За обществото, живяло при комунизма, той си остава познат предимно с популярния си образ, граден от тогавашната пропаганда. Начинът му на живот и няколко драматични събития в семейството обаче го превръщат в самотник, обграден само от охраната си и имащ доверие единствено на обслужващата го медицинска сестра Ани Младенова. Тези подробности остават дълги години скрити за широката публика преди и след промените.

С годините властта го превръща в неоспорим ръководител, но в същото време го обгръща самота. Тя навлиза в живота му особено забележимо след смъртта на съпругата му през 1971 г. и се засилва още повече след загубата на дъщеря му Людмила Живкова десет години по-късно. Това са две трагични събития, които слагат завинаги отпечатък върху генералният секретар на БКП.

"След смъртта на моята другарка д-р Мара Малеева и особено след кончината на Людмила моето семейство почти се разпадна. Спрях да ходя на гости, не канех и никога у дома. Дори за известен период се откъснах от членовете на моето семейство. Жени сама растеше и се развиваше. Владимир вече беше поотраснал", признава Живков.

Това се потвърждава и от неговия съветник Нико Яхиел:

"Смъртта на Мара Малеева по мое дълбоко убеждение беше голяма и лична загуба за Тодор Живков. Втори тежък удар за него беше смъртта на Людмила Живкова. Вярно е, че той в много кратък период се съвзе и започна отново да ръководи партията и държавата, но обективно погледнато това беше крайният момент, в който, според мен, той трябваше да се оттегли от активна политическа дейност".

Той никога не споделя времето си с партийци, малкото свободни часове отделя на останалите членове на семейството си. "Аз от мъка се изолирах и от членовете на Политбюро, не познавах семействата им. Не ходех у тях въпреки поканите им. Не ги канех и аз. За добро ли беше или за лошо, не зная", признава Живков.

След като остава сам се променя реда при празнични чествания, каквото е Нова година. Началникът на кабинета му Милко Балев посочва:

"При събиранията срещу Нова година освен членовете на Политбюро са участвали и секретарите на ЦК Петър Танчев – секретар на БЗНС, председателите и заместниците им на Министерския съвет и някои други поканени от Живков. Разходите за вечерите се покриваха от УБО (Управление безопасност и охрана на Държавна сигурност, б. а.). Обикновено за Нова година след смъртта на Живков д-р Малеева, събиранията ставаха без семействата. Обикновено на тези вечери се събираха 40-50 души."

Ако през 60-те години често участва в годишнините, посветени на отряда "Чавдар", на които се събират бивши партизани, то през 70-те и 80-те години той престава да посещава тези събирания. Единственото му развлечение остава лова, който упражнява и в напреднала възраст до края на властта си. След 1981 г. Живков се премества да живее в резиденцията в Банкя и това допълнително допринася за изолирането му от околните. За него се грижи медицинската сестра Ани Младенова и УБО. В този период самотата трайно се настанява в неговия личен живот. Самият Живков прави признание, рядко засягащо в такава дълбочина неговото светоусещане:

Ето какви са наблюденията на неговия помощник в последните години Костадин Чакъров:

"В личния си живот, в семейството той живееше изолирано. Не обичаше празниците и почивните дни заради принудителния престой и бездействие. Годишните му отпуски също протичаха с безброй срещи и разговори, като че ли се страхуваше да остане без работа дори за няколко дни." Показателно за самотата му са новогодишните вечери. "След смъртта на съпругата му Мара Малеева неговите новогодишни вечери протичаха обикновено така: към 23 часа пристигаха най-близките му роднини, в продължение на половин час си разменяха подаръци и благопожелания, след това Живков оставяше сам. Гледаше телевизионните програми до 2-3 часа и си лягаше", спомня си Чакъров.

Личната охрана на Живков Димитър Мурджев от УБО споделя:

"При различни случаи Живков се стараеше да създаде непринудена и весела атмосфера. Но в моето съзнание си остава като един винаги натоварен с напрежение човек. Личеше му липсата на другар в живота. Като останеше след някоя среща насаме с охраната, отново виждах онова умислено и сериозно лице, сякаш ползваше маска. Изчезваше предишната непринуденост, нещо изкуствено лъхаше от него. Пак се чувстваше самотен."

Ген. Георги Милушев, последният началник на УБО, един от хората с близко присъствие до Живков в края на управлението му, затвърждава това мнение:

"Независимо от многолюдното си обкръжение всъщност Живков водеше много самотен живот. За него нямаше събота и неделя, нямаше семеен кръг и близки приятели. Цялото му време беше заето със служебни държавни дела."

"В личния си живот той бе умерен. Хранеше се скромно. Обикновено когато беше в ЦК, обядваше на една маса, на която постилаха покривка. Най-често менюто му беше: хляб, сирене, маслини, чубрица, домати и кренвирши. Избягваше да се храни охолно. Дори когато бе на лов, се хранеше веднъж дневно – или само на обяд, или само на вечеря. Почти не употребяваше алкохол, нито пък цигари", посочва Костадин Чакъров.

Наблюденията на поета Любомир Левчев:

"Спазваше железен личен режим, без да се издава. Почти не употребяваше алкохол. Гавазите му приготвяха от кока-кола или чай течност с цвета на различни питиета, за да вдига спокойно всякакви тостове. Ядеше спартанска, предимно постна храна. Не пушеше. Но ако в компанията имаше други пушачи, палеше несръчно и той, за да не се притесняват."

