Сигурно сте чували стария виц за това какво биха направили един американец и един българин, ако намерят щайга с ябълки. Американецът ще продаде всички ябълки, а българинът ще изяде колкото може, а останалите ще нахапе. Какво би направил обаче един предприемчив датчанин? Ще продаде всички ябълки, но без щайгата. Това не е виц. Предприемчивият датчанин е на 48 години и се казва Томас Харттунг. Роден е в Копенхаген, но през 90-те години се преквалифицира в стопанин на семейна ферма, получена като наследство. Десетилетие по-късно Том е бизнесмен – собственик на най-голямата верига за доставка у дома на пресни биологични плодове и зеленчуци в Северна Европа. Каква е неговата тайна? Щайгите, в които господин Харттунг доставя продукцията си, впоследствие се превръщат в тор, гориво за отопление и кредити за спестени въглеродни емисии.

Заслугите на Харттунг към поощряването на биологичното земеделие и опазването на околната среда го причисляват към списъка на списание "Тайм" за герои на околната среда за 2009 г. Той е и един от малкото фермери, които са канени да четат лекции пред студентите в университета "Йейл". В многобройните си участия в кръгли маси и речи, изнасяни ежегодно на няколко континента, Томас шеговито нарича своя подход "мислене извън кутията". Този характерен английски идиом остроумно припомня на слушателите, че именно компанията на Харттунг оставя всяка сутрин кутии с биозарзават пред праговете на близо 50 хил. европейски домакинства.

Всъщност сърцето на устойчивата инсталация за оползотворяване на щайгите на компанията на Томас Харттун - "Аарстидерне", не представлява някакъв умопомрачаващ квантов скок на зелената технология. Днес много производители и доставчици, включително в България, се обръщат към изгарянето на дървените си отпадъци. Съоръжението в провинция Хеденстед, което стартира официално едва на 24-и октомври 2008 г., отива една малка, но логична стъпка по-нататък. Системата осъществява пиролиза на раздробените дървени отпадъци, като процесът е комбиниран с двигател на Стърлинг и произвежда електричество и топлина. Отпадъците от инсталацията съставляват материал, подобен на дървените въглища, който служи за наторяване на почвата и същевременно поглъща голяма част от въглеродните емисии, които биха се получили при пълно изгаряне на материала. По този начин пилотният проект на Харттунг се справя с трите основни предизвикателства, които той смята, че земеделието трябва да приеме през следващото десетилетие – намаляване на енергоемкостта на продукцията, повторно свързване на "разкачената" хранителна верига и участие в борбата срещу промените в климата.

За Харттунг основният недостатък на индустриалното земеделие, практикувано от началото и средата на миналия век, е "изместването" на цялата архитектура на хранителната верига, като по този начин безвъзвратно се губи възможността за продуктивна обратна връзка. Когато градът се отдели от селото, а консумацията се премести в пространството от производството, торът се превръща в отпадък - но това е само началото на "изместването". За да постигнат икономическа ефективност в условията на пазарна икономика, фермите губят "широчина", като се специализират в отделни "кешови" култури, което задълбочава липсата им на устойчивост. Към този "хоризонтален" вектор на изместването се добавя и "вертикален" – когато продукцията се окрупни в силози или тонове смляна кайма, а отделният производител губи контрол върху нейното качество и предназначение. 

Отчитайки всички тези проблеми, Томас Харттунг предлага зрелищни и нетрадиционни решения. Вместо да потърсят изгубения свят на миналото, биологичните фермери на ХХІ век трябва да се приспособят посредством нова, устойчива парадигма, която да им позволи да изхранят огромно население.

Къде се намира компания на Харттунг "Аарстидерне" в новата схема? През летния сезон повече от 30% от зеленчуците и горските плодове, доставяни от компанията, все още идват от личната ферма на Томас Харттунг. Останалата продукция е от семейни датски ферми, а портокалите и целогодишните домати се купуват от малки биологични производители във Франция, Испания и Италия. Шофьорите, които доставят щайгите със зарзават до потребителите, работят като еднолични търговци със собствени камиони, боядисани с логото на компанията. Като правило на компанията и за да се избегнат прекомерните въглеродни емисии продукцията никога не се транспортира със самолет, а само по суша и по вода. При тези условия всяка седмица по домовете на европейците се доставят 25 000 щайги биологичен зарзават – обикновено домакинствата се включват в специален план за доставка веднъж на две седмици. Попитан защо въпреки всичко компанията му доставя портокали и домати през зимата, Харттунг отговаря мисионерски: "Когато посланието е твърде фанатично, рискуваме да загубим част от паството. Надяваме се, че ако предлагаме и биологични портокали, ще ги запазим и ще им дадем възможност да развият навиците си."