Финансовата и икономическа криза доведе света до рецесия и струваше на европейските правителства трилиони, като точната стойност тепърва ще се изчислява. Ударени бяха всички сектори и пазари в икономиката, като на практика не остана незасегната страна. Въпреки това някои държави показаха, че в отделни аспекти се справят по-добре с рецесията.

Повечето икономисти посочват Полша като единствената страна в ЕС, която тази година ще регистрира икономически растеж. Нещо повече - наскоро правителството ревизира нагоре прогнозите си и вече готви и сценарий за годишен ръст на БВП от близо 2%. "Мерил Линч" посочва, че основното предимство на Полша е износът на местните компании, който расте дори и в условията на свито потребление в Западна Европа. Според анализаторите на банката делът на полските продукти в общия внос на еврозоната продължава упорито да расте и към края на лятото вече надхвърля 4% от всички стоки, внасяни във валутния съюз.

Данните на Евростат потвърждават тази теза. През септември Полша е европейски лидер сред страните износители към еврозоната с 5.4% годишен ръст в експорта. За сравнение - на годишна база износът на български стоки към валутния съюз пада през същия месец с над 8%, а за балтийските републики пониженията са между 20% и 30%.

Както много други страни в ЕС, и Полша очаква значително раздуване на бюджетния си дефицит заради кризата. Още в средата на годината Европейската комисия започна дисциплинарна процедура срещу страната - предупреждение за твърде голяма дупка в държавния бюджет, надвишаваща допустимите 3% от БВП според маастрихтските критерии. Полша се опитва да стабилизира бюджета си с емитиране на дълг - буквално преди дни страната успешно пласира деноминирана в йени емисия облигации, като се планира и още една в евро до края на годината.

Освен това правителството е изготвило стратегия за продажбата на държавни активи, от която също се очакват милиарди евро постъпления в държавната хазна. Международният валутен фонд пък одобри предпазно споразумение с Полша за 20 млрд. долара, което обаче страната няма намерение (поне засега) да използва.

От години

Все пак кризата си каза думата и тази година този макропоказател започна да се покачва - нещо, което според статистиката не се е случвало в страната от 3 години. Към края на септември холандската безработица достига 3.6% от работната сила според Евростат, което дава все повече поводи за тревоги на правителството. Дори и сега обаче страната няма конкуренция в това отношение - средната безработица в ЕС например вече е 9.2%, а в някои страни от еврозоната като Испания показателят е над 19%.

Една от характерните особености на трудовия пазар в Холандия е големият дял на почасово заетите. Според Евростат през второто тримесечие на годината над 48% от работната сила е на непълен работен ден. Показателят е близо 3 пъти по-висок от средното за ЕС (18.8% от работната ръка) и далеч задминава стойностите в по малки икономики. В България например едва 2.6% от работната сила е на почасово заплащане - поне според официалната статистика. През последните 2 години почасовата трудова заетост в Холандия продължава да расте, което означава, че дори и при ръст на съкращенията част от холандците могат да намерят временно друг източник на доходи. Освен това Холандия може да се похвали и с най-ниската в ЕС безработица сред младежите (населението под 25 години). Тя е едва 6.8%, или 3 пъти под средното от ЕС.

През август Европейската комисия публикува доклад за всички държавни помощи, предоставени в рамките на ЕС на банковия сектор. В документа беше посочено, че Финландия е единствената страна, в която банките не са се възползвали от предложената държавна гаранция върху дълговете им. В други страни, като Ирландия например, правителствените помощи за банките вече са изчерпани. Внушителното конкретно за тази страна е, че стойността на помощите за ирландските банки надхвърля два пъти ирландския БВП.

В един от последните си доклади МВФ подчертава, че финландските банки имат минимални експозиции в рискови финансови инструменти, включително свързани с фалиралата "Леман брадърс" и одържавените "Фани Мей" и "Фреди Мак". Фондът заключава, че докато в други европейски страни банките отчитат изтегляне на депозити или поне ограничено влогонабиране, финландските банки продължават да регистрират растеж при спестовните си продукти.

Финландия е изключението сред страните в ЕС, които са сформирали държавни помощи за банковия сектор и не са ги използвали (с някои условности в тази графа влиза и Италия). В ЕС има общо 9 страни, които досега не са подготвили такива мерки. Сред тях влизат страни от Източна Европа, сред които е и България.

Положителни примери има не само в Европа. Преди дни Австралия стана първата голяма икономика в света, която на два пъти повиши основния си лихвен процент. В повечето страни по света централните банки все още се въздържат от такова решение. В същото време някои австралийски политици дори призовават за изтегляне на фискалните помощи от икономиката, тъй като тя се стабилизира. Засега финансовият министър Уейн Суан отхвърля подобна идея и твърди, че изтеглянето трябва да стане плавно и да приключи до средата на следващата година - много по-рано, отколкото това се планира да стане в ЕС например.

Като добър пример безспорно може да се посочи и Китай - страната, чиято икономика записа почти 9% годишен растеж през третото тримесечие. Много икономисти вече се опасяват от нови балони в азиатската икономика, където от началото на годината кредитирането бележи рекорд след рекорд, а борсовият индекс SCI 300 е увеличил с около 80% стойността си.