- Ние сме членове на стратегическото звено на УЕФА по този проблем. И тъй като Мишел Платини е бил футболист, имаме много добри отношения с него. Нашата организация подкрепя 100% проекта за финансов феърплей, който вече започна да се реализира. Най-големият проблем в европейския и световния футбол е финансовият. Не може клубовете да харчат повече пари, отколкото имат. Всеки клуб разчита, че може да продаде играчите си във всеки момент, когато има нужда от средства, и да печели пари по този начин. Ние изследвахме много добре този проблем, но това няма как да стане. По-малко от един процент от отборите всъщност излизат на печалба, след като продават играчите си. Времето преди правилото "Босман" приключи и вече не можеш да печелиш само от трансфери. Изглежда смешно да се опитваш да си осигуриш бюджета, като печелиш мачовете и стигаш до последните фази на турнирите. Всички се съгласихме, че ако в най-скоро време не се предприемат някакви мерки, ще поставим началото на края на професионалния футбол. Отначало опитахме с ФИФА на глобално ниво, но е много трудно, защото ситуацията на отделните континенти е много различна. Затова решихме да поставим началото с Европа. Най-важното правило е т.нар. break even. Един клуб да не може да харчи повече, отколкото получава, както е и в живота. Всеки отбор ще получи три години, за да успее да оправи финансовото си състояние. Няма да е лесно да се контролират всички клубове, но това е началото. Другата важна разпоредба е, че трябва да имаме един вид "таван на трансферите". Никой клуб, който няма необходимите средства, няма да може да купи желания играч. Все едно да имаш 100 евро, но да отидеш в ресторанта и да си купиш бутилка вино за 200 евро. Това не е позволено от закона, защо да се позволява във футбола? Третото ни предложение е да се ограничи броят на картотекираните играчи до 25. Искаме да прережем възможността големите отбори да имат по 18-19 играчи, които просто не попадат в първия състав. Това правило може да работи само ако е въведено във всички страни. В Англия, където беше въведено през септември. Но ако не действа например в Италия, където водещите отбори имат по около 60 играчи, това правило няма да е функционално. Проектът е много добър, много важен. Така е и за България, защото не вярвам да нямате проблеми с финансите.

- Просто нямат друг избор. Ако не го бяхме направили, футболът щеше да е в много голяма беда. Знам, че ще е трудно да се справят, но няма друг начин - това е много важна крачка напред. Планираме и други промени. В момента УЕФА контролира отборите само в началото на сезона. Сега решихме, че трябва да има контрол и в средата и в края на сезона. Всичко ще е по-успешно само ако има повече възможности за контрол. След това идват санкциите. Всички трябва да сме наясно, че всеки, който не е изпълнил разпоредбите, ще остане без лиценз. Вече имаме този опит. Например в Холандия лицензионната система е като тази на УЕФА. И когато един клуб не плаща заплати на играчите си повече от месец, той получава официално предупреждение, че трябва да го направи до една седмица. Ако след този срок на играчите още не е платено, на клуба се отнемат точки. Ако след три седмици заплатите продължават да не са платени - клубът се вади от групата. Санкциите са много важни, но не за да се заплашва с тях, а да се прилагат, когато е необходимо. Това ще ни отнеме малко време и затова клубовете имат три години "гратисен период". Но те трябва да започнат да действат отсега и ако след три години не са готови, ще си понесат съответните санкции.

- Това всъщност беше едно голямо недоразумение. През 2001 г. Европейската комисия подписа споразумение с ФИФА и УЕФА за срока на договорите на играчите. Минималният срок беше определен за една година, а максималният - пет. Предишната трансферна политика беше в конфликт с европейските закони. Затова те направиха малък компромис между закона и спецификата на спорта. Но ФИФА позволява по-дълъг срок, ако в националната законова система има възможност за по-голяма продължителност на договора. В Испания е позволено и затова Меси подписа за седем години. Ние казахме, че уважаваме правилата в Испания, и се съгласихме. Но попитахме дали не е нечестно спрямо останалите държави, където максималният срок е пет години.

- Искахме да го въведем още преди две години. Спецификата е, че играчите израстват и се учат в клуба, в който са се записали да тренират. Най-доброто нещо, което може да се случи на един футболист, е да израсне в своя клуб, със своето семейство, в своя град, в познатата атмосфера. Искахме да стимулираме обучението на млади футболисти в клубовете. Но развитието на футболиста не приключва на 17 години, когато свършва и обучението. Преди всичко той трябва да има възможността да играе в първия отбор. И затова искахме всеки играч да има правото да играе за родния си клуб. Този принцип е много добър, но първоначалният му вид, свързан с националността, е в противоречие на европейските закони заради свободата на право на труда. Предприехме някои промени, които се надяваме да бъдат одобрени от Европейската комисия, защото това е най-доброто за младите играчи.

