В последните няколко дни българската публичност бе завладяна от пореден скандал. Tози път ситуацията е по-интересна, защото не става дума за превърналите се в традиция вече скандали на министъра на културата например, а за конфликта на полицията с археолозите, които разкопават могилата Голяма Косматка край Шипка.

Тук няма да се спирам на конкретните детайли в скандала, т.е. кой и как се е държал, имал ли е право на това или не, а по-скоро ще използвам случая, за да допринеса към един по-задълбочен публичен разговор за българските археологически паметници, тяхното разкриване, опазване и социализиране.

В една идеална ситуация процесът на разкриване на един археологически паметник съдържа най-общо три етапа.

Първият етап обхваща процеса на проучването на паметника. Той включва както работа на терена - т.е. физическо разкриване, така и “кабинетна работа” - когато се проучват всички сведения за конкретния паметник, обект на изследване или по-обща информация за времето, от което датира, обкръжаващата го археологическа среда и т.н.

Тук трябва да отбележим, че съвременните научни стандарти за теренна археологическа работа изискват да се разкопава много бавно, а използването на изкопна техника е ограничено до минимум, в някои случаи и напълно забранено.

По този начин се гарантира научната прецизност на разкопките. За сравнение ръководената от д-р Китов археологическа експедиция успява да разкопае до десет тракийски надгробни могили на сезон, като използва изкопна техника.

Ако паметници от подобна величина се намираха в Западна Европа например, всеки един от тях щеше да бъде разкопаван с години.

Вторият етап включва реставрация на паметниците и създаване на подходящи условия за продължителното им съхраняване. Тук не става дума за дребните археологически находки като накити, оръжия, монети, които се пренасят в музеите и могат да се консервират и съхраняват сравнително по-лесно.

В същото време основната характеристика на реставрацията и консервацията на масивните археологически паметници, каквито са каменните гробници, е, че те са изключително сложни и скъпи - разходите за това надхвърлят няколко десетки пъти разходите по разкопаването им.

В третия, особено важен етап, паметниците биват социализирани и стават достояние на цялото общество.

Той включва изграждането на съпътстваща инфраструктура, включването им в туристически и културни маршрути, реклама и други подобни дейности.

Какво се случва у нас? Ще се спра на най-популярния случай с разкопаването на тракийски надгробни могили. Това е един от най-апетитните отрасли в полевата археология поради няколко прости причини. На първо място със своята специфична, изпъкнала форма могилите са ясно забележими и откриваеми на терена.

Професионалистите, а също така и иманярите са наясно, че с малки изключения да объркаш надгробна могила с естествена земна форма е почти невъзможно. Това е и основна причина те да стават най-често плячка за иманярите. На второ място специфичната функция на могилите, а именно гробни съоръжения, обещава откриването на много и по-богати подемни и масивни археологически паметници в сравнение с другите типове археологически обекти, като селищата например. Известно, е че траките са се отнасяли с огромен респект към задгробния живот, което обяснява защо са строели внушителните гробни съоръжения и са полагали мъртвите си придружени с бляскави накити, оръжие и др.

Основният аргумент на археолозите, за да започнат разкопаването на могилите, е, че ако не го направят те, ще го направят иманярите. С какво обаче се различават разкопките на археолозите от набезите на иманярите? Могилите се разкопават набързо, използва се изкопна техника, което отнема възможността да се изследват прецизно вторичните натрупвания в могилата и обкръжаващата я среда. В някои от случаите изследователите дори не губят време да проучват цялата могила. С помощта на геофизични методи те правят “снимка” на могилния насип и разкопават само там, където са установили, че има по-голямо архитектурно съоръжение. Когато се започват разкопките, няма цялостна стратегия, която да включва и финансово да обезпечава трите етапа, описани по-горе. Обикновено изследователите успяват да намерят пари за първия етап, без да мислят за втория и третия, смятайки, че принципно това е грижа на държавата. Накитите и дребните археологически находки се изнасят, медийният ефект е огромен, а само в така наречената Долина на тракийските царе около Шипка вече има няколко могили, съдържащи масивни каменни съоръжения, които се рушат и чакат да бъдат консервирани.

Какво би могло да се направи, за да се прекъсне тази порочна практика?

На първо място е необходимо създаването на цялостна стратегия за развитието на полевите археологически проучвания в страната. Тя трябва да включва целия процес - от разкриването до консервация и социализация на археологическите паметници.

Докато при другите типове археологически паметници е трудно да се предположи какво ще бъде открито, преди да са започнали разкопките, и съответно да се планират разходите, то в случая с могилите това е сравнително по-лесно. Техническите средства позволяват да се откриват архитектурни съоръжения в тях, без да се разкопават. Археолозите, от друга страна, разполагат с достатъчно други методи, който биха им позволили да прогнозират дали в една могила ще бъде открито масивно каменно съоръжение или не. Например вече е ясно, че около Шипка се оформя един голям комплекс от могили с масивни архитектурни съоръжения и изключително богат гробен инвентар. Това означава, че вероятността всяка следваща по-голяма могила да съдържа отново масивно гробно съоръжение е много голяма. В този случай могилата не бива да бъде разкопавана, преди да са осигурени достатъчно средства за трите етапа на нейното разкриване.

Аргументите, че ако могилите не бъдат разкопани, ще бъдат унищожени от иманярите, не издържат поради няколко причини. На първо място, ще бъде много по-лесно и евтино да се осигури засилена охрана на големите могили, за които се предполага, че съдържат богати и масивни гробници, вместо да се разкопават и след това да се чакат от държавата стотици хиляди, в някои случаи и милиони левове за реставрация и консервация на откритото. На второ място, чрез законодателни промени могат да бъдат увеличени наказанията, които да превърнат иманярство във високо рискова дейност.

И накрая ще се спра на един особено важен момент в организацията на археологическите полеви проучвания - издаването на открити листове (разрешения за водене на теренни проучвания). Сегашната система позволява на хора, които провеждат теренни археологически проучвания, да участват в процеса на взимане на решения за издаване на открити листове. Това е явен конфликт на интереси. Тези, които издават открити листове, не бива да участват или ръководят археологически разкопки. Критериите за издаване на такива листове трябва да бъдат разширени, така че да гарантират не само че паметниците ще бъдат проучени прецизно от археологическата гледна точка, но и че ще бъдат надлежно консервирани и съхранени за следващите поколения.

* Център за либерални стратегии