Цяла плеяда български актьори ще се появят по екраните на САЩ и Канада от 3 декември. Параскева Джукелова, Христо Шопов, превъплътил образа на Пилат Понтийски в “Страстите Христови”, Марин Живков, Роберт Сюлев, Никола Рударов, Иван Несторов, Малин Кръстев и Николай Кипчев са само част от имената, отбелязани в надписите на очаквания с интерес “Аз съм Дейвид”. И това съвсем не е случайно. Филмът е заснет изцяло в България - негови съпродуценти са Пламен и Владимир Войновски, а асистенти на режисьора Пол Фейг са Виктор Божинов и Христо Димитров. Част от действието също се развива у нас, повечето от героите са българи, а образите им са превъплътени от наши актьори. За какво всъщност става дума?

България през 1952 г. Сталинската диктатура се радва на своя златен век. В един от многобройните комунистически концлагери живее 12-годишният Дейвид. Той наистина “живее” в “трудово-възпитателното общежитие” - целият му живот е преминал зад телените мрежи, миризливата барака е неговият дом. Момчето не знае откъде е дошло, не знае защо е тук, не знае нищо за своите родители. Всичко, което знае, е, че се казва Дейвид. Единственият, когото деформираното от дългогодишната изолация дете допуска до себе си, е Йоханес - неговият наставник, защитник и приятел. Но след смъртта на военнопленника Дейвид се затваря още повече в себе си, чувствата му съвсем закърняват.

Един ден токът, течащ по бодливите ограждения, е прекъснат. За малко. Но напълно достатъчно за момчето, което неочаквано се озовава на свобода. Само, притежаващо къшей хляб, глътка вода, компас и едно запечатано писмо. Което трябва да отнесе в Копенхаген. Дейвид не знае къде е Копенхаген, не знае що е това Дания, но знае, че трябва да достави писмото там. И тръгва...

Започва дълго, самотно, епично пътуване. Първо се добира до Солун, оттам с кораб се прехвърля в Италия, сетне тръгва на север - към Дания. По пътя си Дейвид се натъква на хора - странни същества, за чието съществуване не е и подозирал. Пред тях той се чувства като бебе, току-що появило се на бял свят. Разбира се, детето не вярва на никого, озъртайки се непрекъснато, дълбоко убедено, че “те” са по следите му. Ала при срещите си с хората открива, че съществува друг начин на мислене, друг морал - различни от неговите, формирани в бездънната самота на концлагера.

Дейвид не само прекосява Европа. Той открива света, чудото на живота. Открива онова, което се нарича свобода. То не се яде, не се пие, но без него човек не може. Както не може да живее сам. И тази простичка истина осъзнава Дейвид. Разбира, че хората се нуждаят един от друг...

За такива неща разказва романът на датската писателка Ане Холм (1922 - 1998), озаглавен “Дейвид открива света” (1964), ала известен в англоговорящите земи и като “Аз съм Дейвид”, и като “На север към свободата”. За такива неща разказва и екранната му адаптация. За разлика от филма книгата не е ситуирана в реално време и място. Ала звучи реално. Защото миналото на Дейвид е концентрация на всички злини, родени от войната и комунизма.

Виделите “Аз съм Дейвид” на предпремиерните му покази го охарактеризират като епична драма, отбелязват великолепната режисура на Пол Фейг (който е и сценарист на филма). Роденият през 1962 г. американец е дългогодишен актьор, участвал в хитовете “Небесен патрул” и “Голо оръжие 33 1/3”. Навярно затова, неустоял на изкушението, се появява в малката роля на Американеца и в “Аз съм Дейвид”. Иначе Фейг е познат най-вече като сценарист и постановчик на телевизионни сериали, а напоследък се пробва и в продуцентството.

Тъкмо Фейг открива за ролята на Дейвид невръстния Бен Тибър, чието изпълнение критиката определя като отлично. В печата се споменава за негово скромно появяване в “Рождественска приказка” (2000), предрича му се светло бъдеще. В ролята на Йоханес е 36-годишният Джеймс (Джим) Патрик Кавийзъл, превъплътил образа на Спасителя в “Страстите Христови” на Мел Гибсън. Актьорът играе още Уорън Ърп в “Уайът Ърп” (1994), Джон в “Радиовълна” (2000), Том в “Особено тежки престъпления” (2002)... В “Аз съм Дейвид” участва и англичанката Джоан Плаурайт - в ролята на овдовялата швейцарска художничка Софи, която Дейвид среща по пътя си. Родена през 1929 г., актрисата е в киното от половин век, създава запомнящи се образи във “Вуйчо Ваньо” и “Три сестри” (по А. П. Чехов), “Джейн Еър” (по Шарлот Бронте), “Болница “Британия” на Линдзи Андерсън, “Чай с Мусолини” на Франко Дзефирели... За поддържащата си роля в показвания и у нас “Чаровният април” (1992) е номинирана за “Оскар”.

Ето с такива именитости съжителстват нашенци, сред които са още Красимир Куцупаров, Красимир Радков, Деян Мачев, Добрин Досев, Максим Генчев, Стефан Щерев, Валери Йорданов и Панайот Цанев. Ще ми се да допълня, че в гримьорския екип са Стефан Изворов и Валентин Вълов, а стилистите Рашко Русев и Гергана Станоева отговарят за прическите на звездите.

Индикация за качествата и амбициите на “Аз съм Дейвид” е и фактът, че филмът тръгва по екраните на Северна Америка по времето, когато там предколедно загърмява “тежката артилерия” и така ще трябва да мери сили със заглавията, които само след няколко месеца ще спорят за златните глобуси и академичните оскари.