За първи път в историята на еврозоната кредитирането отчете спад на годишна база, показват данните на Европейската централна банка. Показателят, измерващ обема на отпуснатите кредити от банковия сектор, отчита свиване от 0.3% през септември. След поредица от намаление на темпа на растеж на кредитирането във валутния съюз показателят отчете и серия от негативни рекорди през последните месеци. За август индикаторът нарасна с анемичните 0.1% на годишна база благодарение предимно на увеличение в отпуснатите заеми към нефинансовите институции. Със същата стойност се увеличава и сумарното кредитиране за цялото трето тримесечие, уточняват от ЕЦБ.

Свиването на кредитирането в еврозоната е в рамките на очакванията от експерти, анкетирани от Ройтерс. "Обобщаващите стойности са доста мрачни, но когато се вгледаме в детайлите, можем да видим някои окуражаващи индикации. Стойностите ясно ни показват, че подобрението в резултатите е последователно както от гледна точка на реалната икономика, така и от страна на паричните данни", смята Невил Хил, анализатор в "Креди Суис" (Credit Suisse), пред Ройтерс.

Тези изводи могат да се направят от месечните, но не и от годишните промени в показателите. Спрямо 2008 г. най-голямо продължава да е свиването при отпускането на заеми към пенсионни и застрахователни дружества - спад от 6.5%. С по 0.3% пада показателят, измерващ обема на кредити към домакинствата и другите парични посредници. Свиването е най-малко в реалния сектор на икономиката - 0.1%. На месечна база обаче понижение има единствено в обема на средствата, отпуснати именно за нефинансовия сектор.

От ЕЦБ уверяват, че тенденцията наистина сочи за възстановяване на кредитния пазар. Очакванията на институцията са отпускането на заеми към домакинствата във валутния съюз да се съвземе най-бързо, като именно там се отчита и най-голямата положителна промяната на месечна база - 14 млрд. евро. Забавянето във възстановяването се очаква да дойде от по-бавното трансформиране на кредитите, отпуснати от ЕЦБ към търговските банки, в такива за икономиката. Институцията, оглавявана от Жан-Клод Трише, вече осигури мащабни програми за осигуряване на ликвидност във валутния съюз под формата на нисколихвени заеми. Дългосрочните програми на ЕЦБ наляха 1.7 трлн. евро в системата, а стандартните едноседмични операции - близо 7.3 трлн. евро. Същевременно банката изтегли от предлагане излишни 2 трлн. евро.

Негативната тенденция за понижаване на показателите се потвърждава и от движението на паричните агрегати в еврозоната. На годишна база и трите индикатора продължават да растат с намаляващи темпове, но обезпокоителната информация идва от месечните данни. Спрямо резултатите от август, най-рязък спад отчита групата депозити с падеж под две години, която е част от агрегата М2. Именно свиването на показателя с 48 млрд. евро на месечна база неутрализира леките повишения на част от останалите индекси, водейки до цялостен спад на М3 с 12 млрд. за периода. Все пак агрегатът М1, измерващ тесните пари в системата нараства с 5 млрд. евро през периода. Изключително свитият растеж на показателя говори за трудности пред евентуален устойчив икономически ръст във валутния съюз. Икономиката на еврозоната най-вероятно ще преодолее рецесията през третото тримесечие, но разнопосочните данни от реалния и финансовия сектор не подкрепят очакванията за остйчиво възстановяване в средносрочен план. Движението на паричното предлагане предполага и задържане на експанзионистичните мерки предприемани от ЕЦБ и отлагане на рестриктивните стъпки в монетарната политика на съюза, смятат експерти.