Реалните проблеми пред животновъдството

Реалните проблеми пред животновъдството

След затварянето на глава “Земеделие” за присъединяването ни към ЕС се изписаха много статии, анализи, прогнози, изразиха се мнения от крайно оптимистични до апокалиптични. Кризата в нашето животновъдство е толкова дълбока, че за излизане от нея се изисква изключителен реализъм, научна аргументация и обосновка на широкомащабните действия, които трябва да се предприемат незабавно. Обективната оценка показва, че само след две-три години нашите животновъди ще излязат на европейските и световни пазари в остра конкурентна борба със своите европейски колеги. Тази борба ще бъде явно неравностойна. По исторически стекли се обстоятелства повече от едно столетие европейските животновъди развиват и усъвършенстват животновъдното производство и са достигнали върхови резултати по продуктивност на животните и ефективност на производството. В европейските страни са създадени и разпространени по света всички високопродуктивни породи животни. В млечното говедовъдство Дания, Холандия и други страни от ЕС произвеждат два-три пъти повече мляко, отколкото са нуждите за изхранване на тяхното население. Европейските свиневъди са световни лидери по ефективно производство на качествено месо. Годишното производство на свинско месо на глава от населението в Дания е 309 кг , в Холандия - 129 кг, в Белгия - 105, в Испания - 63, а в България - 29.8 кг (1998 г.)

На изключително високо ниво е организирано производството на месо от едър и дребен рогат добитък (ЕРД и ДРД) чрез създадените и усъвършенствани специализирани породи - говеда, овце, кози. На този фон ясно се очертава голямата дистанция между тях и нас. В периода на застоя след 1990 г. броят на животните намаля с пъти, съответно и производството на животински продукти.

Крайно неблагоприятна е производствената структура. В създадените огромен брой дребни стопанства се отглеждат по 2-3 крави, 5-10 овце или кози, по 1-2 свине майки. Тези стопанства са много далеч от съвременните технологии и начини на производство в животновъдството. Примитивизмът в храненето, отглеждането, селекцията и репродукцията на животните е основна причина за продължаващото намаляване на производството и неговата ефективност. За задоволяване потребностите на населението и за преработка в хранително-вкусовата промишленост през 2003 г. са внесени от чужбина 19234.3 т мляко и млечни продукти или увеличение с 37.5% спрямо вноса през 2002 г., а износът на мляко и млечни продукти е само 611.9 тона, а на сирене 13 838.3 тона.

Най-значителен е вносът на говеждо замразено месо - 22 481.5 тона, главно от Аржентина, Бразилия, Гърция. Внесени са също 33 362.8 т птиче месо, а са изнесени само 3909 тона, вносът на свинско месо възлиза на 18 780.9 тона, а износът - едва на 154.5 тона. Преди 20-30 години изнасяхме над 1 млн. живи агнета и шилета, а през 2002 г. са изнесени - 1923 бр. и 6858 тона месо от ДРД. Коментарите, както се казва, са излишни. Важни са действията, които трябва да се изразят в следните генерални направления:

Първо: На основата на научни анализи и прогнози за потребностите на европейските и световни пазари от различни животински продукти да се разработи конкретна програма за развитие на приоритетните животновъдни подотрасли. Оптимизирането на видовата и породната структура ще изиграе огромна роля за повишаване на ефективността на производството.

Второ: Да се осигурят мощни финансови ресурси за изграждане на съвременни животновъдни ферми с прилагане на съвременни технологии за отглеждане, хранене, селекция и репродукция. Работа по развитието на животновъдството трябва да започне сега, а не утре или в другиден. За целта трябва да се целенасочат средства от предприсъединителните фондове, от фонд “Земеделие” и от всички възможни финансови източници, за да може нашите фермери да усвоят средствата от ЕС след 2007 г. Същевременно трябва да се съобразяваме, че тези средства са ограничени и няма да осигурят динамично развитие, а в някои отношения ще сковат нашето животновъдство. Примерно средствата за млечното говедовъдство са за субсидиране на годишна квота 979 хил. тона при реални възможност за двойно по-голямо производство.

Дори сега в условията на тежка криза през 2003 г. са произведени 1 308 525 тона краве мляко, или с 329 525 тона над квотата, което означава, че трябва да намалим производството при реално нарастващи вътрешни потребности. Крайно ограничени са субсидиите за отглеждане на крави без доене (с бозаещи телета), договорени са средства само за 16 019 броя, а в редица планински и полупланински райони техният брой е много по-голям с възможност за увеличаване през следващите години. Договорените средства за премии за отглеждане на 2 058 483 броя овце майки и кози засега включват всички налични животни, но ако се спази условието, че премии ще получават само овцевъди, които отглеждат повече от 10 овце или кози, то около 50% от животновъдите няма да получават премии. Освен това този брой е определен за референтен период, когато овцевъдството е “на дъното”, а възможностите на страната са за отглеждане на двойно и дори тройно повече животни.

Крайно неблагоприятно е състоянието и на подотраслите свиневъдство и птицевъдство, където не са договорени никакви средства.

Трето важно условие е да се започне широкомащабна организаторска и разяснителна дейност за мотивиране на млади, способни и образовани хора, които да се насочат към бизнес в животновъдството. Съчетаването на финансовите стимули с непрестанно повишаване на професионалната квалификация несъмнено ще доведат до издърпването напред на животновъдството.