Орсалия Каландзопулос, старши съветник в Световната банка: Високият външен дълг, макар и частен, е знак за уязвимост
В края на октомври Институт "Отворено общество" организира конференция за реформите в новите страни - членки на ЕС. Форумът стана повод отново да бъдат повдигнати теми като присъединяването на източноевропейските държави към еврозоната, справянето им с кризата и изравняването по жизнен стандарт със Западна Европа. По тези теми разговаряме и с Орсалия Каландзопулос, старши съветник по развитието на финансовия и частния сектор в Световната банка, която участва във форума.
Госпожо Каландзопулос, колко дълго трябва да продължи периодът, в който новото правителство трябва да се ползва с кредит на доверие, преди да започнем да му държим сметка за резултатите от предприетите действия?
- Има натрупани структурни проблеми и за тяхното решаване ще се иска време. Но в същото време добре би било освен дългосрочни да се приложат и краткосрочни индикатори за оценка на постигнатите цели. Един такъв индикатор е заетостта. Всички знаем, че заетостта е изоставащ индикатор и изисква време. Дори и правителството да направи сериозни усилия да подобри условията за заетост, тя няма да се възстанови незабавно. Направо е нелепо да се отправят критики по този въпрос. Такива има и към американския президент Обама, а заетостта вероятно няма да започне да нараства в период между 6 и 9 месеца от този момент. Фирмите не бързат да наемат - първо ще се опитат да натоварят повече наличния персонал, след това ще потърсят сменен режим на работа и чак тогава ще започнат да наемат хора. Така че ще отнеме време, но
това е надежден индикатор, който можете да използвате. Други такива биха могли да бъдат например километрите новопостроени пътища, показатели за повишаване качеството на образованието и други.
Има ли международно признати мерки или други, за които се сещате, че биха могли да сработят, но правителството не ги предприема?
- Мисля, че управляващите полагат всички усилия да се запази валутният борд, да се увеличи доверието в борда, а това е много важно. Затова се предприемат и фискални, и структурни реформи. Ако ме питате дали някъде нещата може да станат по-бързо, сигурна съм, че ще има такива области. Дали мога да ги посоча в момента - ще се опитам - такъв пример е жп транспортът и на този въпрос ще трябва да се обърне внимание. В областта на земеделието вече се
търси начин как да бъде повишена ефективността и конкурентоспособността.
Възможно ли е тази криза да забави конвергенцията между източно- и западноевропейските държави?
- Според мен, ако това правителство преследва поставените си задачи и политики и ги изпълни, това може да ускори конвергенцията.
Сега ли е правилният момент да се преследва влизане във валутния механизъм ERM2 и покритие на критериите за еврозоната?
- Смятам, че хората трябва да са амбициозни, особено в държава с валутен борд. Ако успеете да балансирате бюджета и да избегнете процедурите на извънреден дефицит (над 3% от БВП по критериите на Европейската комисия - бел.авт.), в които са попаднали почти всички държави от Европейския съюз, тази надеждност би била оценена. Задачата не е лесна, но ако наистина съумеете да докажете, че сте способни да покриете маастрихтските критерии във време на тази толкова трудна икономическа ситуация, а тя е трудна за всички, смятам, че ЕЦБ и всички останали няма да възразят срещу влизане в механизма ERM2. Управляващите са много амбицирани и имат възможност да осъществят амбициите си.
Колко силни са неписаните критерии и спънки за присъединяване към "чакалнята" и самата еврозона като данъчните измами, злоупотребите с еврофондовете и произтичащите от това проблеми? Оказват ли те директно влияние върху усилията ни за влизане и във валутния съюз?
- Една от целите на правителството е да повиши надеждността и прозрачността на публичната администрация. Не можем да очакваме тя да стане веднага същата като в Швеция или Финландия. Но погледнете Гърция. Гърция е част от ЕРМ2, а има още много път да извърви, преди да се изравни по този критерий с Швеция. Но мисля, че усилията скоро ще дадат първите си резултати.
Едностранната евроизация без съгласуване с Европейската комисия и Европейската централна банка приемлив сценарий ли е според вас?
