Продължава кампанията срещу генномодифицираните храни

Общественият център за околна среда
и устойчиво развитие (ОЦОСУР) ще поиска подкрепата на фермерите от Варненския
регион за забрана на генно-модифицираната царевица в България. Това ще стане по време на дискусионна среща със земеделски
производители, животновъди, представители на държавната и общинска
администрация, контролни органи.
По време
на срещата ще бъде потърсен отговор на въпросите как и защо българските фермери стават зависими от мултинационални компании, разработващи генно-модифицирани
посеви,
как генно-модифицирани култури се
отглеждат и продават нелегално на българския пазар и как този вид храни влияят върху здравето.
Специално за срещата с фермерите активистите на ОЦОСУР са осигурили филма "Зърното на
истината", в който американски и канадски фермери споделят проблемите си след
използване на генно-модифицирано зърно. Ще бъде представена и изложбата
"Генно-модифицираните организми – невидимата заплаха".
Петицията за забрана на генетично-модифицирания
хибрид царевица MON
810 в
България стартира на 24 октомври от Силистра. "Надяваме се българското правителство да изрази
законодателно своята ясна позиция и да даде възможност на българските
производители и преработватели да бъдат конкурентни на световния пазар, където
търсенето на храни без генно-модифицирани организми се увеличава
непрекъснато", председателя на Сдружение "Агролинк" Светла Николова.
Засега шест страни в Европа,
сред които Германия и Франция, са забранили култивирането на царевичния хибрид
MON810, а страни като Австрия, Швейцария, Ирландия и Италия са въвели тотална
забрана за отглеждането на всички генетично модифицирани растения, съобщават от ОЦОСУР.
Срещата във Варна е последна от кампанията, обхванала Добрич, Шумен, Силистра, Разград и
Търговище. "Целта е производителите на селскостопански
култури и храни, както и контролните органи и медиите да бъдат информирани, за генно-модифицираните
организми – за здравните и екологични особености от освобождаването им в околната среда", каза Светла Николова. Кампанията се финансира от дарителската програма на "Мобилтел" – "M-Тел ЕКО Грант", която тази година подкрепи
идеи, предлагащи
устойчиви решения за съхранение на природата.