- От доста време се занимаваме с изграждането на правила за защита на младите футболисти. Искаме да спрем трафика на млади хора не само във футбола, а във всяка сфера на живота. Да погледнем моралния аспект. Какво може да прави едно 12-годишно момче от Бразилия в чужда за него държава без семейството си? Дори и семейството му да е с него, не е същото като да израсне в родината си. Всички искаме младите футболисти да израстват в държавите си. И всички са съгласни, но никой не спазва правилата. Затова на 1 октомври решихме, че всеки трансфер на играч под 18 години трябва да премине през Арбитражната комисия на ФИФА и "ФИФПро", на която и съм член. Трансферът трябва да бъде забраняван, ако клубът не се подчинява на правилата. Вече е изключително трудно играч под 18 години да отиде в чужда държава, освен ако няма изключение - той е аматьор и иска да учи в друга страна, семейството му е емигрирало по някаква причина и т.н. С ЕК и тук сме на едно мнение - трябва да убием трафика на деца. Оптимист съм, че с новите мерки можем да спрем този вид трансфери.

- Не, и ще ви кажа защо. НБА е една затворена структура. Там отбори, играчи, профсъюзи и ръководство на лигата са близо един до друг. Те се събират, обсъждат и решават всичко заедно. Там няма изпадащи или отбори, печелещи промоция. Във футбола имаме отворена система. Тук, ако си достатъчно добър, играеш в първата дивизия, а ако не си - изпадаш. В такава система няма вариант за таван на заплатите. В Англия виждате, че се дават много пари. Но ако там има финансови проблеми, причината не е в заплатите, а най-често се дължи на лош мениджмънт. Разследвали сме много случаи и сме стигнали до този извод. Да не забравяме, че има големи разлики и между заплатите в отделните държави. Разликите между България и Испания са огромни. Ако за Ла Лига е нормално заплатите да са около 40 хил. евро на месец, едва ли в България и най-скъпоплатеният футболист взима толкова. Някои казват: "Нека работим с проценти от бюджета на отделните клубове." Но и там разликата е огромна. Едно е да определим например, че "Манчестър юнайтед" може да отдели 60% от бюджета си за заплати, друго е процентът да е такъв за някой от софийските отбори. Смятаме, че таванът на заплатите не е решението на проблема с финансите. Финансовият феърплей ще помогне много повече. А и не можем да говорим за такъв таван, за максимални заплати и прочие, при положение че нямаме минимални възнаграждения. Много по-важно е да определим някакъв минимален праг на заплащане за обикновените футболисти, отколкото някакъв таван за топ играчите. Защото това, което всички забравят, е, че 95% от членовете на "ФИФПро", говорим за над 50 хил. футболисти, не получават изключително големи заплати. Но дори и да погледнем топ играчите. Да сте видели някой от най-известните актьори или певци например да има определен таван в заплащането? Просто трябва да забравим тази мярка.

- Оказваме голяма подкрепа на българската асоциация, както и на всички останали. За страни като България е малко по-трудно да изградят подобен футболен профсъюз. В Западна Европа, както и в Южна Америка подобни организации имат големи традиции. Да речем, в Англия профсъюзът на играчите е с традиции от над 100 години, в Италия от половин век, по подобен начин стоят нещата и в Южна Америка. Действителността в Източна Европа е по-различна. Затова една от нашите цели още преди десет години беше да изградим подобни организации и в този регион. Това е причината да имаме много добри контакти с Българската асоциация на професионалните футболисти (АБФ). В началото им помогнахме, защото винаги точните хора на точното място трябва да подкрепят футболистите.

 

- Трябва да се изпълнят определени условия. Най-важното е футболният профсъюз да е независим от футболната федерация и футболната лига в страната и, разбира се, да има подкрепата на местните професионални играчи. Затова трябва да кажа, че АБФ свърши много добра работа и затова съм в България - да им окажа подкрепата си и да ги насърча да продължават делото си. Трябва да добавя, че Христо Стоичков много помогна на асоциацията, защото познава много добре ситуацията в Испания, както и в Холандия, и той ни помогна много да осъществим необходимите контакти. Затова бих казал, че тук давате добър пример и за останалите източноевропейски държави как може да се създаде една организация.

- Дискутирахме ситуацията в професионалния футбол в Европа. Защото България е член на Европейския съюз и Европейската комисия е доста тясно свързана с професионалния футбол в Европа. Преди две-три години беше създадена т.нар. Бяла книга за спорта, която определя стъпките, които трябва да се направят, за да може този спорт да е по-прозрачен, да изгражда по-добри структури. Обясних му, че е много важно да се следват правилата на Бялата книга, защото България е член на Европейския съюз. За източноевропейските държави като вашата не е лесно, но ако си член на едно семейство, трябва да спазваш правилата му.

Второ, обсъждахме ситуацията в европейския професионален футбол. Дискутирахме големия проблем за спазването на договорите на играчите, както и проблемите между малките и големите клубове и как да се справяме с тях. Не на последно място обсъждахме ситуацията в България. Обясних му какво е мнението на "ФИФПро", свързано с българския футбол и евентуалните решения на проблемите.