета отговаряме на въпроса къде съм днес, преди да пристъпим към въпросите къде искаме да бъдем след 10 години и как да стигнем дотам.
Балансът сумира активите (това, което притежаваме) и пасивите (това, което дължим) и като от активите извадим пасивите, получаваме капитала, или това, което "струваме" в буквалния смисъл. Полезно е балансът да се представи като колона (особено в таблица на Excel), за да можем да проследим промените му в годините. Полезно е активите да се подредят по степен на ликвидност, а пасивите (дълговете) - по срочност.
Пример
Активи
Ликвидни активи (пари в брой, остатъци по разплащателни сметки в банки)
Срочни банкови депозити, облигации
Инвестиионни активи (акции, взаимни фонове, злато, спестовен компонент на застраховка живот)
Лични активи (жилище, автомобил, произведения на изкуството)
Отложени активи (остатъци по пенсионни партиди, отложени анюитети, очаквано наследство и подобни)
Пасиви
Краткосрочни задължения (по кредитни карти, за комунални услуги)
Средносрочни задължения (потребителски заеми, лизинг)
Дългосрочни задължения (ипотека)
Капитал = активи - пасиви, или толкова струвате днес. Интересните въпроси по повод баланса на семейството са:
Ø каква е концентрацията на активите в една категория (недивeрсифицираните активи могат да са проблем)
Ø какво е съотношението между ликвидни и неликвидни активи
Ø каква част от активите имат потенциал за нарастване на стойността и каква част се амортизират
Ø каква част от активите имат благоприятно данъчно третиране и каква част увеличават данъчните ни задължения
Ø каква част от активите може да се използва за посрещане на текущи задължения.
Когато капиталът е отрицателен (пасивите са повече от активите), семейството е фалирало. Не е задължително обаче това да се обяви, ако постъпващите парични потоци са достатъчни за покриване на задълженията с настъпващ падеж.
Балансът чертае финансовата ни картина към определен момент, а колко пари влизат и излизат от домакинството за даден месец показва отчетът на паричните потоци. Отчетът за паричните потоци измерва финансовото ни здраве и показва дали има остатък от доход - наричат го дискреционен - който може да бъде спестен (или похарчен допълнително, или дори дарен, в зависимост от предпочитанията).
Важно е както месечните приходи, така и разходите да бъдат записани възможно най-точно. Това занимание, особено следенето на разходите в подробности, е много досадно. Помага, ако за по-големите разходи използваме кредитна или дебитна карта - тогава банката ни води отчета. За харченето на налични пари в идеалния случай водим записи по касовите бележки. Но това често е много времеядно. Аз лично си записвам парите като похарчени веднага щом ги изтегля в брой.
Разходите е добре да се класифицират на фиксирани и променливи, въпреки че и много от фиксираните разходи могат да станат променливи, ако предприемем определени действия за това.
Пример
Приходи
Заплата, комисиони, премии
Доход от собствена дейност (чист)
Лихви
Дивиденти
Капиталова печалба от продажба на ценни книжа, имот
Доходи от наеми
Пенсии
...
Разходи
А) Фиксирани
За дома (ипотека, наем)
За данъци
За комунални услуги
Медицински
Транспортни
Изплащане на заеми
За доброволно пенсионно осигуряване, застраховки
Б) Променливи
Дрехи
Лични хигиенни и др. нужди
Ресторант
Забавления
Ваканции/ пътуване
Образование, курсове
Мебели и домакински уреди
За домакинството, поправки и пр.
Всичко разходи
Дискреционен доход = приходи - разходи
Разумното управление на разходите зависи от това колко добре знаем къде отиват парите ни всеки месец. За това са и тези записи. Въпросите, на които е добре да си отговорим, са:
Ø Кои разходи са фиксирани, а кои променливи
Ø Каква част и от едните, и от другите зависи от моментното ни решение (са дискреционни) и каква част е предопределена от нашите минали решения
Ø Кои или каква част от разходите ни изглеждат прекалени с оглед на целите ни
Ø Кои разходи могат да бъдат елиминирани, ако желаем да увеличим спестяванията си
Въоръжени с информацията, която ни дават балансът и отчетът за паричните потоци, можем да планираме финансовото си бъдеще, стъпили на здрава основа.
*Авторът е председател на Института на дипломираните финансови консултанти, www.IDFK-BG.com