Ген. Милушев:

"Колкото и някои да приемат с резерви, истината е, че Тодор Живков имаше скромен стил на личен живот. Беше лесен за обслужване – особено по отношение на храненето. Никога не казваше "това не е хубаво", като по принцип ядеше малко и се ограничаваше. Почти всяка вечер му се сервираше т. нар. "заешка диета" – зеле, маркови и други зеленчуци. Разбира се, храната му се подбираше – и по качество, и по витамини, и по калории. Обичаше тестените работи (баница, качамак, руски каши), но лекарите му ги забраняваха заради диабета му и опасността от напълняване.

Но на обеди или вечери, когато присъстваха и други хора, той сам определяше менюто. Тогава в него включваше любимите си боб чорба, агнешко по гергьовски, топли питки и салата. Накрая завършваше с десерт и кафе. Възползваше се от това, че има външни хора, за да си угоди. За аперитиви предлагаше по петдесет грама ракия, а след това – по чаша вино. Никога не пиеше повече – нямаше слабост към това."

Историкът Николай Генчев разказва, че при една от срещите с Живков генералният секретар поканва него и колегите му да изпият по чашка коняк. Тогава Живков им разказва, че при срещата си с известния румънски учен и медик Константин Пархон в Букурещ е бил посъветван да взема по 50 грама коняк, в това било тайната на дълголетието. "Той макар и въздържател, оттогава се придържал към този съвет", отбелязва Генчев. Чашката коняк при Живков е била и ясен знак, че той се отпуска и е в настроение.

Макар и да не го е демонстрирал Тодор Живков е бил суетен човек. Най-много внимание е отделял на проблема с плешивостта си. През по-късните години я прикрива с прическа тип "вътрешен заем". А когато побелява съветникът му Костадин Чакъров разказва:

"Живков понякога беше суетен. Опитваше се да прикрие фамилната плешивина с особена форма на прическата. Когато побеля, косата му редовно биваше къносвана". Бившият му сътрудник разказва, че е станал свидетел на момент, в който Живков е разглеждал книга за Людмила Живкова се спира на снимка, на която той е качил дъщеря си на рамене. "Възкликна с носталгична усмивка: "Ехе, виждате ли какъв хубавец съм бил?"

С напредването на възрастта негов враг, който той не може да победи по никакъв начин, се превръща старостта. Ген. Милушев разказва за опитите на надхвърлящия 75 години генерален секретар на партията да я спре:

"Тодор Живков мразеше старостта и се страхуваше от напредването й. Като човек реалист съзнаваше, че това е неизбежност, но му се искаше, поне доколкото е възможно, да се "консервира" и да отложи безсилните, немощни старини. От друга страна, и той се въодушевяваше от вечната фаустовска мечта за подмладяване и тъй като бе човек с възможности, се грижеше и сам да си помогне. Изпробваше ефекта на биостимулатори, акупунктура, масажи, както и на всички нови лекарства срещу жестоката и неизлечима болест – старостта. Помня, че Ким Ир Сен му изпрати някакви шишенца, съдържащи гъста тъмна течност, която препоръча като стимулираща и тонизираща.

Пенчо Кубадински му предложи помощта на "известни лечители – азиатци", чиито инжекции подмладявали. Живков не се поколеба... Последното увлечение бяха екстрасенсите, от които също се разочарова. Очакваният от него ефект не настъпваше."

Костадин Чакъров посочва, че до последните си активни години Живков има неизменно кръвно – 130/70, а пулсът рядко надвишава 64, дори при продължително ходене и движение. Последните години, прекарани във властта, не са напълно здравословни. "През последните години състоянието му се влошаваше и колкото и да се криеше това, то не можеше да остане в тайна", посочва ген. Милушев.

Нико Яхиел, съветникът с най-дългогодишен стаж в кабинета на генералния секретар, е запомнил образа му в края на управлението му:

"Той вече доста бледо напомняше за предишния енергичен и прагматичен политик, гъвкав, със силна логика и забележителна интуиция. Казваха си думата и възрастовите изменения, и преживения страхотен стрес от смъртта на Людмила. Обективните физиологически и психологически изменения засилваха неговата мнителност и подозрителност, превръщаха го в озлобен и самотен старец.

Жив в паметта ми е неговият образ в резиденцията му в Банкя. Щом пристигнем охраната го уведомява. Ние го чакаме да слезе от горния етаж, където са неговите покои. Той се задава, бавно и внимателно пристъпва от стъпало на стъпало. Има вид на старец, който недовижда, попрегърбен и много неуверен в движенията си. Какъв контраст с неговата изправена, стегната и енергично пристъпваща към трибуната фигура, която публиката беше свикнала да вижда!

След като приключим с работата, за която ни е повикал, Тодор Живков обикновено ни задържаше на вечеря. В столовата се настанявахме пред една дълга маса. Той – от едната страна, ние (двама или трима души) – срещу него. През цялото време Живков се интересува какво ново има, какво се говори. А аз неволно си представях колко самотно и скучно протичаха неговите вечери, а също закуската и обяда, когато трябваше да се храни сам в тази столова с безкрайно дълга маса..."