Хронология на познанието за промените в климата

Хронология на познанието за промените в климата

Хронология на познанието за промените в климата
300 г. пр. Хр. - Теофраст, ученик на Аристотел, пише, че човешката дейност може да въздейства на климата. Той наблюдава как пресушаването на блата в Тесалия и изсичането на гори в района на Филипи затопля околността.
XVII век – Фламандският учен Ян Баптиста ван Хелмонт открива, че при изгаряне на въглища в атмосферата се отделя въглероден двуокис.
XVII век – Започна Индустриалната революция, базирана на употребата на фосилни горива.
1824 г. - Французинът Жозеф Фурние изказва предположение, че нещо в атмосферата държи света по-топъл, отколкото би трябвало да бъде, с което предсказва парниковия ефект
1837 г. - Швейцарският естествоизпитател Луи Агасиз представя доказателства за големи промени, претърпени в миналото от ледниците в Алпите, с което показва, че климатът се мени
1860 г. - Ирландският учен Джон Тиндал демонстрира, че молекулите водна пара и въглероден двуокис задържат топлина, което е и било причина за промените в климата в миналото.
1896 г. - Шведът Сванте Арениус пръв ясно показва ролята на СО2 в затоплянето на планетата и заключава, че горенето на въглища може чувствително да увеличи съдържанието на газа в атмосферата.
1957 г. - Американецът Чарлз Кийлинг поставя станции за измерване на СО2 на Южния полюс и на Мауна Лоа, Хавай. И двете показват постоянно увеличаване на нивата на газа в атмосферата.
Хронология на познанието за промените в климата
1988 г. - ООН създава Междуправителствения панел за промените в климата (МППК), чиято задача е да преценява научните доказателства за промените в климата.
1992 г. - Световните лидери одобряват Конвенция за промените на климата, която налага доброволни ограничения на вредните емисии. Целите не са изпълнени изобщо.
1995 г. - МППК за пръв път ясно обвинява човечеството, че има пръст в промените в климата.
1997 г. - Приет е Протоколът от Киото, по силата на който развитите държави трябва да свият парниковите си емисии до 2008-2012 г. средно с 5% под нивата от 1990 г. САЩ не се включват в договора.
2001 г. - МППК посочва с 66-процентна сигурност, че хората, а не природните цикли, са виновни за промените на климата. Президентът на САЩ Джордж Буш признава, че според доклад на американската Академия на науките парниковите газове "се натрупват в атмосферата до голяма степен поради човешката дейност".
2007 г. - МППК обявява, че човешката роля в промените на климчата е 90% сигурна и че глобалното затопляне вече става необратимо.
2009 г. - Лидерите на Г8 се съгласяват индустриализираните страни да свият емисиите си с 80% до 2050 г., за да ограничат глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий спрямо 1990 г.