Чужди инвеститори проучват от няколко месеца пазара на земеделска земя, като интересът им е насочен основно към комасирани терени. "Сондажите са свързани с бъдещи проекти в областта на възобновяемите енергийни източници и земеделието, затова се търсят терени между 300 и 10 хил. дка. Подобни площи в страната се намират трудно, затова и сделки почти липсват." Това съобщи Борислав Петков, председател на асоциацията на собствениците на земеделска земя, която обединява почти всички фондове със специална инвестиционна цел плюс по-крупните притежатели на имоти.

Преди два месеца ръководството на асоциацията е представило в министерството на земеделието варианти за насърчаване на комасацията. "Срещнахме разбиране от новия министър и екипа му, очаквам процесът на окрупняване на имотите най-после да се активизира", обясни още шефът на асоциацията.

За последните пет години фондовете инвестираха значителни средства в покупка на имоти, но притежаваната от тях собственост все още е твърде малка на фона на общата обработваема земя, която остава раздробена. Затова и те не могат да влияят върху решаването на проблема с неефективното земеделие. Годишно в страната се обработват 35 млн. дка, от които фондовете притежават едва 2 млн. дка, или под 1% от общите площи. С изключение на Добруджа и част от Плевенско средният размер на нивите в страната все още е под 10 дка, затова и земеделието в страната е неефективно, а себестойността на произвежданата продукция е доста под средната за европейските държави. Средният размер на притежаваните от фондовете имоти е 12 дка на парцел, затова от асоциацията предлагат държавата и общините да се включат в комасацията.

Предишният парламент прие в началото на тази година изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които въведоха принципа на доброволната комасация. Според тях всеки притежател на над 10% от собствеността в дадено землище може да инициира доброволно комасиране. Или ако един собственик има десет парцела по 2 дка, разхвърляни на различни места, той може да ги замени с чужди ниви, така че да получи 20 дка. Идеята е първите комасирани терени да се направят между фондовете, общините и държавата, които притежават над 45% от имотите в дадени землища. "Подобни площи има на много места в страната, където държавният и общинските фондове притежават обработваема земя, затова предложението ни към новото ръководство на министерството е тази комасация да стартира в 200 землища", допълни още Борислав Петков. Очакванията са до година и половина значителна част от обработваемите земи да бъдат окрупнени по този модел.

Най-голямата трудност, която би могла да възникне при това окрупняване, е справедливата защита на правата на онези собственици, които не са потърсили земята си или не са се явили на комасационна процедура. Затова от асоциацията предлагат да се назначат служебни защитници на собствениците, които не могат да присъстват при изработването на комасационните планове.

Комасацията ще се отрази положително и на цените на земеделските земи, които остават най-ниските в Европа. Въпреки че преди кризата те започнаха да растат, от средата на миналата година пазарът е в криза. През август 2008 г. терените над 20 дка се търгуваха между и 450 лв., а цените на маломерните парцели варираха от 300 до 330 лв. От есента на миналата година пазарът силно се е свил, като сделките се сключват на значително по-ниски цени. В момента офертите продава са между 220 и 230 лв. за площи до 20 дка и от 300 до 310 за големите ниви в землища с интензивно земеделие.

Чуждите инвеститори в момента търсят между 300 и 500 дка за изграждане на вятърни централи или други източници на алтернативна енергия. Запитвания има и за площи до 10 хил. дка, които да се използват за създаване на земеделски стопанства. Ако доброволната комасация потръгне, тогава и пазарът ще се раздвижи, защото се покачва и цената на площите, обясниха от асоциацията.