Съдбата на банкрутиралия металургичен комбинат "Кремиковци" може да се реши до дни, в които се очакват няколко ключови събития. На 12 ноември изтича срокът, до който синдикът на дружеството Цветан Банков може да чака отговор от финансовия министър за разсрочване на публичните държавни вземания (писмо с конкретно предложение синдикът е пратил до министъра на 16 юли). Разсрочването е ключово изискване в оздравителния план за "Кремиковци" и без него компанията ще се окаже неплатежоспособна веднага след приемането на оздравителния план.

Източници на "Дневник" от Министерството на финансите коментираха, че Симеон Дянков не одобрява разсрочване, а в този случай съдът може на закрито заседание след 12 ноември да обяви процедура по несъстоятелност, чието изпълнение ще е незабавно.

Тя предвижда прекратяване дейността на предприятието, запор на имуществото и неговата разпродажба с цел осребряване вземанията на кредиторите (ликвидация). Експерти коментираха, че дори при този сценарий е възможно запазване на стоманопроизводството, ако активите се придобият от инвеститор, който желае да развива металургична дейност. Затова и един от вариантите предвижда при търга за активите, който ще последва, в един лот да се предложат всички производствени мощности, които са в добро техническо състояние.

Облигационерите, които са най-големият частен кредитор, днес също може да вземат ключово решение за стоманодобивното дружество. Попечителят на облигационната емисия - "Лоу Дибенчър тръст корпорейшън", организира вътрешно гласуване между притежателите на ценни книжа. На него планът трябва да се подкрепи с квалифицирана мнозинство - поне 75% от номинала на емисията.

Ако притежателите на над 25% от книжата гласуват "против", то на събранието на кредиторите попечителят ще трябва да гласува "против" с номинала на цялото вземане (776 млн. евро - главница и лихви).

Самият план беше предложен от синдика Цветан Банков през юни с обосновката, че така ще се постигне най-висок процент на удовлетворяване на кредиторите. Зад него застанаха част от облигационерите - фондовете QVT, "Йорк" и "Де ла Камера", които притежават около 30% от  емисията. Друга група облигационери пък се обявиха за ликвидация в процедура по несъстоятелност. Те смятат, че този вариант е най-изгоден за кредиторите, а в тази група са "Марс Капитал" и още няколко институционални инвеститора, които твърдят, че притежават общо 28% от емисията.

На предварително гласуване, подобно на очакваното за днес, преди 2 месеца притежателите на 64% от книжата гласуваха "за", но това се оказа недостатъчно. Това стана причина част от застъпниците на оздравителния план да допуснат че "дисидентите" ги разиграват с цел да продадат книжата си. Два независими източника на "Дневник" коментираха, че такава оферта е била отправена от инвеститор, който подкрепя плана за оздравяване, но е била отхвърлена.

Процедура по несъстоятелност и ликвидация през миналата година поиска "Арселор Митал". Те предложиха да придобият активите при търг, в който да наддават с минимум 500 млн. долара. Планът им беше тяхно дружество да придобие активите и да продължи да произвежда стомана, необременено от минали задължения. Това стана през лятото, преди финансовата криза да достигне апогея си и да предизвика глобална рецесия, но кабинетът на Сергей Станишев отпрати най-големия стоманопроизводител в света.