- Мисля, че трябва маастрихтските критерии да се изпълняват и условията да се покрият. Мисля, че ако представянето на икономиката е такова, каквото се цели, не вярвам, че някой ще се противопостави на приемането в еврозоната.
Трябва ли високата задлъжнялост на частния сектор към външни кредитори (около 100% от БВП) да се приема като уязвимост?
- Да, това е уязвимост и трябва да се наблюдава внимателно. Особено ако задлъжнялостта е в чужда валута и не се получават нови валутни приходи. Ако се дължат пари в евро и се генерира печалба само в местна валута, бих казала, че това е уязвимост, която централната банка ще трябва да наблюдава отблизо.
Трябва ли да допускаме бюджетни дефицити в близките години, с които правителството да финансира политики и инвестиционната си програма?
- Фискалната политика трябва да е благоразумна, а не проциклична. Защото ако правителството затегне своето потребление твърде рано или твърде скоро, може да има допълнително забавяне на растежа. Ако правителството инвестира в строителството на пътища и други дейности, които генерират доходи и заетост, това ще създаде пропорционално по-малка задлъжнялост, защото е важно и как това се финансира. Ако може да се финансира и със средствата на еврофондовете, тогава ще е добра антициклична политика.
В държава като България, където имате валутен борд, трябва да водите много благоразумна
фискална политика, затова и начинът, по който финансирате разходите, е много важен. Европейските грантове или дългосрочни заеми (каквито по принцип отпуска и Световната банка) може да се окажат удачна антициклична политика за публичния сектор.
Нямате ли впечатлението, че мерките дотук са на макроравнище, без да се обръща внимание за директното им прилагане?
- Например?
Например държавната администрация - навсякъде е поставена директива от 15% съкращения на персонала с малки изключения, а не се представя по-подробен анализ къде те са възможни или необходими и как ще се реши проблемът с ведомства, където дори има нужда от повече хора?
- Министърът на финансите не трябва да се занимава с мениджмънт на микроравнище и да брои служители. Дори и да има обща директива с намаление от 15%, тогава всеки министър трябва да си напише "домашната работа" и да стане ясно, че няма да се уволняват продуктивните хора. Всяка редукция, ако се проведе по правилния начин, ще увеличи ефективността. Ние изживяхме това в Световната банка. Наистина. Имахме бюджетни ограничения и ни се обясни, че определена бройка ще трябва да се съкрати. Когато получихме цялостната директива обаче, ние се опитахме да повишим ефективността. Всяко министерство най-добре познава структурата си и то трябва да изпълни политиката.
Трябва ли да се вдигне възрастта за пенсиониране при жените и тя да се изравни с тази при мъжете?
- Личният ми отговор е да. Аз съм жена, която опитва да се представя на същото ниво като колегите ми мъже в последните 13 години откакто защитих докторантурата си. Не искам никой да ми плаща по-малко, отколкото на колегите ми мъже, но и нямам нужда от някакви специални удобства. Ако моите колеги се оттеглят на 65, аз също искам да се оттегля на 65. Ако те са на 70, и аз искам на 70. Също, ако се пенсионират на 50, и аз искам на 50 да се пенсионирам.
В държава, където застаряването се очертава като водещ проблем, един от изходите е увеличаване на възрастта за пенсиониране. Същия проблем го има и в Гърция. Жените искат да се пенсионират на 55 и дори на 45, това са невероятни неща. А при тях статистически продължителността на живота е с 3 до 4 години по-голяма от мъжете. Всъщност, ако взимаме като основен критерий продължителността на живота, жените ще трябва да се пенсионират дори след мъжете.
Кое е по-правилно, в случай че се търси външно финансиране - заемно споразумение с Международния валутен фонд или облигационен заем от международните пазари?
- Това е дискусия, която правителството трябва да проведе и да отчете плюсовете и минусите. Международните пазари оценяват ситуацията в една държава по много начини. Програмата на МВФ идва и с други неща като техническа помощ, каквато облигациите от свободния пазар не предоставят. Някои правителства харесват дисциплината, която едно споразумение с МВФ налага. При наличието на споразумение с МВФ рисковата премия на международните пазари пада. Във вашето правителство има достатъчно разумни хора, които могат да вземат най-рационалното решение.