Ако имаше как, някои хора биха поемали кафе венозно. С таймър, който автоматично задейства системата няколко минути, преди да станат.

Някои – по-богати и по-известни, вече опитват. Дейвид Летерман, например, по едно време получаваше кафе директно на бюрото си, по 150 метра пластмасова тръба, която го свързваше с отсрещния Старбъкс. "Ако не беше кафето, нямаше да имам разпознаваема индивидуалност," е казвал той. Ако не беше кафето, не само Летерман, ами и руската революция сигурно нямаше да я има. Нито кръга "Мисъл". Нито Виена. Вазов нямаше да е "патриарх на българската литература". И Хитлер... не, той и без любимото си кафене "Шперл" пак нямаше да стане художник.

Кафето, този Shark&RedBull от предишни епохи и сутрешен заместител на удоволствието от виното до такава степен е гориво на модерността, че не е чудно как тя се е оплела около него. В този брой "Бакхус" ви разказва за историческите кафенета на Рим, Виена и София, и ви развежда из галериите им от събития и образи от миналото.

Що се отнася до настоящето, ви предлагаме общ поглед върху бутилираните тази година български червени вина. Показваме ви едно място, което като че принадлежи на предкофеиновата епоха, и където времето тече със скоростта от романите на Пруст, и след това направо ви прехвърляме в бъдещето. В 2050 г. Тогава най-добрите вина по рафтовете на Европа ще са английските.

Статии от ноемврийския брой на "Бакхус" четете на bacchus.bg